Какви са тези двойни стандарти? Що за хора сме, щом още ги търпим?

,,Ето как в началото на отиващата си 2014 годинаизкараха еврейските нацисти – впрочем повече от 150 000 униформени, сражавали се в редиците на всички видове хитлеристки въоръжени сили – „невинни агънца“?! Сега те, „милите“, заявяват:
„Не помагахме на германците. Имахме общ враг.“
Така ли? Прочел съм достатъчно по темата, за да знам: Съпротивата срещу нацисткия режим вътре в Германия е била нищожна. А записването в Германската национал-социалистическа работническа партия е било тъй масово, както това в Българската комунистическа партия у нас по време на фашисткия режим на тази организация, обявен със закон за престъпен. Не желая да оправдавам никого, най-малко нацистите, но все пак не е честно да не сравним условията на този опортюнизъм, конформизъм и кариеризъм.
Трийсетте години на ХХ век заварват Германия в небивала икономическа криза. Стопанството е в разруха, власт почти няма. Изплащанията на заплатите става по няколко пъти дневно. Тъй като хипер–хиперинфлацията обезценява парите за минути. Хората бързат, та с няколко стотин милиона германски марки да си купят поне хляб! Отчаянието довежда до масова мода, носеща дъх на истерия – германците масово използват валутата на страната си като… стенни тапети!
Докато 1944 година е успешна за българската икономика. Вярно, съществува сериозен спад в сравнение с 1939-а. Но той се дължи на войната, която у нас, макар и като в нейна периферия, все пак се усеща. Най-малкото, след смъртта на цар Борис ІІІ западните „демокрации“ начеват чисто терористичните си бомбардировки над мирната ни родина. По същото време обилно подхранват с пари, оръжия и материали червените фашистки банди, върлуващи из планините.

Народът не иска комунистическите убийци и грабители. Напълно ги отхвърля. За него те са гангстери, които го тормозят.
По тази причина тукашните съюзници на Запада– другарите, ръководени от Москва, признават, че нямат никаква подкрепа от страна на населението. И отказват всякакви съвместни действия с останалите представители на антигерманската съпротива на Балканите – в Югославия и Гърция.
Днес те продължават не само да бъдат съюзници, но даже са и приятели

на същия този лицемерен Запад. Докато в неговите медии можете да прочетете следното:
„Съюзът между Хитлер и расата, която той се заричаше да унищожи – единственият пример на евреи, сражаващи се за съюзниците на Германия– е един от най-необичайните аспекти на Втората световна война. И досега едва ли някой, включително повечето финландци, знае нещо за това.
„Живях 25 години тук, преди да чуя за това, а съм евреин“ – споделя Джон Саймън, нюйоркчанин, който през 1982 г. се е преместил в Хелзинки. – „Това не е история, която често бива разказвана.“
Трябва ли да се примиряваме с факта, че значителни и то изключително важни епизоди от историята изобщо не са станали достояние на човечеството? А други са представени в напълно изопачена, съвсем невярна светлина. Доста често те са описани по начин, който тотално обръща действителните исторически събития.
Мълчите?
Когато фактите говорят, и талмудистите си траят
Толкова много време и сили съм отдал на този изумителен по своето значение проблем, че чак ми е писнало. В момента Западът сочи с пръст Русия и етническите руснаци в нейните бивши републики. Квалифицира ги като „пета колона на Москва“. Добре, но те не са паднали от небето. Някой ги е заселил в прибалтийските републики и Украйна – навсякъде.

По време на този геноциден процес западните „демократи“ са гледали собствения си интерес. Заемали са позата на щрауса. Нещо по-страшно – понякога тайно са го подпомагали. Като започнете от Гражданската война, ограбването на златото на адмирал Колчаг, завземането на руските петролни и рудни находища от Арманд Хамър, Ротшилдови и Рокфелерови, другите хищнически плячкосвания на земните недра, та чак до разместванията на народи.
Освен това днес удобната амнезия дава възможност на западните лидери да прескачат значителни реални събития, станали през Втората световна война. Например как украинците радостно посрещали германските войски като освободителни. И се включвали на тяхна страна. Даже не гестаповците, а обикновените украинци преследвали еврейските си съграждани.
Не от някакви етнически предразсъдъци или поради верски съображения. А понеже до онзи момент именно евреите били техните главни комунистически душмани.
„През 1937 г. 5,7 на сто от членовете на Болшевишката партия бяха евреи, обаче тъкмо те формираха мнозинство в правителството. Самият Ленин (който отчасти беше с еврейско потекло) заяви, че ако един комисар е евреин, неговият заместник трябва да бъде руснак: Сталин спазваше това правило.“
Не случайно еврейският автор Луис Рапопортнабляга:
„Някои от главните осъществители на Терора също бяха от еврейски произход…“
И изрежда имената Гай, Слуцки, Берман, Шпигелглас и Паукер – шефа по операциите на НКВД.
Още доста еврейски садисти на ръководни постове са изредени от други документалисти – повечето евреи.

Най-малко милион и половина съветски военни преминали на страната на нацистите. В Естония, Литва и Латвия били формирани цели антисъветски батальони, които се биели рамо до рамо с войниците от Вермахта.
Военни части, които се присъединили към Хитлерова Германия, били формирани във Франция, Финландия, Холандия, Норвегия… След войната не ги закачили.
Докато в България, в която нито един човек не е водил война срещу Съветите и техните западни съюзници, стотици хиляди хора бяха прегазени. Осъдиха ги по изфабрикувани обвинения, че са били… „фашисти“! В съставите на т. нар. Народен съд бъкаше от зверове в човешки образ, носещи старозаветни имена. Под псевдонима Валери Петров eдин от тях – Вениамин Нисим Меворах, не само изпратил на бесилката стотици достойни българи. В нарочна брошура поискал за всички тях едно:
„Смърт! Смърт! Смърт!“
Вместо да бъде морално осъден на позор и забрава, ще издигат

паметник на червения фашист и човекомразец. Прочее, „изрисуваха блок в памет на Валери Петров“?!
В такъв случай имаме ли право да се надяваме на нещо по-добро от настоящата ни участ? Не сме ли я заслужили? Нали знаете: „Каквото повикало, такова се обадило.“
Какви са тези двойни стандарти? Що за хора сме, щом още ги търпим? Замислете се: Дали с нашето загърбване на истината, с пасивността, незаинтересуваността и безхарактерността си, не заслужаваме отредената ни съдба?“

  • Георги Ифандиев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *