Забрана на книги във всички времена

Ако се взрем в историята на човешката цивилизация, проличава стремежът на властващите да забраняват неудобните за тях произведения. В повечето случаи те са убедени, че със забраната на книги действат не само за благото на господстващите, а и на народа. По правило на миналото светска и духовната власт са вървели ръка за ръка; общи са и основанията за забраната на неудобните книги.

Историята познава велики личности, станали жертва на преследване заради своите произведения: на забрана и унищожение са подложени както съчиненията на Лутер, така и тези на Еразъм, Джордано Бруно, Якоб Бьоме, Имануел Кант, Шилер и Гьоте.

Публичното изгаряне на забранени книги в края на 19. век било повсеместно както в Европа, така и в САЩ.  Разумът надделява и това явление изчезва, но не и преследването на опасните произведения. През миналия век тук-там все още се хвърлят книги на горящите клади.

По време на дванайсетгоишното господство на национал-социалистите са забранени близо 12 500 книги. При публични изяви днес се набляга на забраната на книги от времето на националсоциализма, без да се припомня унищожаването на произведения от държавите победителки след Втората световна война. Позовавайки се на заповед на главнокомандващия на Съветското военно управление в Германия от 15 септември 1945., няколко месеца по-късно, а именно на 13 май 1946г., държавите победителки издават,,Заповед № 4″ на Контролния съвет ,,относно конфискацията на литература и произведения с националсоциалистически и милитаристичен характер”. От немската управа за народно просвета в съветската окупационна зона, в сътрудническо със службата за надзор на произведенията при немската библиотека в Лайпциг, са издадени т. нар. ,,Списъци на бракувана литература”, които са използвани служебно и в западните окупационни зони. Първият списък от 1946г. се състои от общо три приложения с 34 645 заглавия. 

Произведения-заплаха за младежта

Федералната служба за надзор на произведения-заплаха за младежта, е основана през 1954г. Тя има за задача да изготвя списъци на книги, които от морална гледна точка представляват опасност за младежта.

,,Към тях преди всичко се числят безнравствени произведения, както и такива, възвеличаващи престъпления, война и расова омраза… Дадено произведение не се включва списъка

единствено заради политическото си, социално, религиозно или идеологическо съдържание и

ако служи на изкуството и науката, на учебната и изследователска дейност и

ако служи на обществения интерес, стига да не се оспорва начина на представяне.

Експертен съвет от всички обществени групи (напр. от областните изкуство, литература, книгоразпространение, представители на младежките помощни организации, учителство, църква) решава дали дадена книга трябва да се впише в списъка на произведенията-заплаха за младежта.”

Когато става дума за надзорна комисия, дали изобщо може да се говори за неограничена свобода на мненията и словото?

Факт е, че продължават да се издават забрани! Член 5 от Конституцията кратко и ясно заявява: ,,Не се упражнява цензура”. Изглежда обаче, че е точно обратното, както видяхме вече.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *