Религията на ,,холокоста.“

В Доклада на Фред Лойхтър, най-добрия американски специалист по газови камери за изпълнение на смъртни присъди, който като вещо лице по съдебно дело изследва всички съоръжения в Аушвиц, най-съвременните пещи в крематориумите могат да изгарят максимум 19 тела на денонощие! Стига да не прекъсвате процеса. Тоест – да не почиствате пещите и да не губите време за вкарване на телата!
рационния лагер трябва да са работили най-малко… 631 пещи!
Аушвиц започва да функционира като концентрационен трудов лагер през 1940 година с един крематориум, построен година по-късно. А след епидемиите от тиф и глада през есента на 1944 година достига до… 5 крематориума с общо 52 пещи. Но те са строени между 1941 и 1944 година и никога не са действали едновременно. Първите пещи се разпадали…
Фред Лойхтър заключи, че максимално възможният брой на кремираните в Аушвиц е бил 85 092 тела. След което ционистите опитаха да му издействат солидна присъда. Първо го съдиха в Бостън, Масачузетс. Провалиха се. Но му отнеха лиценза, оставиха го без работа и го обругаха така в медиите, че никой да не посмее да го наеме.
Успя да се добере до Великобритания, но го изхвърлиха от там. „Свобода“ и „равенство“! Хвърлиха го в германски затвор, в Манхайм.

Родената в Полша и имигрирала в Нова Зеландия юдеизирана хазарка Кити Харт-Моксън издаде „мемоари“. На страница 118 от „Завръщане в Аушвиц“ тя твърди:

,,Като работеха пълно денонощие без да спират, четирите съоръжения заедно можеха да обработят около 18 000 тела на всеки двайсет и четири часа. Докато по същото време отворените шахти се справяха с още 8000.“

Любопитна подробност е, че германците уж били „масови убийци“, пък оставили Кити жива. Зарежете това. Тя помолила Хьослер – коменданта на Аушвиц, да премести нея и дъщеря й другаде, където работата била по-лека. И на 11 ноември 1944 г. този „злодей“ ги прехвърлил в Бреслау – Вроцлав. Там се трудели във фабриката на “Philips”. Някой да е осъдил холандската фирма за престъпления против човечеството?

Канадският журналист, евреинът Реймънд Артър Дейвис, заявява в своята книга „Одисея през ада“, че Съветската армия има основната заслуга за спасяване живота на евреите по време на Втората световна война. Той величае „военните постижения на съветските евреи“ като партизани и като войници, на фронта и в тила. В Дейвисовата „Одисея“ четем разказа на „шефа“ на Еврейския антифашистки комитет в СССР, товарищ Шачно Епщейн, който казал на автора, че като евакуирал юдеите и посредством други мерки, Съветският съюз е спасил живота на поне 3 500 000 европейски евреи.

Дейвид Хогън проучва Епщейновото твърдениеи се учудва:

,,Между другото това би затруднило прекалено много нацистите, за да успеят да сложат ръка върху 6 000 000 евреи, които да изтребят.“
Изданието на немски език на книгата на Уолтър Занинг „Унищожаването на европейското еврейство“ е забранено в Германия. Защото вади на показ твърде нелицеприятни данни, които сриват фундаментите на религията на ,,холокоста.“ Авторът е поместил 24 таблици, чрез които нагледно разобличава лъжите на талмудистите. Той доказва с факти, че още преди разгара на Втората световна война не по-малко от 2 200 000 евреи напуснали Европа.
Така, по времето на кулминацията на германската окупация – юни 1941 г., контролираните от нацистите територии били населени едва от 2 847 000 евреи. Което изключва сказанието за шестте милиона. А по данни на Международната организация на червения кръст след края на кръвопролитията 3 375 000 евреи подали молби за репарации! В това число били включени мнозина от имигрантите.
Авторът удря чертата и разяснява, че точният език на числата сочи: Истинският брой на загиналите в концентрационните лагери евреи е между 150 000 и 300 000. Проучването на Занинг стига до извода, че най-големите еврейски загуби през тази страшна война били в редиците на Червената армия и в Сталиновата лагерна империя в Сибир, където болшевиките депортирали доста юдеи още преди германците да завземат Източна Белорусия, Украйна и Западна Русия.

Статистически справочници показват данни за еврейското население в Европа от 1921 до 2000 година. (Вижте илюстрацията.) Нека хвърлим поглед върху числата, които дължим на д-р Н. С. Линфийлд от Бюрото за еврейски обществени изследвания в Ню Йорк.
Общо по целия свят тогава живеели 15 500 000 евреи. Почти същото съобщава и американскотоиздание „Световният алманах и книга на фактите“ от 1938 година, в навечерието на Втората световна война: 15 748 091 евреи по света, от които 240 000 в Германия. Две лета по-късно – през 1940-а – 15 319 359! Според същия източник след края на кръвопролитията те били пак почти толкова,даже повече  – 15 713 638! В някои документи дори се среща по-голямо увеличение – с около милион.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *