Наистина, какво празнуваме като наш национален празник?

Ако се вярва на пропагандните материали, богато и широко разпространявани от т.нар. „ Национален инициативен комитет за честване на 140-годишнината от Руско-турската освободителна война (1877–1878 г.)“ честваме краят на една война и „възстановяването на българската държавност“, някак свенливо и между другото.

Краят на една война е достойно да бъде честван – защото означава край на насилието, варварството, масовото убийство на хора. Но защо трябва да честваме като национален празник краят на една война – събитие, свързано с подписването на предварителния протокол за мир от Сан-Стефано, в което не участва нито един българин? Защо трябва да честваме като наш национален празник краят на войната между две империи , борещи се да си поделят българските земи, господството или поне влиянието върху България?

Според друго, много по-широко обяснение, ние честваме „края на освободителната война“. Защо тази война е освободителна? Кого е освободила? До колко го е освободила и как го е освободила?

Отговарят – „освободила е българският народ от робство“. Целият народ ли? Явно не целият, щом Русия ни взема Северна Добруджа за да я размени с румънска Бесарабия, на Сърбия дава Нишката област, а българските земи на юг от Чепеларе и Арда остават под османска власт.

Освобождаване от робство?

Добре, нека сравним положението на българите в Османската империя в последната мирна година преди началото на войната дори не с положението на руските поданици по същото време (защото наистина те току що са били освободени с царски указ от крепостно робство (юридически но още не и фактически – фактически става чак през 1964 г.!), а с положението на българите  една година преди рухването на „най-справедливия и свободен обществен строй“ – руския (съветския) комунизъм. Ще добавим, че все пак тогава положението на българите е малко по-добро от положението на „съветските хора“.

ПРАВА НА ГРАЖДАНИТЕ В КРАЯ НА ОСМАНО-ТУРСКИЯ И КРАЯ НА СЪВЕТСКО-КОМУНИСТИЧЕСКИЯ  ПЕРИОД  В БЪЛГАРИЯ

ПРАВАВ КРАЯ НА ОСМАНО-ТУРСКИ ПЕРИОДВ КРАЯ НА СЪВЕТСКО-КОМУНИСТИЧЕСКИ ПЕРИОД
ПРАВО НА ЧАСТНА СОБСТВЕНОСТДАНЕ
ПРАВО НА ЧАСТНО ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВОДАНЕ
ПРАВО НА МЕЖДУНАРОДЕН ПАСПОРТДАНЕ
ПРАВО НА СВОБОДНО ПРИДВИЖВАНЕДАНЕ
ПРАВО НА СОБСТВЕНА ЦЪРКВАДАНЕ
ПРАВО НА ОБЩИНСКО САМОУПРАВЛЕНИЕДАНЕ
ПРАВО ЗА СВОБОДНО ИЗДАВАНЕ НА ВЕСТНИЦИ И СПИСАНИЯДАНЕ
ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ АНГАРИЯДАНЕ
ПРАВО НА КРИТИКА КЪМ ВЛАСТТАНЕНЕ
ПРАВО НА СОБСТВЕНА НЕЗАВИСИМА ДЪРЖАВАНЕНЕ
УСЕЩАНЕ ЗА ЛИЧНА СВОБОДАНЕНЕ
ПРАВО НА НОСЕНЕ НА ОРЪЖИЕНЕНЕ

След тези неоспорими данни е логично да запитаме: Ако сме били роби, то кога е било това – при „турското робство“, или при съветско-комунистическата „свобода“?

Но да минем по-нататък. Възпитани сме, че Русия ни е освободила от турско робство и целта на войната е била именно тази – да освободят „братята славяни“ от турско робство.

Така ли е в действителност?

Всеки попрочел историческите документи би отгатнал веднага, че Руската империя се бори не за освобождението на православните братя-славяни, а за да си осигури геополитически плацдарм за превземането на Цариград и контрол над Проливите. Това е толкова политически реалистично, че даже не си струва да се доказва. И все пак нека цитираме висш руски държавен служител:

„… Под секрет ще ви кажа, че (войната) не е била заради някакви си братушки. Нашата задача беше да прочистим пътя до известен пункт, в косвен смисъл ние постигнахме това, но в Берлин ни преградиха този път, следователно сме длъжни да го постигнем с други средства…“ – пише директорът на Азиатския департамент (тайната полиция на Руската империя) Мелников в писмо през 1881 г.

Последното, което би желала империята, справедливо наречена „тюрма на народите“ е да се постигне една обединена, независима и силна България в нейните естествени етнически, исторически и геополитически граници.

Затова и протоколът от 3 март 1878, подписан в Сан Стефано“, няма абсолютна никаква международно-правна стойност. Свидетелства архиепископ Методий Кусев:

„Явно ставаше, че Св. Стефанска България беше образувана голяма само на „книга“. Беше голяма, за да има какво да се отстъпва, какво да се отрязва. Когато се оповести договорът за Св. Стефанска България, австро-унгарският посланик казал на Негово Блаженство Екзарха, че новообразуваната със Св. Стефанския договор държава е за Русия.“

Точно така е – голяма ( и невъзможна!) България, но само като част от Руската империя.

image

Подписването на предварителния протокол за мир в Сан Стефано

Сан-стефанският мит се поддържа вече 140 години но не с оглед българските, а с оглед на руските имперски интереси.

Защото смисълът на предварителния договор е да остави Сан-Стефанска България под фактическа безсрочна руска окупация и да я държи в подчинение като протекторат до окончателното и присъединяване към Русия. По същия начин преди това Империята „освобождава“ Грузия, Украйна, Крим, Молдова, Полша, Финландия…

Империята, се представя като „освободител“ с простата цел – вменяване на задължение на българския народ за вечна благодарност и признателност към нея, т.е. към  новия поробител.

Протоколът от Сан Стефано си представя окупираната „руско-дунавска област“ като „Задунайска губерния“ на Руската империя. И това българите са започнали да го осъзнават веднага след „Освобождението“, виждайки за какво работят руските генерали и администратори в новосъздадените български институции. А напълно се разбира, когато Руската империя скъсва отношенията си с България след Съединението и насъсква „братска“ Сърбия да ни нападне в гръб.

Защото, както се изразява тогава руският шовинист и българомразец Аксаков:

Всяко тържество на България е смърт за Русия“.

Да, но българските патриоти ще ви отговорят, че ние честваме Сан-Стефанска България – националния идеал , към който трябва да се стремим и който следва да тачим. И ни показват широките граници на „Велика Свети-Стефанска България“, които Русия безкористно ни била дала!

Жалко е, че Сан-Стефанският мит, произведен за международно, но най-вече за вътре-българско ползване, продължава да омайва въображението и замъглява съзнанието на много българи, пленени от кръчмарски „патриотизъм“ (България на три морета! – но ако ги питаш кои са тези морета – не знаят!)

Всъщност България се възстановява юридически като държава не на 3.03.1878 с един протокол без никаква международно-правна стойност, а на 13.07.1878 г. с решенията на Берлинския конгрес. Това Русия е договорила много преди започването на войната с другите заинтересовани велики сили – Великобритания и Австро-Унгария. Решено е България да е между Дунав и Балкана, а Румелия (Тракия и Македония) да останат под османска власт.

Сан-Стефанска България не е създадена с българско участие и никога не е съществувала на практика.

image

Сградата в която е подписан Сан Стефанския протокол на 19.02.1878г. / 3.03.1878г н.с./

Доказателство за това е фактът, че дори към 13.07.1878 г. не са овладени, т.е. окупирани от руската армия нито Североизточна България с крепостите Варна-Силистра-Русе- Шумен, нито северозапада с крепостта Видин, нито Македония, нито Беломорието. Сърбите са окупирали долината на Морава и са стигнали до Брезник и Сливница. За какво българско освобождение става дума , та даже на „целокупна България“, когато Русия ни взема Северна Добруджа, подарява Нишката област на Сърбия и оставя Южните Родопи на Османската империя? В същото време „за компенсация“ ни „подарява“ области населени предимно с гърци и албанци. Забранява български представители да дойдат в Берлин и смята да организира княжеството ни по свой образ и подобие като „задунайска губерния“, подобно на Финландия. И добре, че е имало българи като Александър Първи, Стефан Стамболов и др. истински патриоти та тези планове се провалят.

Друго би било, ако Русия просто изпълнеше решенията на Цариградската посланическа конференция за българските граници, които всички нейни западни съюзници в тази война вече са признали. България, макар и разделена на две части, обхващащи Мизия, заедно с цялата Нишка област и цяла Добруджа, централна Тракия и Вардарска Македония не би могло да бъде отречена така лесно от Западните сили. Дори да бе с много по-ограничена автономия в рамките на Османската империя, тази почти „целокупна България“ би била най-справедливо решение на „Източния въпрос“. Това би създало и по-силно и благотворно  западно влияние върху нас и това би балансирало силното руско влияние. Но това очевидно съвсем не е било в интерес на Руската империя, защото нейна цел си остава не българската свобода, а контрола над Цариград и Проливите.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *