Честита ви годишнина, товарищи красные свини – 93 години от атентата в храма Света Неделя

Питате се какво може да свързва Световният търговски център в Ню Йорк, гара „Аточа” в Мадрид, редакцията на „Шарли Ебдо” в Париж и катедралния храм „Света Неделя” в София? Отговорът е прост и ужасяващ – това са точките на едни от най-големите атентати в световната история досега. В страховитата класация обаче атентатът в църквата „Света Неделя” от 1925 г., поръчан и извършен от Военната организация на БКП, е на първо място. Това е най-кървавият терористичен акт в историята на Европа през ХХ век, в който загиват 213 души, а над 500 са тежко ранените. Много неща са изписани за злодейството, което посегна на българския военен и политически елит. Картината на взривения катедрален храм е ужасяваща : за един миг загиват български генерали и офицери – повече отколкото във всички войни от новата ни история, кавалери на „Ордена за храброст”, които не позволиха българско знаме да падне в плен на неприятеля, невинни жени и деца. Но в името на истината и защото сме в дълг към младите поколения, и днес, 93 години след най-смъртоносния терористичен акт – взривяването на катедралата „Света Неделя”, не можем да не припомним по чие нареждане беше извършен атентатът, и кой е бил поръчителят. А поръчителите и извършителите не намериха морални сили, или пък не сметнаха за необходимо да поискат прошка от българският народ за зверствата. Преименувалата се БКП в БСП и сега се спотайва, когато стане дума за това злодейство. Но не забравя веднага да скочи с възмущение за терористичните акции от днешно време. Жалък плач. Защото разлика няма и не може да има – тъй като отнемането дори на един човешки живот е осъдително. Но българските комунисти/ социалисти побързаха след 10 ноември 1989 г да се наредят в първите редици в църквата със запалени свещи,

удобно „забравяйки” за извършените злодеяния

и оставяйки като „наследство” кървавите зверства на БКП. Довчерашни атеисти се кръстеха в Бога, но не поискаха прошка и не намериха сили да се покоят. А сега се чудят, защо партията им се маргинализира.

Атентатът, планиран старателно от Военната организация на БКП, е извършен от Никола Петров, Димитър Златарев, Петър Абаджиев, Марко Фридман, Коста Янков, а в главната роля е клисарят Петър Задгорски, благодарение на когото в църквата биват внесени 25 килограма взривни вещества. На 16 април 1925 година около 15 ч. и 20 минути той се качва на тавана, почуква на вратата три пъти, какъвто е уговореният знак, и тогава Никола Петров запалва фитила. Експлозивът се взривява, главният купол на църквата рухва, а под него се намират стотици невинни хора. Юрий Захарчук, командирът на пожарната си спомня трагедията:“Там видях жива гробница: парчета от икони, разхвърляни шапки, ръце, окървавени глави и всичко това бе застлано с кръв.”

Атентатът в „Света Неделя” не случайно е извършен на Велики четвъртък – 16 април 1925 г. Но дори Юда, който за 30 сребърника предаде Христос на Кръстна смърт, не можа да понесе да живее с греха. Шефовете на БКП/БСП продължават да си правят оглушки, да не признават вините си и да си въобразяват, че миналото ще се забрави, ще избледнее с времето и всички престъпления ще се прикрият и ще покрият с праха на историята. Нали си спомняте „крилата” фраза на един от днешните лидери на БСП, който каза, че приемат вината с мезета. Тогава можем ли да се чудим на опитите да се подправя историята – справка учебниците от времето на соца до наши дни.

Историята обаче рано или късно си казва тежката дума. И вече за никого няма съмнение, че

БКП е поръчителят и изпълнителят на атентата

в „Света Неделя”. В разсекретените архиви и полицейски досиета ясно се вижда , че ръководителите на комунистическата партия са платили сериозна сума на извършителите на първия в света най-мащабен терористичен акт в църквата „Света Неделя”. До този извод може да се стигне и от самопризнанията на дългогодишната комунистическа деятелка Цола Драгойчева. Става ясно, че БКП разполага с много пари и че изпълнителите дори и на най-дребните поръчки на партийното ръководство са искали сериозни суми. Архивите разкриват още, че въоръжените групи на БКП са били съставени от голям брой

криминално проявени

лица и че ЦК на БКП е поръчителят на терористичните акции. Ето какво разкрива при самопризнанията си в полицията Цола Драгойчева:

„За терористичната дейност получихме окръжно, че всеки окръг трябва да има от 3 до 6 души терористи – за пречистване на нашите среди от провокатори и избиване на по-видните личности от средите на управляващите. С тая работа беше натоварен Жорж, завеждащият въоръжението. Аз зная само, че поиска суми за издръжката на трима терористи. Минноподривното дело имаше цел да се разрушат мостове и сгради… Ние получавахме нареждания от военния отдел на ЦК да почнем системен терор в дните, когато се разплиташе нашата организация.”

Въоръжените нападения на комунистите зачестяват. Полицията пък се активизира, започват арести и в средата на май 1925 г. за пореден път е заловена и Цола Драгойчева. Обвинението е, че като член на ръководството на БКП в Пловдив подготвя въоръжени нападения и опит за държавен преврат. Документите свидетелстват, че по време на разпита на 17 май Соня, каквото е нелегалното име на Цола Драгойчева, прави пълни самопризнания:“Именувам се Цола Нинчева Драгойчева (Соня), 26-годишна… 

Капка морал в борбата не остана, 

дори се стигна до взаимно изтребление… Парите в партията оказаха много пагубно влияние. И при най-елементарно възлагане на член на партията на каквато и да било работа той чакаше възнаграждение. Партийни членове гледаха на партията като на сиропиталище. Комунистическата партия не можа да създаде свой морал, с който да се опълчи на буржоазния…”

На въпроса откъде е вземала пари БКП по онова време, остава да отговорят изследователите.

Но да се твърди, че акциите са били в името на идеята, е нелепо, след като се прочете дори само един такъв документ от разпит.

Остава въпросът дали все още всички ние не сме в дълг към загиналите в атентата в „Света Неделя”? Достатъчен ли и само скромният надпис на храма, за да ни напомня как в един миг загинаха стотици храбри български войни, невинни жени и деца? И ще дочакаме ли покаянието на една партия, която претендира да е член на европейската левица?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *