Лъжата „холокост“

След войната е установено, че от Третия райх остават 3 000 тона документация. В нито един документ на стриктните германци не е намерено доказателство, че евреи са унищожавани в „газови камери“, както днес се учи в учебниците и пише в енциклопедиите. 
През 50-те и 60-те години французинът Пол Расиние, борец от Френската съпротива и затворник от Бухенвалд, публикува в книгата си „Лъжата на Одисей“ своите аргументи против версията за милионите евреи, задушавани в газови камери. След него с темата се занимават редица изследвачи като Юрген Граф от Швейцария, Роберт Форисон, преподавател в университета в Лион, англичанинът Дейвид Ървинг, германският политолог Удо Валенси, издател на списанието „Исторически факти“, юристът Вилхелм Щеглиц и американецът Артър Бътц. Всички те, след щателно и непредубедено изследване, стигат до извода, че версията за „газовите камери“, в които са унищожавани евреи, е измислица, въведена в употреба доста след войната. 
Изследователите на така наречения „холокост“ установяват, че през десетилетията след Втората световна война, нито един химик или инженер не е проучвал концлагерите и техните газови камери. Единствената експертиза е на американския инженер и специалист по газови камери Фред Лойхтер, който чак през 1988 г. отива с екип в Полша и изследва експертно така наречените газови камери. 
Изводите на Лойхтер са категорични: „Газовите камери не са конструирани като такива и не биха могли да действат като инструменти за масово убиване на хора. Те не са били херметизирани, липсвали са разпределителни механизми за газ, липсвали подгряващи устройства (а газът Циклон Б, който според фалшифицираните показания на „свидетели“ е бил използван за убиването на евреи, се нуждае от минимум 25 градуса топлина, за да действа). Лойхтер установява още, че в стените няма отлагания на цианид, което е невъзможно, ако е бил използван този газ. Също така Лойхтер сочи, че крематориумите в тогавашните концлагери не могат да изгарят толкова много трупове, колкото описва основният „свидетел“ в Нюрнберг – Рудолф Хос. Самият Хос е уличен в груба лъжа, тъй като твърди, че посетил лагера Треблинка през Юни 1941 г., а самият лагер е открит Юли 1942 г.
В потвърждение на лъжите за „газовите камери“, изтребили милиони евреи, са и данните на английското разузнаване
То разшифрова кода на концлагерите на Германия още през 1942 г. и подслушва всички обменяни информации, оттогава до края на войната. Професор Хинсли от Кеймбридж, работил през войната като дешифровчик, 1981 г. в книгата си „Английското разузнаване през Втората световна война“, на страница 673 пише следното: „Германските радиограми не съдържаха никакви указания за умъртвяване с газ.“
Че версията е съчинена късно след войната, доказва следният драстичен факт. В книгата на еврейския международен деец Еди Визел, за концлагерите, „Нощта“, излязла 1958 г. (самият Визел е бил в Освиенцим), няма нито дума за „газови камери“. Но в изданието на немски, от 1990 г. с преводач Курт Майер Класон, вече се появява терминът „газова камера“.
С легендата за „холокоста“ евреите си извоюват огромни преимущества пред света. Никой не може вече да каже нещо лошо за тях. Наглостта им стига дотам, че чрез свои лобита в европейските парламенти те налагат закони, наказващи всеки изследовател, който се осмели дори да проучва и подлага на съмнение официалните данни за жертвите-евреи през войната и начина, по който са умъртвени. Срещу част от „ревизионистите“ са предприемани съдебни преследвания и физически нападения. 
През 1990 г. така нареченият закон „Гесо“ във Франция предвижда една година затвор за всеки, който се усъмни в „холокоста“. Законът е приет с гласовете на социалисти и комунисти, по инициативата на секретаря на социалистите – евреина Лоран Фабиюс. 
Показателна за действията на еврейските организации е атаката и срещу Ернст Цюндел, канадец от немски произход, пише и издава книгата „Шест милиона – изгубени и намерени“, в която опровергава версиите за газовите камери и за шестте милиона избити евреи от германците. През 1985 г. Цюндел е привлечен под отговорност по подобен закон като френския „Гесо“. Осъден е на 15 месеца лишаване от свобода. Той обжалва и през 1988 г. отново, след дълги перипетии, е осъден на 9 месеца затвор, но е освободен след подписване на декларация, че няма да пише и говори по темата „холокост“. Чак на 28 Август 1992 г. Цюндел е оправдан след поредното обжалване, но получава закана от еврейски организации да бъде съден за „всяване на расова омраза“. (А адвокатката му е осъдена на три години затвор, затова, че го е защищавала в съда!!)
Лъжата „холокост“ е и много доходоносна. Според сп. „Шпигел“, бр. 18 от 1992 г., от 1952 г. до 1992 г. ГФР е изплатила на Израел и на еврейски ционистки организации общо 85,4 млрд. марки!
Факт е, че днес държавници и политици не смеят да кажат дума против Израел – държава, създадена с терор през 1948 г., неспазила десетки редолюции на ООН, провела десетки агресивни войни и нападения срещу съседни държави, избила стотици хиляди цивилни палестинци и араби, за да си отвори „жизнено пространство“. 
Германия продължава да изплаща милиарди репарации на Израел, САЩ наливат по 6 милиарда долара всяка година в тази държава и поддържат всяка нейна прищявка, демонстрирайки открито двоен стандарт. 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *