В политиката нищо не е случайно

Има два варианта за разглеждане на историята. Събитията се случват ,,случайно”, т.е. те не са нито планирани, нито умишлено предизвикани от някого. Или пък биват старателното планирани.
Франклин Делано Рузвелт казва: ,,В политиката нищо не е случайно. Щом се случва, бъдете сигурни, че така е било планирано.”

В хода на повествованието ще разберем, че горното твърдение е напълно вярно и точно. Непременно ще възникнат въпроси като: ,,Защо никога не съм чувал нещо подобно? Защо нищо не се споменава в часовете по история? Защо няма къде да се прочете нещо въпроса? Защо нищо не се съобщава в новинарските емисии по телевизията?”

Тези и много други въпроси имат един прост отговор: вълшебната думичка е превъзпитание! Елитарни и влиятелни групи решават кои теми да не са предмет на просветната дейност, да не се научава нищо за тях от пресата или в информационните емисии. Най-лесният начин за разпространяване на желаните идеали и ценности сред цели народи и нации е чрез медиите като печат, радио и телевизия. Тези ,,умни” гласи с помощта на ясно очертана стратегия успяват в рамките на няколко поколения да превърнат нашия модерен и ,,просветен” свят в мутиращо общество от тъпи, безбожни и дегенерирали овце. Макар че няма защо да обиждаме овцете.
Отново трябва да подчертаем, че Протоколите на Баварските илюминати се прилагат. Относно контрола на пресата в тях пише следното:
,,…С пресата ще действаме по следния начин:
Тя подстрекава и разпалва народните страсти… а обществеността няма ни най-малка представа кому всъщност служи пресата… Между вестниците ще има и такива, които ще ни нападат; тях обаче самите ние ще сме създали и в крайна сметка те ще критикуват проблемите, които ние сме разпоредили…
…Нито едно съобщение няма да стигне до обществеността без нашия контрол. Това и сега вече се постига, доколкото новините от цял свят се събират в няколко новинарски агенции. Те вече се контролират от нас и допускат до обществеността само това, което одобряваме…”

Ключова роля играят образователната и възпитателна система. Точно тук се посява семето, за да се получи добре функциониращ и невеж питомец. В случая е важно, че дадено демократично общество се състои преди всичко от средното съсловие, от което произлизат долните, средните и горните пластове на буржоазията. Тя, от своя страна, перманентно се намира в ситуации на предела на съществуването, които не й позволяват да погледне по-далеч от наложените ограничения и да се стреми към достигането на по-висши знания и съзнание.
За дългосрочните цели са нужни рафинирани методи, чието естество е по-скоро психологическо и към които принадлежи и т. нар. психологическа война. Именно тук методите за управление, които се прилагат от различни властимащи, търпят промяна. Тя е насочена към все по-усиленото превръщане на човека в роб. Въпреки това голяма част от хората смятат, че са образовани, самостоятелни, свободни и независими.
Управниците днес са добри психолози и като такива знаят, че диктатурата с физически терор поражда голямо противодействие, което рано или късно може да стане толкова могъщо, че да унищожи диктаторския режим. Още преди векове Макиавели обръща внимание на това. Много по-ефективна и дълготрайна е диктатурата, изградена на психологическа и икономическа основа. Двата стълба на подобна диктатура са централизирана образователна система, т.е. по възможност държавното учище да премине в религиозно, и икономика с необятни кредити и дългове.
С помощта на централизирана система за задлъжняване хората се поробват духовно и се вкопчат в материалното до степен, че в сравнение физическите окови изглеждат дреболия. Възпитателните методи могат така да се трансформират, че почти да постигнат онова състояние, което ние в окултизма наричаме,,окултно пленничество”. Възможно е дори в границите на демокрацията да се изгради диктатура.
Никой зрял човек не може да пренебрегва посочените току-що основни стълбове, както и опорите на нашата ,,демократична” конституция – ,,случайност” ли е това?
В книгата ,,The Rockefeller File” авторът описва подробно методите, с които Рокфелер и неговите кръгове принуждават децентрализираната училищна система в Америка да премине към централизация. Следващият цитат обобщава точно основния проблем:
,,Онези, които контролират образованието, ще ръководят и цялата нация за период от няколко поколения. Около 50-60 години Рокфелерови са имали господство върху развитието на американската възпитателна система. Религията също може да се използва като важно средство за формиране на общественото мнение. От много години династията Рокфелер финансира ,,Union Theological Seminary” в Ню Йорк, която е допринесла много за социалистическо-фашисткото заразяване на духовенството и за разрушаване на старата същност на християнството.”

Чрез централизирано образование с учители-чиновници и цензурирани учебници се полагат идеалните основи за поробването на един народ. Поробените по този начин трябва да останат в това състояние през целия си живот. Ето защо след напускане на училище и университета те продължават да бъдат обработвани от ,,свободната преса”. Тя, както се посочва и в ,,Протоколите”, се контролира почти изцяло от невидимото световно правителство и постоянно бомбардира народите със смесица от заблуди, лъжи и лицемерие.
За поддържането на системата в западните демокрации е необходимо хората да се обработват с лъжи дотогава, докато приемат тези лъжи за истини.
За изясняване начина на действие ето още една извадка от Протоколите на Баварските илюминати, в които четем:
,,…Масите няма да бъдат напътствани към практическо усвояване и непредубедено наблюдаване на историята, а към теоретични съображения без критично отношение към последствията…

…Нека за нас най-важното в онази игра е, че сме ги убедили, да приемат изискванията на науката…

…Предвид това с помощта на пресата ние непрекъснато провокираме сляпо доверие към тези (научни) теории. Тези интелектуалци на нашите врагове ще се изтъкват със знанията си. Те ще превръщат на дело всички резултати на науката без логическото им потвърждение… Не мислете, че тези констатации са само празни приказки: помислете за успехите, които постигнахме с дарвинизма, марксизма и ницшеанството.

…Като все повече се отучава да разсъждава и да си съставя собствено мнение, народът в крайна сметка ще повторя това, което ние искаме да говори…”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *