Въглеродната евгеника: Геноцидът заради околната среда си е геноцид

Автор: Джеймс Корбет

Първите, които се изправят срещу голямо зло, винаги са най-смелите. Ако си сред първите, които изобличават някаква огромна несправедливост, в замяна получаваш присмех, презрение, дори ставаш обект на гонения. Днес е трудно да си представим колко смели са били първите робовладелци, поискали премахване на робството; първите мъже и жени, застъпили се за избирателните права на жените; първите активисти, поискали край на Апартейда. Все някога тяхната кауза се приема за справедлива и тези смели души днес се славят, често и посмъртно, като герои. Но в началото повечето хора не искат да ги признаят, както и да признаят пред себе си, че, макар несъзнателно, са в отряда на едно голямо зло. Така най-дивите несправедливости се оправдават просто защото са популярни. В наши дни също има такава популярна несправедливост. Тя се влива в нашата култура и се приема като кауза. Тя е обект на гореща вяра и се защитава страстно и с много сили – а ако се говори против нея, това води до риск от преследване и презрение. Но ние трябва да говорим против нея.

Плакат на човекомразната организация на Обединените нацииВ поредна кампания на Обединените нации хората недвусмислено са представени като зли чудовища.

Ужасната несправедливост на нашето съвремие тръгва от необикновено място: старомодните селища с охолните градини на британското висше съсловие от 19 век. Сред такъв декор е живял Франсис Галтон, джентълмен и учен, който е изследвал какви ли не дисциплини – от метеорологията до статистическите науки. След като братовчед му – Чарлз Дарвин, публикува „Произход на видовете“, Галтон става запленен от идеята, че „оцеляването на най-годните“ е не само между отделните видове, но и сред представителите на един вид. Тази идея става псевдонаука – проучване за предполагаемите расови характеристки на тази или онази група хора, като се опитва да обясни и защо различните хора по света са в положението, в което се намират.

Франсис Галтон съчинява “науката” евгеника.

За да потвърдят предразсъдъците и схващанията си, че са особено значими, Галтон и приятелите му се заемат с изследвания в нова област, наречена евгеника. Както се и очаква, заключенията са, че богатите и властниците са богати и заслужават власт, защото имат генетични превъзходства. Предлагат се и решения за подобряване на човешкия генофонд – благоденстващата горна класа да се размножава възможно най-много (за предпочитане между отделните аристократични семейства), за да се опази нейното превъзходство; и да се подсигури възможно най-малко размножение на долните класи. Тази лъженаука, подхранваща дивашките, расистки и елитарни интереси на богатата класа, става общоприета в Западния свят само в рамките на едно поколение. Скоро, държава след държава въвежда закони, позволяващи на правителствата да стерилизират тези граждани, които са смятани за „негодни“.

Истинските ужаси заради тези мисловни извращения започват, когато немски поддръжници на евгениката от института „Кайзер Вилхелм“, спонсорирани от фамилия Рокфелер, дават на нацисткия режим идеологическото извинение да развият идеята до нейното логично заключение. Много от немците, участвали в холокоста, са го правели, тъй като искрено са вярвяли на учените, че евреите, циганите, комунистите и хомосексуалистите са генетично низшестоящи и трябва да бъдат елиминирани от генофонда.

След Втората световна война, когато стават ясни пълните размери на касапницата в името на евгениката, псевдоучените трескаво търсят начини да оправдаят наново расистките и елитарните си глупости. Те открито пишат в списанията, издавани от техните някога уважавани евгенични общества, че занапред ще се наложи да продължат изследванията и практиките си чрез по-прикрити методи. Евгениката трябваше да се превърне в крипто-евгеника.

Това беше постигнато по няколко начина. Например „Британското евгенично общество“ просто промени името си на „Галтонски институт“. А пък „Американското евгенично общество“ се трансформира в „Съвет за популацията“ (Population Council) – организация, създадена от Джон Д. Рокфелер III, в която продължава да се прокарва същата политика за намаляване на населението от Третия свят; идеята е същата, само че сега там се борят с „пренаселването“, вместо с „лошите гени“.

Джулиън Хъксли, брат на прочутия писател, през 1945 година помага за учредяването на UNESCO. В основополагащия документ, наречен UNESCO: Its Philosophy and Its Purpose, той заявява, че една от ключовите цели на организацията ще е възраждането на евгениката, така че идеята зад нея отново да стане популярна. След това Хъксли, заедно с холандския принц Бернхард, който е бил и нацистки офицер от SS, основава Фондация World Wildlife.

В рамките на едно поколение науката отново е готова да ни убеждава, че единственият начин да се спаси човечеството е чрез спиране (или ограничаване) на размножаването: този път обаче хората не са плашени с евреите и циганите, а с въглеродния диоксид и промените в околната среда. Прикритието е друго, но като цяло текстовете на евгениката са си същите.

Според логиката на евгениката се е променило значението на човешкия живот. Вместо на живота да се гледа като на нещо ценно, желано, поддържано, защитавано и възхвалявано, хората вече са представяни като злокачествен рак, като нещо изконно зло, като нещо, което е тежест за света заради самото си съществуване. Това напълно обяснява и резюмира позицията на природозащитните движения: човешкият живот не е нещо, което трябва да се цени, а нещо, което трябва да се измерва във въглеродни единици и след това това да се съкращава.

Още плакати от пропагандната акция на Обединените нации, в която по “забавен начин” се прокарва посланието, при това написано черно на бяло, че хората са ужасяващи чудовища.

В мита за антропогенното глобално затопляне хората са едно препятствие за нормалното развитие на природата, а според фантазиите на поддръжниците на евгениката, Земята ще се спаси, щом хората измрат. И в двете идеологии (доколкото изобщо са различни) поголовният геноцид става нещо приемливо (осъществимо).

Сега „водачите на света“ се срещат в Копенхаген, за да решават бъдещето на вашия свят, на моя свят, света на нашите деца и внуци. Там предлагат реорганизация на световната икономика. Противниците на тези строги икономически мерки са притискани в ъгъла, за да си мълчат. Евгенични групи, прокламиращи популационен контрол, настояват ограничаването на емисиите от въглероден диоксид да се ползва и за ограничаване на раждаемостта в развиващите се страни. Хорът от безумци нараства всеки ден и сякаш скоро песента им ще достигне непоносимо кресчендо.

И сега, в тези тъмни времена, точно когато евгениката е на път да се завърши победоносния си поход, на сцената се появява вътрешен човек на университета в Нова Англия – истински герой – който разпространи електронни писма и документи, чрез които се изобличава целият мит за антропогенното глобално затопляне – така се криминализират и плановете за намаляване на въглеродния диоксид.

Не винаги е модерно да си против големите несправедливости.
Но е винаги правилно.

  • Източник: Corbett Report

ЕВРЕЙСКИТЕ КОМАРДЖИИ КОРУМПИРАТ АМЕРИКАНСКИТЕ СПОРТОВЕ – Хенри Форд

В Съединените щати има хора, които казват, че бейзболът е получил смъртоносна рана и умира, отпадайки от списъка на уважаваните спортове. Има и други обаче, които смятат, че американският бейзбол може да бъде спасен, ако се проведе прочистване от еврейското влияние, което го е довело до срамното състояние на пълно деморализиране.
Дали бейзболът като първокласен спорт е мъртъв и би се съживил, само под формата на евтино забавление, или пък притежава свойственото качество да се надигне, осенен от справедлив гняв и да отхвърли опасността, която го заплашва, ще си остане въпрос с различни отговори. Едно е сигурно обаче, че последният и най-опасен удар, който е нанесен на бейзбола, има съвсем ясно изразен еврейски характер.
Всъщност, бейзболът е една проста тема, в сравнение с някои други факти, очакващи публично разгласяване, но все пак и тук можем да видим действието на еврейската идея толкова ясно, колкото и в други области. Процесът е същият, независимо дали става дума за война или политика, за финанси или спорт.
Но нека започнем с това, че евреите по природа не са родени спортисти. Това не е обвинение срещу тях, а просто бегъл анализ. Може да се дължи на дефект в характера им или друго, но, така или иначе, това е факт, който евреите без колебание признават. Дали е следствие на физически дадености или на психична настройка, нека други решат; обаче евреинът съвсем не е предразположен да спортува; и ако се занимава с голф, то е защото положението му в обществото го изисква, а не защото му харесва. А ако участва в спортната дейност на колежа, както някои млади евреи вече започнаха, то се дължи на факта, че 
напоследък толкова много внимание бе отделено на нежеланието им да спортуват, че младото поколение счете за нужно да премахне този повод за забележки.
И все пак проклятието на американския спорт се състои в присъствието на определен тип евреи – не като участници в него, а като експлоататори и развращаващи елементи. По отношение на бейзбола може да се каже твърде много във връзка със смисъла на определенията “експлоататор” и “развращаващ елемент”. 
Обаче не би било трудно да потърсим същите аспекти по отношение на борбата, на конните надбягвания, както и на професионалния бокс. Борбата, специално, беше дотолкова завладяна от евреи, че накрая се превърна в незаконна дейност. Нейната история не е само история на корумпирането на един спорт, но също и история на едно цялостно, едромащабно ограбване на публиката. Същото се отнася и за конните състезания. Цялата атмосфера на спорта е отровена. Конете остават единствените същества от добра порода, свързани с този спорт.
И все пак, защо изкуството по размножаването, тренирането и поддържането на добри коне също бележи упадък? Така е, само защото една определена класа е видяла в него възможност да си играе със слабостите на хората, в името на печалбата.
Това обяснява присъствието на евреи в съвременните спортове, а обяснява също и защо еврейската представа за спорта, вместо да има градивен характер, носи корупцията в себе си. 
Евреинът вижда парите там, където за спортиста има само забавление и умение. Ето защо евреинът се впуща да капитализира съперничеството и да комерсиализира спортната злоба. Вероятно е крайно време организираното еврейство да поеме нещата в свои ръце и порицае онези евреи, които са били най-усърдни в корумпирането и почти ликвидирането на нашия най-чист и с най-много привърженици спорт.
Заслужава си да отбележим, че в Чикаго, където е щабът на еврейската Лига срещу клевеата, не се е чула и думичка неодобрение от страна на евреи по адрес на други евреи, под формата на упрек срещу онова, което вършат. Нито дума! Но в същото време Лигата употреби цялата си мощ срещу един чисто американски вестник, за да предотврати публичното излагане на факта, че целият бейзболен скандал беше от началото до края еврейско изпълнение. Залагането на огромни суми от евреи, 
даването на подкупи на играчи, купуването на цели клубове, маменето на публиката – всичко това бе доказвано множество пъти в американските съдилища. И при всички разследвания на скандали в спортната сфера трайно присъстваха имената 
на евреи.
Ако почитателите поискат да узнаят проблема на американския бейзбол, биха получили отговор, състоящ се от три думи – твърде много евреи. Макар “нееврейските фронтове” да повтарят по папагалски проеврейската пропаганда , факт е, че 
един спорт бива чист и полезен, докато не почне да привлича еврейските инвеститори и експлоататори; сетне се разваля. Последното се е случвало толкова често в Америка и при толкова различни обстоятелства, че не може да има никакво съмнение. 
Не съществуват други форми на корупция в американските спортове, освен еврейска, поне що се отнася до бейзбола, конните надбягвания, бокса и борбата. И в нагласените резултати, и в измамата на залагащите, и в мошеническите постановки 
– разложението има своето място в пространството между еврейските инвеститори и добронамерените състезатели.
Би било преувеличено, ако кажем, че злоупотребите на евреите са всъщност масово, общонационално явление. Това бе установено както при правителственните разследвания на трафика на “бели робини”, така и на бизнеса с контрабанден 
алкохол, на залагането на конни надбягвания, на бейзболните измами – оказа се, че съществува национална мрежа за “улавяне на ахмаци”. И това не е нещо необичайно като еврейска дейност; 
тя ангажира от най-интелигентни “умници” до най-пропаднали “отрепки” – всичките, бидейки част от една определена национална група. Тази група е създала единна национална машина, работеща за целите на идеята да бъдат взети парите на ”гоите-ахмаци”.
Ако нямаше “гои-ахмаци”, или ако “гоите-ахмаци” си направеха труда само да погледнат кой стои зад тази мрежа, оплела страната като паяжина, тогава евреите, осигуряващи си наличието на хазарт и печалби от спортни залагания, щяха да се насочат в друга сфера на бизнеса, където вероятно щяха да получават по-малко пари, които да размахват под носа на честните хора.
Години наред, преди да се разразят публичните скандали, евреите се въртяха около спортовете, от които можеше да се печели; контролираха ги, но само откъм комерсиалната им страна и изключително рядко (да не кажем почти никога!) вземаха участие в тях като истински спортисти. Евреите дори не са истински комарджии; те нямат духа на залагащия “на тъмно”, а предпочитат сигурната работа. А “гоите-ахмаци”, попаднали в техните капани, са хората, които им осигуряват парите. Дори и по отношение на парите евреинът не е спортсмен – той е гангстер и държи винаги да е обграден от банда, състояща се от същата пасмина.

БОРБАТА
Борбата у нас е толкова изкъсо контролирана от мениджъриевреи, че на един истински борец не му се дава никакъв шанс да попадне в системата, поради опасението, че би бил в състояние да покаже на обществото, че шепата борци, наети от Еврейския спортен тръст, изобщо не са никакви борци, а просто мошеници, спекулиращи с доверието на публиката. Разложението в този толкова древен и достоен спорт намира израз в такива отвратителни оргии като “всичко позволено” и “кална борба”, а напоследък и в “състезания” между пищящи мъжкарани. Борбата е бизнес, контролиран от евреите във всичките му аспекти, подобно на производството на конфекция.
Въпреки безконечните скандали заради подкупи, бейзболът все още е спорт номер едно в Америка. Той не може да бъде убит като бизнес; винаги ще привлича хората следобедно време, особено в неделя. Може да бъде “освежаван” или дори “джазиран”, за да се превърне в истинско шоу. Но той може – макар такива опити да се правят в момента – да бъде убит като спорт и онези, които оценяват играта, в качеството и на чист спорт, по-скоро биха предпочели един неин критичен свършек, отколото да наблюдават как се превръща в развлечение за същата долнопробна тълпа, която изпълва еврейските хазартни салони. 
Бейзболът като бизнес се е превърнал в заплаха за американския живот, в сборище на престъпници, в поприще за изява на низши страсти на най-долните класи от обществото – в същото, което конните надбягвания и боксовите срещи със залагане отдавна представляват.
Заболяването е причинено от природата на евреина, който е склонен да разваля всичко чрез безмилостна комерсиална експлоатация. И може би нещата вече са отишли твърде далеч, за да има някакъв лек.

Какво е знаел предварително Израел за атаките от 9-ти,11-ти?

„Контраударът“ в следобеда от 11-и септември, 2001, е бюлетин на ФБР, известен, като BOLO – описващ три подозрителни лица, които онази сутрин били видяни да напускат крайбрежния Ню Джърси в Ню Йорк, минути след като първият самолет ударил световния търговски център. Служителите на закона в район Ню Джърси на Ню Йорк били предупредени по радиото, да следят за микробус, който вероятно е свързан с терористичната атака в Ню Йорк:
 
Бял шевролет – ван  2000 с надпис Liberty State Park, е видян в градския парк Либърти, по време на първия самолетен удар срещу Световния търговски център. Три лица са видяни да празнуват шумно, след първото попадение и последвалата експлозия. Управлението на ФБР за Ню Йорк нарежда по радиото, ако бъде забелязан въпросният ван, веднага да бъде спрян за сверка и задържане на лицата.  В 3.56 след обед, 25 минути след издаването на бюлетина на ФБР, полицаи от Източния Ръдърфордски полицейски департамент спират въпросния ван. Съгласно полицейския рапорт, офицерът Скот де Карло и сержант Денис Ривели, отиват към спряната кола, нареждайки на шофьора да слезе от колата. Шофьорът, 23 годишния Сиван Курцберг, отказва да слезе и “давал вид на смотаняк, и още неколко пъти е подканян”.  Тогава с насочени пистолети “насила свалили” Курцберг, а четирима други мъже, с двама повече, от колкото били забелязани преди това, също били свалени от вана, и проснати на тревата с белезници, им прочели правата, като задържани.  Още не им били казали причините за задържане, и според рапорта на Ди Карло, без да ги питат, шофьорът (Силван Курцберг) казал: “Ние сме израелци. Ние не сме ваш проблем. Ваши проблеми са нашите проблеми. Палестинците са проблемът.” Друг от петимата израелци, пак без да го питат, казал на офицера Де Карло, лъжейки: “Ние бяхме на западната страна на магистралата в Ню Йорк, по време на инцидента”.  От колата офицерите, които вече били придружени от ФБР, иззели множество паспорти и 4,700 долара. Според описа, с които на 12 септември е рапортувано за ареста на петимата израелци, следователят от Берген Каунти… установил, че офицерите са намерили в колата и карти на града с точно отбелязани места. “Изглеждаше, като че те са знаели какво ще се случи, когато са били в градския парк Либърти”, е записано в протокола, отнасящ се за ударите от 9-ти. 11-ти.
Петимата наистина били израелски граждани. Те настоявали, че са в страната, да правят филм за Urban Moving Systems … Те били държани 71 дни във федерален център за задържане, в Бруклин, Ню Йорк, през което време те били многоктатно разпитвани от контратерористки екипи на ФБР и ЦРУ, които отговаряли за мъжете, като за много важни заподозряни поради празничното им поведение на Ню-Джърската крайбрежна улица. Някои били затворени в единични килии, поне за 40 дни; някои били подложени на най малко 7 теста с детектори на лъжата. Един от израелците, Пол Курцберг, брат на Сиван, отказал да се подложи на тест, на детектора на лъжата, десет седмици, след което се провали на теста.
В решителните два дни, след задържането на мъжете, собственикът на Urban Moving Systems, Доминик Сутер, 31 годишен израелец, изоставил бизнеса си и излетял за Израел.
Отпътуването на Сутер било внезапно… Сутер по късно бил включен в същия списъка на заподозрените, на ФБР, в който бил и главният (заподозрян) нападател Мохамед Ата и други, подозиран за симпатизант на Ал Каида… Подозренията, както разкрило следствието, били че хората работели за Урбан Мувинг Системс, били шпиони… Кой точно ги е посочил и кого, или какво те са целели, за сега не е сигурно.
 
Това бил уважаваният Нюйоркски Jewish weekly The Forward, който разви тази история, пролетта на 2002 г. след месеци тичане.  The Forward съобщава, че ФБР окончателно заклчило, че поне двама от хората (израелците) са били агенти, работещи за Мосад – израелската разузнавателна агенция, и че Урбан мувинг систем, фиктивният работодател на петимата израелци, била “a front operation”(?).  Двама бивши офицери от ЦРУ потвърдиха пред мен това, че филмаджиите са били обикновено разузнавателно прикритие. Еврейският вестник Форуърд също отбеляза, че самото израелско правителство признава, че мъжете били шпиони. Един “бивш американски представител от разузнаването, с висок ранг, който каза, че е бил ”редовно информиран за проучването от двама отделни служители по прилагането на закона”, каза репортерът Марк Пърлман, че след като американските власти се конфронтираха с Йерусалим в края на 2001 г., израелското правителство “призна операцията и се извини за несъгласуваността с Вашингтон”. Днес Пърлман поддържа репортажа си. Аз го питах дали неговите източници в Mossad отричат историята. „Никой не спря да говори с мен“, каза той.
През юни 2002, ABC News, следвайки свое собствено разследване по този въпрос, стигнаха до същото заключение, като на в. Форуърд.  Винсент Канистреро, бивш шеф на операциите по контратероризма на ЦРУ, каза че някои от имената на петимата са “хитове”, при търсене в националните база-данни на ФБР. Канисто ми каза, че въпросът който най-много тревожел агентите на ФБР , в първите седмици и месеци след 11/9, бил дали израелците са били дошли на мястото на тяхното “празнуване”, знаейки предварително за атаките. Според Канистро, в началото разследването на “ФБР работеше по предположението, че израелците предварително са знаели за атаките”.  Втори бивш офицер по контратероризма от ЦРУ, който отблизо е следял случая, но който говореше при условие за анонимност, ми каза че разследващите работеха по две теории.  “Едната, че израелците се появили в граския парк Либърти, много скоро след първия самолетен удар.  А втората, че те са били на мястото в парка от по-рано”. И в двата случая разследващите искаха да узнаят точно, какво са очаквали мъжете, когато са пристигнали там.  Интензивен политически натиск очевидно
 
Но преди този въпрос да бе напълно изяснен, разследването бе спряно.  Според изнесеното от ABC News, “имало е преговори на високо ниво между Израел и правителствени представители САЩ.”  Било постийато съгласие за уреждане на случая с петимата израелци от Urban Moving Systems.
 
Преди такива въпроси да бъдат напълно изследвани, както и да е, проучването беше спирано. Следвайки това, което abc news предаде, че беше“преговори за високо ниво между израелски и американски правителствени служители“, село беше достигнато в случая за петимата местещи се системни заподозрени urban.
Явно е бил оказан интензивен политически за да се скалъпят фалшиви показания (доказателства). Реномираният израелски всекидневник Ха’арец съобщава, че през последната седмица на октомври 2001 г., само шест седмици след като петимата израелци са били задържани, Заместник Държавнияр Секретар Ричард Армитейдж и двама неидентифицирани “изтъкнати Ню Йоркски конгресмени” са оказали сериозен натиск за тяхното освобождаване. Според източник на ABC News, реномиранят (high-profile) криминален адвокат Алън Дершовиц също се включил в преговорите, за да изглади различията със американското правителство, в полза на задържаните. (Дершовиц Отказал да коментира този случай). И така, в края на ноември 2001 г., поради това, че било отбелязано само това, че петимата израелци са работели в страната нелегално, като филмови дейци, в нарушение на издадената им виза, задържаните си заминали със самолет за Израел.
Днес, съдбоносните въпроси повдигнати по рози проблем остават без отговор.