Кога и защо се зароди тезата за „глобалното затопляне“?

През 70-те години на миналия век, след четири десетилетия на спад на температурите, започна да се говори за глобално захлаждане и даже се страхувахме, че идва нова ледникова епоха. Забележете, че през това време емисиите на въглероден двуокис непрекъснато се повишаваха, защото след Втората световна война имаше период на силно индустриализиране в световен мащаб. После този период на захлаждане свърши и температурите започнаха да се повишават. Това съвпадна с големите стачки на миньорите в Англия. По онова време министър-председател на Англия е Маргарет Тачър, която се опитва да наложи идеята за развиване на атомната енергетика, за да не бъде изнудвана от миньорските синдикати и да не зависи от несигурните отношения с арабските страни – износителки на петрол. Но за да затвори мините и да се пребори със синдикатите, тя се нуждае от силен аргумент. Нейни съветници й споменават, че още в края на XIX в. Сванте Арениус е предсказал, че може би като се повиши концентрацията на въглеродния двуокис в атмосферата, температурата на земята ще се повиши, и Тачър превръща този съвет в политическа теза.
Борбата срещу глобалното затопляне беше подхваната не само от природозащитни организации, а и от различни левичарски групировки, които след падането на Берлинската стена останаха без идеологическа опора. Тези хора намериха в глобалното затопляне новия си враг, като в него видяха символ на капитализма, на „световния империализъм“, „глобализацията“ и т.н. Това пренасочване беше доста насърчавано и от политическите елити, защото беше удобно за тях.
Истинската истерия срещу „глобалното затопляне“ обаче започна след като през 1988 бе създаден т.нар. Междуправителствен панел или Комисията по климатични изменения към ООН. Той беше натоварен със задачата да изготвя доклади за състоянието на климата, които да служат като научна обосновка за борбата срещу затоплянето. Сред участниците в този панел имаше и немалко учени, които, всеки в своята област, обобщават изследванията, свързани с климата. Целият доклад е няколкостотин страници и никой не го чете. Чете се само резюмето за политици. То обаче е направено не от учените, а от политическите представители на съответните страни в комисията. В резюмето много често истината бива изкривявана. Първите два доклада на панела бяха доста предпазливи. В тях се казваше, че не е доказано дали глобалното затопляне е свързано с човешката дейност или не, но че има такава вероятност. Последният, четвърти доклад обаче обяви за над деветдесет процента сигурно, че глобалното затопляне е предизвикано от човешката дейност. След като беше публикуван този доклад, много от учените, участвали в съставянето му, се разграничиха с аргумента, че техните изследвания не са отразени в доклада. Нещо повече, заключенията в резюмето противоречат на това, което те са писали. Стигна се до случаи, при които учени заплашиха панела със съд, ако не бъдат извадени от списъка на авторите на доклада. Бяха организирани и няколко подписки на учени от цял свят (само в САЩ над 30 хиляди – //www.petitionproject.org/), с които се призовават правителствата да отхвърлят всякакви споразумения, свързани с намаляване емисиите на въглероден двуокис, защото няма убедителни научни доказателства, че въглеродният двуокис води до глобално затопляне.
Какви са причините точно сега да се разрази тази истерия около глобалното затопляне?
Едната причина е, че климатът започва да захлажда. Тоест или сега, или никога ще бъдат раздадени дивидентите от „глобалното затопляне“. Всъщност истерията се превърна в доста сериозен бизнес. Вземете за пример Ал Гор, който през 2007 година заедно с Панела за климатични промени получи Нобелова награда за мир. Забележете, Нобелова награда за мир, а не за наука. Според Bloomberg News в края на мандата си като вицепрезидент на САЩ той е имал по-малко от 2 млн. долара, докато сега богатството му се оценява на повече от 100 милиона. Но Ал Гор е само върхът на айсберга. Нещата са много по-дълбоки. Погледнете какви предложения и доклади се представят на конференцията в Копенхаген. Миналата седмица се появи т.нар. датско предложение, според което бедните страни ще бъдат разделени на бедни и най-бедни. Всички те досега бяха освободени от задължението да ограничават емисиите, защото практически нямат промишленост. Сега се предлага да бъдат освободени от задължения вече само най-бедните, които всъщност нямат шанса в близко бъдеще да развият промишленост, докато на останалите се налагат ограничения, два пъти по-строги, отколкото на развитите страни, при което те губят всички шансове да създадат своя индустрия.
Това ли е причината бедните държави да протестират толкова остро срещу „датското предложение“?
Единственият шанс тези държави да се развият е да минат през индустриализация. Индустриализацията обаче изисква енергия. В Копенхаген се предлага да се помогне на бедните държави да развият „чисти”, „възобновяеми” и други подобни енергодобивни индустрии, което всъщност означава вятърни електроцентрали и слънчеви панели. Представете си как е възможно с вятърна или слънчева електроцентрала да се създаде индустрия. Един слънчев панел може да захранва максимум една крушка или един хладилник, но едва ли и двете. Това е много неефективна и скъпа енергия в сравнение с енергията от атомните електроцентрали. Кой знае защо обаче, никой не предлага да им се помогне да построят атомни електроцентрали. Очевидно целта не е да се помогне на африканските държави да се развият, а напротив, те да бъдат обречени да останат на нивото на което са.
Иначе, ако наистина вярваме в историята за причините за „глобалното затопляне“, трябва да знаем, че най-много въглероден двуокис отделяме самите ние, защото вдишваме кислород и издишваме въглероден двуокис. Може би идеята на поддръжниците на „глобалното затопляне“ е хората да станат по-малко.
Какво е научното обяснение на „глобалното затопляне“? И след като хората не са главните виновници за него, кой е виновен?
Затоплянето и захлаждането са естествен природен цикъл. Имало е много по-топли периоди в историята на земята. Имало е и много по-студени. Никакви катастрофи не са последвали от тези затопляния, напротив – известно е, че в по-топлите периоди човешката цивилизация процъфтява, а в студените запада. От друга страна, затоплянето съвпада с повишаване на слънчевата активност, докато застудяването – с намаляване. Най-топлият период в човешката история е Х век, когато в Англия са отглеждали грозде и са правили вино, а шведите, които по това време са завладели Гренландия, са й дали това име, което в превод означава Зелена земя, защото по това време Гренландия е била зелена и с големи пасища. Това е бил период на много висока слънчева активност. Най-студено е било в края на ХVІІ век, когато слънчевата активност е била необичайно ниска – така нареченият Маундеров минимум на слънчевата активност, а Земята е била скована от малката ледникова епоха.
Вариациите в климата са свързани с вариациите в слънчевата активност. Слънцето е една променлива звезда. Най-известната й изменчивост е единадесетгодишният цикъл на слънчевите петна. Самите слънчеви петна не влияят върху земята, но те са показател за силата на магнитните полета, които влияят върху земята. Различните единадесетгодишни цикли не са еднакви, някои са по-мощни, други по-слаби, в по-дълъг, около 100-годишен цикъл на слънчевата активност.
Хората отдавна се опитват да прогнозират каква ще бъде слънчевата активност в бъдеще. Обикновено тези прогнози се правят на базата на статистика. В сегашния цикъл за пръв път прогнозите се правят на базата на теоретични модели. И тези теоретични модели ще бъдат потвърдени или оборени от това, което ще се случи. Изследванията на нашия институт, както и на много други колеги, и това е преобладаващо мнение, показват, че ние навлизаме в период на доста ниска слънчева активност. В момента се намираме в един много необичаен период, когато минимумът между предния, 23-ти цикъл и едва започващия 24-ти цикъл се оказва много дълъг и много дълбок. По-ниска слънчева активност не е имало от 20-те години на миналия век. Това означава, че може би две, три или четири десетилетия ще имаме по-ниска от обичайната слънчева активност и съответно доста сериозно захлаждане.
В този смисъл дали ще намаляваме концентрацията на въглероден двуокис или не, няма никакво значение, защото не въглеродния двуокис е този, който управлява климата. Престъпление е, че в момента се хвърлят толкова средства за една грандиозна лъжа, докато в същото време хора буквално умират от глад. Според изследванията на Световната здравна организация в развиващите се страни на всеки 5 секунди от глад или болести, свързани с глада, умира по едно дете. Страшно е, че вместо да се погрижим за тези деца, сме на път да дадем милиарди за борба с вятърните мелници. Нещо повече, според проектоспоразуменията от Копенхаген помощта, която ще се дава на развиващите се страни за борба с „климатичните промени“, до голяма степен ще бъде за сметка на хуманитарна помощ.
А и обърнете внимание, че всички беди, които според проповедниците на глобалното затопляне ще сполетят Земята, ще настъпят след 50 или 100 години, затова ние сме длъжни да се погрижим за бъдещите поколения. Ще цитирам Майкъл Крайтън, който припомня какво е знаел преди 100 години един човек за нашето време. Той не е знаел какво значи автомобил с бензинов двигател, не е знаел какво значи самолет, не е знаел думата лазер, не е знаел думата интернет и безбройните други думи, които са символ на днешните технологии. По тази логика как ние можем да мислим, че това, което знаем днес, ще бъде в основата на технологиите след сто години? Какво този човек преди сто години е можел да направи, за да направи днешния ни живот по-добър? Нищо! Защото той никога не би могъл да си представи какво ниво на технологии ще имаме днес. Както ние не можем да си представим какво ниво на технологии ще имат хората след петдесет или след сто години. Всъщност дори ако повярваме в това, че въглищата и нефтът водят до глобално затопляне, то те са на изчерпване. Според някои оценки има залежи за максимум 40–50 години. След това искаме или не искаме, тези ресурси ще се изчерпят и неизбежно ще се появят нови технологии, които днес изобщо не познаваме.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *