А те – западняците?

,,Хайде да загърбим пропагандата и да заговорим с езика на фактите. Например – за бедните и гладуващите в Еврейските съветски американски щати, все още минаващи за САЩ. С най-пресни данни.
„Живеем в най-богатата страна на света. А 14,5 на сто от домакинствата в САЩ – близо 49 милиона американци, включително 15,9 милиона деца – се борят, за да сложат храна на масата си.
В Съединените щати гладът не е причинен от недостиг на храна, а по-

скоро от продължаващото настъпление на бедността.“
По официални данни в момента населението на САЩ е  възлиза на 319 435 700 души. Което ще рече, че около 15,36 на сто от американците гладуват. Също лъжа, която бързам да опровергая пак с данни от Техните медии. Толкова са бедстващите работещи американци!
Колкото и да търсите, не ще откриете данни за целия брой на бедните в „най-богатата страна“ на земята. Записано е:
„Насочващите числа за бедността не са данните, които Бюрото по преброяването използва, за да пресметне броя на бедните индивиди.“

По-рано тази година Бюрото по преброяването обяви, че броят на „почти бедните“ е намалял, тъй като мнозина от тях са изпаднали в истинска бедност“! Нали схващате какво се опитват да ни кажат? Обедняването завладява все повече хора, особено сред цветнокожите.
През 2010 г. относителният дял на бедните и гладуващите сред подрастващите до 18-годишна възраст е бил средно 22 на сто. По етнически групи той е следният: сред белите, които не са т. нар. hispanics – испаноговорящи, той е 12,4 процента; при чернокожите – 38,2 на сто; сред испаноговорящите – 35 процента и при азиатците – 13,6 на сто.
По-нови данни? Няма.
Какво ще речете? Нататък следват бръщолевения за прословутите „програми за изхранване“ – купонната система. Все пак сме в ХХІ век! През годината единствено тази медия хвърли светлина върху територията на глада и унижението, която увеличава размерите си в „най-богатата страна“ на земята.
А истината е, че големите капитали изтекоха от САЩ. Липсват инвестиции. Все повече хора закъсват и вдигат ръце, в очакване държавата да ги храни. Това е „голямото правителство“ или реалният социализЪм. Онази welfare state, за която разкрих, че налудничавият „десен“ сенатор, ционистът Джон Маккейн бленува.
Изход няма. Поради отсъствието на капитали. Сиреч – на нови работни

места. Както и заради рязко променящия се етно-културен състав на населението. Първите белези на предстоящата расова война са налице. През последните шест-седем месеца станахме свидетели на нейното зараждане.
А Русия и нефтът? Пръв преди години заговорих, че бившата ни метрополия не произвежда нищо. Тя автомобил и нокторез не успя да изработи, та нещо друго. Противно на твърденията от песньовките за „широка страна моя родная“, „я другой такой страны не знаю, где так низший человек“!
Как ви звучат призиви от сорта:
„Ние, като нация, трябва да се обединим, за да се противопоставим на глада и бедността в Съединените щати.“
На мен – на до болка познатото: Другари, дайте да дадем!…
Докато умните се наумуват, „лудите“ се налудуваха. Преместиха капиталите си в Азия. Напоследък инвестират и в Африка. Но не и в САЩ и Европа. За тях – кукиш. Както и за нас. Почакайте, ще се уверите, колко съм прав.

Всъщност кавичките по-горе издават, кои смятам за луди – нас. Но щом ви харесва в условията на комунистическа „демокрация“, по-рано назовавана „народна“, вдигам ръце – предавам се. Така е и несъмнено тъй ще бъде.
Най-ненормални са онези, които без да са част от проект, поради наивност и невежество, залагат на една или друга страна. Даже си въобразяват, че подкрепят кауза – някакво „ляво“ или „дясно“.
От години обяснявам, че подобно нещо съществува само в поразените от пропагандата умове на духовно низшите. Доживях прединяколко дни същото да твърди авторка от Албиона. В коментар за поведението на лейбъристкия лидер, наследствения еврейски марксист Ед Милибанд, неизвестната ми Ан Пъркинс е констатирала:
„Днес за повечето гласоподаватели лявото и дясното са празни термини.“
Това – по повод на обвиненията от страна на нявгашния „десен“ профсъюзен лидер сър Джон Прескът към лейбъриста. Лордът нарекъл социалиста „Червеният Ед“. То е все едно да наречете един от главните представители на туземния ни „елит“ Евгений Минчев „педераст“. Проявявайки известно чувство за хумор, ватманът и „лорд“ при това, посветен в„рицарството“ в сиропиталище near Zlatitsa, би ви отговорил: „Сякаш не го знам!“
„На хората повече не им пука от подобни етикети“ – продължава лондонската авторка.

Точно така. А би трябвало. Но светът е бизнес. А в него всички средства са допустими. А не би трябвало. Сега, след обвиненията към Кремъл, че използва природния газ като оръжие, Западът употребява петрола спрямо Русия по същия начин. Тази идея трябва да се е родила в някоя твърде куха кратуна. Или обратното – в нечия глава, способна да предвижда десетки ходове напред в световната геополитическа шахматна партия. Ако е второто, струва ми се, че изобретателят е просто един от онези, които подрежда фигурите върху дъската с 64 черно-бели квадратчета.
Какво имам предвид. Самата мисъл, че някой ще свали Владимир Путин посредством народно недоволство, е повече от налудничава. От 2006 до 2009 година британският журналист Ангъс Роксбъръ е бил съветник на руското правителство. Преди това завършилият руска и немска филология шотландец е служил в MI6под прикритието „преводач в московското издателство „Прогрес“. Познавах един такъв – също „преводач“.
Казваше се Майк Пауър и нашумя, когато трябваше. При онзи инцидент

от ноември 1989 г., когато пред тогавашното кафене „Кристал“, по-популярно като „Циците“, милицията (не) наби „дисидентстващите“ комунисти и агенти на Държавна сигурност, сред които Соломон Паси и сестра, Деян Кюранов, Едвин С(л)угарев и прочие „знаменитости“.
Та тогава един старшина блъснал Майк, който изтървал фотоапарата си. Приборът паднал върху асфалта и се счупил. Седмици след инцидента западните радиостанции – тогава бях започнал да ги слушам понякога – не спираха да спрягат „голямата трагедия“ с фотоапарата на Пауър. Невероятен „терор“ от страна на Живковата милиция!
Да беше златна, фотокамерата нямаше да бъде толкова ценна. Изкараха я едва ли не фактор при смяната на режима. Не казвам „свалянето на Живков“. Тъй като вътрешнопартийният преврат замени диктатора с неколцина негови следовници и ученици.

По онова време бобитата в Лондон пердашеха десетократно по-здраво и то… наистина. А преди месеци едно от най-зловредните безпратийни ченгета – другарят Благовест Сендов, разкри, че „американците са организирали протеста пред„Кристал“.
И така, Ангъс Роксбъръ, който е автор на излязлата през перестроечната епоха книга за съветския печат, озаглавена „Правда“: Вътре в съветския медиен механизъм“, се опитва да отвори очите на политиците, които изобщо няма да го чуят, за отношението им към Русия. Той казва:
„Разбира се, можем да се държим за кобура и да настояваме, че

„санкциите имат ефект“. Но какво ще спечелим, ако единственият ефект е да унищожим руската икономика? Навярно надеждата е да дестабилизираме страната толкова силно, че Путин да бъде свален. (Откривам прекалено много schadenfreude сред наблюдателите, които отчаяно се надяват, че разпадът на руската икономика ще доведе до падането на Путин.) Наливането на масло в огъня на кремълските войни, от чиято същност нямаме почти никаква представа, би било върхът на безразсъдството. Нямаме и най-малката идея какъв може да бъде резултатът – а той може да се окаже по-лош от настоящия.
Или, може би, надеждата е, че руският народ, натикан в бедността и отчаянието, ще въстане срещу Кремъл и ще постави там правителство по западен избор. Мечтайте си!“ Ето размисли на човек, който все пак познава Системата. Онези глезльовци, които Братството е назначило за лидери на Запад, или изобщо не са в час, или имитират естествено поведение. Най-вероятно изпълняват роли.

За мен несъмнено от втория вид са всички,чиито конци биват дърпани и от „Лубянка“. Например британският премиер Дейвид Камерън, германската канцлерка Ангела Меркел и Bundespräsident Йоахим Гаук, генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг с кагебистки псевдоним „Стеклов“, президентката на Литва Далия Грибаускайте, президентът на Чехия Милош Земан, министър-председателят на Словакия Роберт Фико, част от еврокомисарите начело с потомственатакомунистическа лъжкиня Сталинка „Кристалина“ Георгиева, цялото местно ръководство от всички партии – компартийните активисти и агенти на болшевишките репресивни секретни служби Росенчо„Ирландската пастирка“ Плевнелиев (из Неврокоп съм, дядо, ама вече му викаме Гоце Делчев), „жена ли е, мъж ли е“ Цецко Цачев или Цецка Цачева, и началничко-началничката й Бойка Борисова или Бойко Борисов, Меглена Пръмова, Красимир „Иван“ Каракачанов, Валери Симеонов Балевски…
Не бъде ли осъществена декомунизация, ако принадлежността към организираната престъпност не бъде инкриминирана, не само нищо няма да помръдне. Ще изтлеем, повярвайте.
Първо намерете необходимите ви факти,
след това можете да ги изкривите, както желаете.“

  • Георги Ифандиев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *