Георги Ифандиев коментира имената от списъка на медийните ченгета

– Жоро, как прие обявяването на имената на журналисти от електронните медии, сътрудничили на Държавна сигурност?
– Като обида.
– Защо? Та нали ти най-много настояваше за това?
– Именно. Обидно е за интелекта ми. Първо, защо чак сега? Второ, от какъв зор само онези, които са работили след 2006 г.? Какво се е случило тогава? Трето, толкова ли ни подценяват, че не съобщават действащите сега бивши агенти и офицери? И четвърто, обидно ми е, че до този момент т. нар. народ не предприе нищо за една истинска промяна. Нито има намерение да го стори. Затова комунистически престъпници като Митьо Гестапото – Димитър Иванов от Шесто управление на ДС, когото наричам Кагебето, ще се гаврят по разни ефирки с въпроса: „И какво като е бил агент?”. На всичкото отгоре е прав – ами нищо! Явно българите живеят добре. Ако не беше така, щяха да обсъдят предложения от мен Проектозакон за декомунизацията и щяха да окажат натиск за приемането му. Той включва различни форми и срокове на лустрация, конфискация на имущество, ограничения за работа и т.н. Вместо това фашизираната червена номенклатура от крайна отрицателка на капитализма и частната собственост, поне на думи, на бърза ръка се превърна в капиталистическа класа от най-долнопробен вид – незнаеща да мисли, да комбинира, да взима решения, въобще – да работи. Нашенските червени парвенюта прахосаха капитала за псевдолукс във вид на къщи, коли, яхти, дори и самолети. Потрошиха част от него из кръчмите 

в компанията на чалгаджийки или някакви метросексуални младежи, както сега наричат полумъжете.

– Можеш ли да коментираш някои от имената от списъка на медийните ченгета?

– Добре, но нека първо да ти кажа как нарушиха принципи. Преди година от телевизионния екран обясних кои прие като свои „свободният” и „демократичен” Запад. Стана дума за бившия ти колега от БНТ Коста Стефанов, който се „трудеше” в Би Би Си. Този някогашен кореспондент на телевизията-майка БНТ във Варшава, значи агент, е син на Никола Стефанов – началник на кабинета на Тодор Живков! Оставям коментара за читателите. Та тогава показах снимка на всички от Българската секция на британската медия. И заявих, че до един са ченгета. На кадъра личеше гостуващият в Лондон Тома Спространов. Кой можеше да води тогава предаване за поп- и рокмузика, да се ожени за англичанка, да пътува свободно? Мислете! Искам да кажа, че няма чак такъв смисъл от ваденето на някакви, до голяма степен укрити, тайни архиви. Достатъчно е да бъдат въведени принципи. Например без никакво съмнение за мен онези, които водеха преки, директни предавания на живо по радиото и по телевизията, до един, без изключения, бяха ченгета. Че как иначе? Нали ако не бяха проверени и доверени лица, някой от тях би могъл да викне в ефир: „Долу БКП!” Или още по-лошо: „Долу Тодор Живков!”. 

Не забравяйте признанията на старши офицери от ДС, че доста от изключително важните агенти не са били регистрирани. Някои началници като ген. Григор Шопов, да речем, са вербували свои собствени, лични сътрудници. 

Второ, защо не отвориха всички архиви – от 1878 г. до наши дни? Да видим кои червени нехранимайковци са служили на полицията, преди Червената армия да ни пороби. 

Трето, по какви причини не отварят архива на отдел „Задгранични паспорти”? Мен ме бяха натопили там. През 1987 г. не ме пуснаха в командировка до Гърция. Щеше да ми е първата. 

Четвърто, защо не отварят архива на Криминална и Стопанска милиция? В него ще лъснат мутрите на политици, „предприемачи”, доктори, културтрегери, пишман учени и пр., вербувани като дребни или по-едри криминални престъпници. Питай бившия Костов вътрешен министър Б. Б. – Богомил Бонев, дали в качеството си на капитан от милицията не е арестувал като дребен крадец и изнудвач лидер на сега парламентарно представена партия. Срещу прибрания “на топло” тогава не е водено следствие?! 

Днес той продължава да е зависим.

Ако му стиска дупе, кумецът на Г.Г. (навярно визира Георги Гергов – бел. ред.) ще разкаже. Ама такива като него са смели само когато са на власт, на маса или в постелите до кълките на жените си. Готови са да служат и на дявола, само и само да забогатеят и да оглавят Пловдивския панаир примерно. 
Освен това от офицери знам, че при необходимост агентите на една служба или управление са ползвани от всички останали. Такъв е случаят с Константин Тренчев. Вербуван от криминалистите, но ползван от “шестаците”. 

– Какво мислиш за агентите, които все още са “медийни герои” на екрана?

– Чудя се поради что оправдавате недоразумението Божидар Димитров. Той е писал срещу свои колеги. Проверете! Не е правил изследвания, няма акъл и квалификация за подобно нещо. Писал е и срещу хора по време на задграничните си командировки. Познавам шефа на отдел „14”, чийто агент е бил. Потърсете го, питайте, но и той е уплашен. 
Ами водещият Велизар Енчев? Даже бившият заместник- партиен секретар на в. „Отечествен фронт” Петьо Блъсков се гавреше с него! Той му лепна прословутото „офицера Енчев”. На коя България е служил този радневски цървул, че се гордее!? 
На поробената от Съветите и от собствения му баща ли? Българията на другарите, която бе превърната от такива еничарчета като Енчев в огромен концлагер? В коя партия е членувал този „разузнавач”? Кому е служил? Ами на червената фашистка номенклатура, разбира се. Днес ругае ДПС, пък сам работел за създаването на подобна партия в Македония. Има такава държава и няма как да не се съобразяваме с реалностите. Да я подриваш не е почтено, нито достойно. Ама Енчев е комунист, следователно интернационалист и наемник, готов на всичко в името на кариерата и келепира. А по каква линия комунистът, същият Велизар, бе проводен от „демократичната антикомунистка” 

Надка, която покойният Виктор Пасков нарече „мислеща тръстика”,

за посланик в Хърватия? Да припомня ли подлостта му в случая с фалшивото интервю с покойния Франьо Туджман… 
Когато споменах колегата на Енчев, Стефан Солаков, офицера-банкер Цветан Начев /съдружник на ген. Любен Гоцев и на Денис Ершов/, скрития офицер Димитър Аврамов и прочие ченгета, шефовете на телевизия “СКАТ” ме свалиха от екрана. Сега комисията на милиционера Костадинов вади вече известни ченгета. 

А крие маса други, 

които или са изключително важни, или са се предложили за агенти и на настоящите служби. 

– Сигурно знаеш имена на агенти, които този път ни спестиха?

– Много. Хайде да бъдем мъже, и то сериозни. Всички сме наясно, че Асен Агов е ченге. Ще ти дам пример. Случка. През лятото на 1989 г. той се среща с някакъв кореспондент на лондонския всекидневник „Индипендънт” на име Едуард Стийн, за да го убеди, че няма Възродителен процес и „голяма екскурзия” на български мюсюлмани в Турция. По това време Агов е на ченгесарската длъжност „отговорен редактор” в Дирекция информация на телевизията. Пропускам множеството срамни факти и подробности. Другарят Агов собственоръчно пише: „Потвърдих, че в западния печат се публикуват много истории, които просто не отговарят на истината за реалното положение в страната.” У нас комунизмът и „народната демокрация” разцъфтяват, а хората са щастливи?! Идиот! По-нататък Агов признава: „… Виждах Е. Стийн за пръв път и дори поисках от рецепцията на хотела /б.а – хотел “София”, днес „Радисън”/ паспорта му, за да видя неговата снимка…”. Кажи ми, кой журналист тогава или дори днес би могъл да отиде на рецепцията на който и да е хотел и да поиска паспорта на отседнал в него чужденец? Може само такъв, който вади от джоба си и показва друга, а не журналистическа карта. 

Спестиха Агов, защото е действащ. 

Бивш вътрешен министър ми го е споделял. Нека бъдем честни. Нямаше как кореспондентите зад граница, пък и повечето в страната, журналистите от международните и спортните отдели, които пътуваха в капиталистически страни, да не бъдат момчета и момичета на ДС. Сега бабата на Нефертити, любовницата на Лозан Стрелков – другарката Даниела Кънева, и Сашко Диков, се оказаха чисти. Последният явно го е постигнал след много усилия от негова страна и навеждания пред когото трябва, най-вече пред Б.Б. Навремето покойният Никола Ексеров ми разказа как са го вербували. Ала няколко години по-рано ме срещна и взе да се оплаква. Май бе през 1988-а. Тогава, за кратко, издигнали Радослав Янкулов за шеф на спортната редакция в националната телевизия. И Коко Ексеров кърши ръце: „Това, че пише за службите, е ясно. Ама постоянно пише и срещу нас, клевети ни!”. Радко го няма сред изтъпанените. Не съм виждал целия списък, ще го направя след месец, като се върна в София. Едно е ясно – че отново пожертваха някои, които не им трябват, или пък се опитват да върнат в обора само телетата, решили да се цепят от стадото на партията-майка. И е прав Митьо Гестапото – какво от това, че ги съобщават? Т. нар. народ не се интересува. Няма лустрация. Ето, Радосвет Радев е агент, но ще прави и национална телевизия. Във ФРГ истинската денацификация започна през първата половина на шейсетте години – двадесет лета след края на войната. Тук никога няма да има декомунизация. Министър-председателят е потомствен комунист, шефката на парламента е комунистка и партийна секретарка при това. Мухата Це Це на ГЕРБ, това физкултурно чудо, което сложиха за вътрешен министър, е син на дългогодишния шофьор на Григор Шопов – Живковия зам.-министър на МВР, който отговарял за ДС. А „народните маси” викат „да живей” и се интересуват от личния живот на снахите на Политбюро – Лили Иванова, Йорданка Христова, Богдана Карадочева, Искра Радева… Реставрацията на живковизма се усеща навсякъде. Къде е телохранителят на диктатора? Начело на изпълнителната власт! Президентът е агент и историк на БКП?! Накъдето и да се обърнете, все родени в Москва или учили там. Без Живков – по живковски. Уволниха Петко Сертов поради некадърност и го изпратиха на… тиха дипломатическа работа. Също както постъпваше Тато. Кой оглави митниците? Комунист и Живков милиционер! 

Днес старите „герои” отново дефилират. 

Членове на Политбюро, секретари на ЦК на БКП, Живкови министри, поети, писатели, художници, всякакви болшевики и ченгета и техните деца се въртят из телевизии и вестници /не слушам радио/ като на деветосептемврийски парад. Скоро очаквам да върнат и званията. Защо Г.П.-Гоце да не направи Б.Б. „герой на НРБ”, да речем? А мултакът Веждю Рашидов, който би полицай, но май и той отнесе един-два удара, може да бъде произведен в чин „народен художник”. Колко му е? 

– Кога ще се върнеш пак в София от доброволното си заточение в Белоградчишко? 

– Когато се развали времето, но за дълго. Напомняш ми да уточня за читателите на конкуренцията ви от един многостраничен седмичник, посветен на съботата и неделята. Не отглеждам щрауси, както писаха, а камили. И не за месо, а за яйца. Понеже твърдят, че имам лаптоп и Интернет, искам да ме обзаведат с такива, за тяхна сметка. За да се сбъдне писаното от тях! За да не излезе, че винаги лъжат. Тогава мога и да започна да драскам анонимно по форумите, както тръбят. Цял живот се явявам с името и лика си. Как им дойде на ум да ме пратят сред страхливците, скрити зад псевдоними?!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *