Евреите бяха сред най-големите и най-важните търговци на роби

Търговията с роби

„44. А за да имате своя роб и своята робиня, купувайте си роб и робиня от народите, които са наоколо ви… 

  1. Можете да ги предавате в наследство и на синовете си след вас като имот; владейте ги вечно като роби. А над братята си, синовете Израилеви, не бивайте един над други жестоки господари.“ („Левит“, 25:44 и 46.) Макар институцията на робството да е съществувала през почти цялата история на човечеството, на търговията с човешка плът никога не е било гледано като на благородно занимание. Състрадателни мъже и жени отдавна порицават жестокото отношение към робите от страна на роботърговците и робопритежателите, особено към жените и децата. Мнозина са били съгласни с Христовия съвет към притежателите на роби – да се отнасят с уважение към робите си. Обратно на благоприятната представа, насадена за тях от медиите обаче, в исторически план евреите са господствали над една интернационална институция, която засяга най-мрачните аспекти на човешката експлоатация – търговията с роби. Запознаването ми с важната еврейска роля в търговията с роби започна от една статия за евреите в „Британската енциклопедия“, написана от водещия еврейски историк и апологет Джейкъб Маркъс. Той небрежно споменава за еврейското господство в търговията през Средновековието – особено при търговията с роби. „През тъмните векове търговията из Западна Европа била изключително в негови [на евреина] ръце и най-вече търговията с роби…“ Marcus, J. (1952). Jews. Encyclopaedia Britannica. Vol. 13. стр. 57.-Б. a.

Еврейското надмощие в търговията с роби не остава незабелязано от християнските писатели и през средните векове. Прочетох потресаващи разкази за европейски деца, претърпели сексуални и други малтретирания от еврейски роботърговци, които се бяха сдобили с тях. В римско време евреите често следвали пътя на завоевателната римска армия и поробвали вражески воини и цивилни. Летописците от древния и средновековния период описват техните предпочитания към руси жени и деца, и разказват за честото им разпродаване из Левантия (Източното Средиземноморие – бел. ред.). Еврейските поробители били повече от щастливи да удовлетворяват близкоизточната жажда за бяла плът. Ужасени от съобщенията за малтретиране на християнски жени и деца от евреите, голям брой християнски княжества издават укази, описващи в детайли тези извращения и забраняващи на евреите да притежават християнски жени и деца или да търгуват с тях. В техните писмени истории, пък евреите по същество признават своята роля в търговията с роби, разглеждайки я просто като едно доходно еврейско търговско предприятие. В „Еврейска история: От вавилонското изгнание до края на Втората световна война“, издадена от Американското еврейско издателско дружество, авторът посочва категорично: „Евреите бяха сред най-големите и най-важните търговци на роби [в европейското общество]“ .

Онова, което наистина ме озадачи, бе, че евреите са изиграли важна роля в американската система на робството. В началото на седемдесетте години аз се натъкнах на една книга, озаглавена „Кой докара робите в Америка“ от Уолтър Уайт. Можех да разбера ролята на евреите в търговията с роби из средиземноморския регион, но ми се струваше невероятно незначителното като брой еврейско население в ранните американски колонии да е доминирало една толкова мащабна дейност. По онова време аз също споделях холивудската представа за белите хора, навярно дори за южняците, които плавали до Африка и подбирали местни чернокожи за търговия с роби. Във филми, статии и книги роботърговците бяха англосаксонци с имена като Смит или Джоунс. Обикновено те бяха заклети пияници, недодялани южняшки типове. По-късно обаче узнах, че в Африка робството е било широко разпространено сред самите местни чернокожи и че робите рядко били подбирани от белите. Обикновено чернокожи африкански робопритежатели били онези, които продавали робите на търговците. „Кой докара робите в Америка“ ме насочи към библиотечните сбирки, които съхраняваха архиви за корабите с роби, разкази на съвременници и известен брой произведения на еврейски историци, документирали ролята, която евреите са изиграли в търговията с роби. (Виж също сп. „Барнс Ривю“ от септември 1997 г. – Barnes Review. (1997). Who Really Engaged in the African Slave Trade. Sept. 92. – Б. а.) Еврейските автори, които изчетох, се гордееха със своите разкази за крупните еврейски търговци на роби. Един добър такъв пример е „Евреи и юдаизъм в Съединените щати – документална история“ на Марк Рафаел. „Еврейските търговци играели основна роля в търговията с роби. Фактически във всички американски колонии, независимо дали френски (Мартиника), британски или холандски, еврейските търговци често доминирали. Това важало в не по-малка степен и за Северноамериканския континент, където през XVIII век евреите участвали в „триъгълната търговия“, която докарвала роби от Африка на Карибските острови, а там те били разменяни за меласа. От своя страна последната била превозвана до Нова Англия и преработвана в ром за продажба обратно в Африка. Исак да Коща от Чарлстън през 50-те години на XVIII век, Дейвид Франкс от Филаделфия през 60-те и Арон Лопес от Нюпорт в края на 60-те и началото на 70-те доминирали еврейската търговия с роби на американския континент“. Най-мощният център за търговия с роби в Северна Америка бил град Нюпорт, щата Роуд Айлънд. радът представлявал важно звено от „триъгълната търговия“ с меласа и ром от Нова Англия до Африка и обратно към Карибите и колониите с човешкия товар. Аз обаче установих, че съвсем не е случайно съвпадение, дето тъкмо Нюпорт – центърът на търговията с роби, е разполагал с най-старата синагога в Америка и с най-голямата преуспяваща еврейска община сред американските колонии. Арон Лопеш – португалски евреин с маранско потекло и жител на Нюпорт, бил един от най-могъщите търговци на роби в цяла Америка. Той притежавал маса кораби и внасял хиляди чернокожи в западното полукълбо. Например в резултат на само два курса на един от неговите кораби – „Клеопатра“, загинали най-малко 250 чернокожи. Подобна ужасяваща загуба на човешки животи в този мръсен бизнес обаче не пречи на еврейския хроникьор Джейкъб Маркъс да възхвалява Лопеш: „Какво може да се каже за тази най-обаятелна личност?“. Въпреки че Лопеш трупал богатства в колониите, по време на революционния период той нарушил антибританските търговски споразумения против вноса, като по-скоро защитавал британските интереси, отколкото тези на колониите. Евреите господствали в търговията с роби не само из американските колонии, но и из целия Нов свят. В една важна еврейска история за зората на Америките, наречена „Еврейството в Новия свят, 1492-1776“, може да се открие следният пасаж:

 „Те пристигали с кораби, носещи чернокожи африканци за продан като роби. Трафикът на роби бил кралски монопол, а евреите често бивали назначавани като агента на Короната в тази търговия… [Те] били най- големите снабдители с провизии за корабите из целия Карибски регион, където корабният бизнес бил предимно еврейско занятие… Корабите не били притежавани само от евреи, но екипажите им били съставени изключително от евреи и плавали под командата на еврейски капитани“. Мнозина еврейски автори отбелязват ролята на евреите в търговията с роби, като често се хвалят с тяхната отраканост в бизнеса. „Западно-Индийската Компания, която монополизира вноса на роби от Африка, ги продавала на публични търгове срещу заплащане в брой. Оказало се обаче, че парите в брой били предимно в ръцете на евреи. Купувачите, които се появявали на търговете, почти винаги били евреи и поради това отсъствие на конкуренти те можели да купуват роби на ниски цени. От друга страна, при продажбите на роби на собствениците на плантации и на други купувачи нямало никаква конкуренция и повечето от тях купували на кредит, платим при следващата захарна реколта. Заради високите лихвени проценти често се реализирали печалби от 300 на сто спрямо цената при придобиването… Ако се случело датата, на такъв търг да се падне на еврейски празник, налагало се аукционът да бъде отложен. Така станало и в петък, 21 октомври 1644 г.“. Макар и незащитимо според днешните морални стандарти, робството в Съединените щати обаче било многократно за предпочитане пред жестоките и убийствени условия на африканското робство. Най-голямата нехуманност на чернокожото робство всъщност е свързана с превозването до Америка. Някои автори казват, че между 10 и 15 на сто от черните роби измирали в теснотията и мръсотията на корабите. Ала след като евреите доминират търговията с роби още от древността, аз заключих, че не само чернокожите са страдали в онези нечовешки условия, ами и неизвестен брой бели хора от средиземноморския регион. Следва да се посочи също, че евреите са били не само основните роботърговци. Те притежавали далеч по-голям брой роби на глава от населението, отколкото неевреите. „През целия осемнадесети и в началото на деветнадесети век евреите от Севера притежават чернокожи слуги; на Юг, пък малкото плантации, собственост на евреи, били обработвани чрез робски труд. През 1820 г. над 75 на сто от всички еврейски семейства в градовете Чарлстън, Ричмънд и Савана имали роби, заети като слуги в дома; а почти 40 на сто от всички еврейски домакинства в Съединените щати притежавали един или повече роби. От страна на евреите из Юга, където те винаги били числено превъзхождани най-малко със 100 към 1, нямало протести срещу робството като такова… Съвсем малко евреи из целите Съединени щати заставали срещу робството, третиращо хората като вещи, от морални позиции“. Като отчита факта, че под 10 на сто от колонистите притежавали роби, Маркъс разкрива, че е далеч по-вероятно отделните еврейски домакинства (той говори за близо 40 процента от тях) да са собственици на роби, отколкото гоите. Със своя относително висок брой из средиземноморския свят евреите са образували една несъразмерно голяма прослойка от робопритежатели в древния и в средновековния свят – точно както е било и из колониите. Вносът на роби в Америка е относително пресен исторически феномен, който продължава около 200 години. Но от времената преди Христос до африканската търговия през XVIII век повечето роби, притежавани и разменяни от евреи, са били бели хора. Когато узнах за еврейската роля в търговията с роби, стори ми се, че това със сигурност би могло да има принос към негодуванието спрямо евреите, изпитвано сред населението на техните нации-домакини. Да станат известни като най-големите виновници за търговията с роби, не е най-добрият публичен образ за евреите. И не е чудно, че завладените от тях медии избягваха този въпрос. Само на еврейски учени, които вярно отразяват еврейската история – предимно за еврейските читатели, е позволено да пътешестват из такива забранени исторически територии. След първоначалните ми усилия в началото на седемдесетте години да изложа на показ по националната телевизия (в предаването Black Perspectives on the News на Пи Би Ес) еврейската роля в търговията с роби, организацията „Нейшън ъф Ислам“ (Nation of Islam – международна ислямистка организация, посветила се да разобличава ционизма – бел. ред.) също извърши обширно проучване на проблема. Техният отдел за исторически изследвания излезе с огромно количество документални материали по въпроса, които бяха публикувани в книгата, озаглавена „Тайните взаимоотношения между чернокожи и евреи“. Днес обаче, ако просто повтори думите на прочути еврейски историци за еврейската роля в робството, човек става виновен в антисемитизъм. Чак, след като обществото взе да научава някои малко познати факти, запазени преди това само за еврейските учени, AKJI намери за необходимо да отвръща с удар на такава „антисемитска“ пропаганда. Лигата и други еврейски организации отвърнаха, като изтикаха напред известен брой престижни еврейски учени, които обявиха публично, че еврейската роля в колониалната търговия с роби била „минимална“. В Спилбърговия кинохит за търговията с роби от 1997 г. „Амистад“ трудно може да бъде открит и един евреин из целия филмов разказ. Макар че евреите господстват в търговията с роби в Нюпорт, Роуд Айлънд, всички поробители във филма подозрително изглеждат като християни. Многобройните статии, които обсъждаха „Амистад“ и търговията с роби – включително в списанията „Тайм“ и „Нюзуик“, изневериха на своята специфика, за да отрекат главната роля на евреите в търговията с роби. И за съжаление на повечето от техните читатели не бе съобщено какво са писали по темата самите бележити еврейски историци още преди тя да стане неудобна. Малцина ще прочетат словата от редактора на списанието на Американското еврейско историческо дружество: „Еврейските търговци играели основна роля в търговията с роби. Фактически във всички американски колонии, независимо дали френски (Мартиника), британски или холандски, еврейските търговци често доминирали. Това важало в не по-малка степен и за Североамериканския континент…“ .

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *