Масмедиите манипулират човека

След свалянето на Ричард Никсън от власт заради публикацията на двама журналисти медиите за масово осведомяване придобиват водеща роля в насочването на политиците и управляването на цели държави. От ,,докладчици” на събития те стават създатели на истории. Медиите са големите манипулатори на нашето време, самите те обаче също са само манипулативна маса в ръцете на онези, които притежават властта на капитала.

Джон Суинтън е издател на известния ,,Ню Йорк Таймс” през шейсетте и седемдесетте години на 19. век. В прощалната си реч той казва:

,,Няма такова нещо като свободен печат. Вие го знаете и аз го знам. Нито един от вас не би посмял да заяви честно своето виждане. Работата на журналиста е да руши истината, да лъже безцеремонно, да изопачава фактите, да клевети и злослови и да продава страната и рода човешки за насъщния си. Ние сме инструменти и марионетки на богаташите, които дърпат конците зад кулисите. Те поръчват музиката, ние танцуваме. Нашите таланти и възможности, животът ни, са в ръцете на тези хора. Ние чисто и просто сме интелектуални и проститутки.”

Повечето читатели сигурно не са чували цитата и трудно ще повярват, че е истина. Същевременно се вижда колко успешно промиването на мозъци и дезинформацията, неотменно практикувани през поколенията, моделират хората.

Могъщите играчи, които дърпат конците, смятат себе си за избрани да определят човешката история. Наред с телевизията те използват масмедиите като ефективно средство. Да ги командват не е особено трудно – това става чрез монопола на големите информационни агенции, които в световен мащаб се броят на пръсти и са притежание на шепа хора. Те налагат цензура какво и по какъв начин да се съобщава. Един от тях е царят на пресата Рупърт Мърдок.

Пример за премълчаването или потулването на дадена новина е смъртта на Амшел Ротшилд. През юли 1996г. той е намерен мъртъв, висящ на шнура от завесите в банята на парижкия луксозен хотел ,,Бристол”.Това е събитие, което булевардните вестници не подминават. Според ,,Билдцайтунг” и швейцарският ,,Блик”41 годишният Амшел страдал много, че фамилията го принудила да влезе в ролята на банкер, докато той предпочитал да живее с жената и децата във фермата си. Преди осем години обаче бил назначен като мениджър в лондонската семейна банка ..N. M. Rothschild”. Нейният председател Ивлин Ротшилд, по това време на 65 години, се оглеждал за заместник. Амшел му се сторил верният избор. Той обаче съвсем не бил на същото мнение и от отчаяние, че не го оставили да си бъде фермер (макар че очевидно от доста време прекарвал дните си в банковия офис, а не сред кравите), се обесил. Според други вестници пък смъртта му се дължала на сърдечен инфаркт (на шнура на завесата?)

Различна гледна точка предлага руският вестник ..Наше отечество”. В броя му от 20 ноември 1996г. се съобщава: ,,Френската полиция установи, че Амшел Ротшилд е убит. Разследването обаче беше прекратено по нареждане на Ширак.”

Представяте си сензационното заглавие на първа страница, нали? ,,Ротшилд убит, Ширак прекратява разследването?” Подобно съобщение обаче не фигурира в нито едно западно издание. Дали това няма нещо общо с факта, че самият цар на пресата Рупърт Мърдок изпраща 600 факса на осведомителните агенции и водещи медии с искане в никакъв случай да не съобщава на първа страница за кончината на Амшел Ротшилд?

Мърдок, господар на втората големина медийна империя в света (оценявана на 3,5 милиарда долара), е собственик на издателства (,,Harper Collins), телевизии (,,Fox Broadtcasting), вестник (,,New York Post, Times of London”), филмови студии (,,20th Century Fox), Харолд Еванс, бивш редактор на ,,Times” и ,,Sunday Times”, разказва по английското радио как някогашният му шеф Мърдок ръководел огромна вестникарска империя и радиостанции и как безцеремонно налагал своите икономически и политически интереси. Като министър-председател на Великобритания Маргарет Тачът не била нищо друго освен пуделът на Мърдок и силно зависела от него.

Ето друг пример до каква степен най-висшите кръгове в политиката и тайните служби действат в тандем и какво влияние оказват на световните масмедии и крайния потребител.

Покойният италиански премиер Алдо Моро е виден политик, който се противопоставя на натиска и директивите на тайните общества. В книгата си ,Комитетът на 300-те” д-р дЖОН Коулман споменава,,Римския клуб” и ,,Олимпийците”.

На 10 ноември 1982г, близък приятел на Моро потвърждава, че бившият министър-председател е бил заплашван от човек на ,,Royal Institute of International Affairs” (RIIA; ,,Кралски институт по международните работи”) и член на Комитета на 300-те, а именно, външния министър на САЩ Хенри Кисинджър.

Италианският премиер Моро е отвлечен през 1978г. от Червените бригади и по-късно е брутално убит. По време на съдебния процес някои членове на Червените бригади свидетелстват, че са знаели за конфликт на най-високо ниво в САЩ във връзка с плана за убийството на Моро. Когато Кисинджър заплашва Моро, той очевидно не провежда външната политика на САЩ, а действа съгласно инструкциите, които получава от Римския клуб, външнополитическия инструмент на Комитета на 300-те.

Свидетелят, взривил с показанията си съда, е Корадо Гуерцони, довереник на Моро. Сензационното му изказване се излъчва на 10 ноември 1982г. по италианските телевизии и радио и се отпечатва в различни италиански вестници. Въпреки това в Съединените щати тази съществена информация се премълчава (както и в останалия свят,) ,,Вашингтон Поуст” и ,,Ню Йорк Таймс”, известните бастиони на истината, не смятат за важно да отпечатат и ред от свидетелските показания на Гуерцони. Никоя осведомителна агенция и нито един телевизионен канал не отбелязва новината. Фактът, че италианецът Алдо Моро, от десетилетия водеща фигура в политиката, е отвлечен през пролетта на 1978г. посред бял ден и всичките му телохранители са убити, не заслужава да се помести в новините, и то при положение, че в съучастничество е обвинен Кисинджър. Или може би цари мълчание именно защото Кисинджър е намесен?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *