НАТО, Афганистан, опиум – три толкова свързани имена

Защо силите на НАТО водят безсмислената война в Афганистан? Уолстрийт и хероинът. ЦРУ: 50 години дружба с наркотиците 
През 2006 Джак Лейтън, в реч, за ролята на Канада в Афганистан, открито пита членовете на правителството, дали бъдещото участие на страната там не е тяхна лична заинтересованост. В своята реч той поставя доста обосновани въпроси: какви са целите и задачите на тази мисия, до колкото те отговарят на целите на външната политика на Канада? Как се определя дали мисията на Канада в Афганистан е успешна? Има ли стратегия за завършване на операцията? 
Лейтън, обаче, оставя без внимание най-важния въпрос свързан с Афганистан – ролята на безчестия наркобизнес, който може да се окаже по-важен от всички задачи на кампанията взети заедно. Афганистан- това е наркотици, а наркотиците- това е Афганистан. Тези, които вярват че възстановяването на страната е по-важно от наркотиците, живеят в измислена паралелна вселена. Първостепенно значение за Афганистан представляват именно наркотиците. В тази статия веднъж завинаги бих искал да развенчая грешните представи на хората относно собствените си правителства и ИСТИНАТА. 
Хероиновия рекорд на Афганистан
Защо все пак контингентът на Канада е още в Афганистан? Както пише Матю Лий в „Асошиейтед Прес“, през 2007 в Афганистан е събрана рекордна реколта на мак, което укрепва статуса на тази страна като, на практика, единствения световен доставчик на хероин. „Очаква се, по пресмятанията на ООН, които ще бъдат публикувани през септември, че производството на мак в Афганистан ще се увеличи с 15%. По такъв начин, делът на афганския мак ще стигне 95% от световния, което е с 3% повече от миналата година- заявяват чиновниците, запознали се с предварителните данни…  В съответствие с доклада на главния инспектор на Държавния департамент на САЩ, стойността на афганската макова реколта на черния пазар се оценява на 38 милиарда долара… 

Търговията с наркотици спасява световния финансов „сапунен мехур“
Редно е да се започне с това, че паричните средства, получени от търговията с наркотици, са важна част от американската икономика. Разбирам, че това може да предизвика у вас рязко отрицание, но ми позволете да обясня. Но ако се проследи световния паричен поток, ще бъдете потресени от това, че търговията с наркотици донася до 700 милиарда долара приход под формата на необлагаеми суми. Всъщност, парите спечелени от продажбата на наркотици са „неразделна и много важна част от световната банкова и финансова система, тъй като обезпечават икономиката с ликвидни налични пари, необходими за извършването огромни „месечни изплащания“ по производните ценни книжа и вливането в инвестиционните „сапунени мехури“ в САЩ и Великобритания“,- пише Майкъл К. Рупърт в своя бестселър „Пресичането на Рубикон“ /“Crossing the Rubicon“/.
Кетрин Остин Фитс, помощник на министъра по жилищно строителство на САЩ и бивш управител на банката Dillon Read, посочва че умноженото въздействие върху приходите (с шесторен коефициент) от 700 милиарда „изпрани“ пари позволява ежегодното получаване на суми до 4,2 трилиона долара, участващи в трансакции с парите от наркотърговията. 
Всички компании търгуващи на борсата с ценни книжа имат пазарна стойност, базирана на чистите им годишни приходи. Акциите на тези компании представляват равни дялове от собствеността им. Известен и като „съотношение цена-печалба“, ефектът на умноженото въздействие върху печалбата често достига коефициент равен на 30 пункта. Повечето финансови аналитици смятат, че нормалното съотношение на цената към приходите е приблизително 15 пункта, най много 30 към 1. Следователно, ако се възползваме от тази закономерност като строг математически израз, тогава ако прибавяме дори по 1 долар към чистата печалба на компания, пресмятана в края на всяка година, пазарната стойност на тази компания ще се увеличи с 30 долара в края на годината.  

Какво значи това в реалния живот? Това, че ако компании като Chase Manhattan Bank, Citibank, General Electric или Brown Brothers Harriman получат допълнителни 10 млн. долара чисти приходи с помощта на пари от наркотърговията, това би увеличило пазарната им стойност с 300 милиона долара. Но преди да могат да включат тези пари в годишния си доход, трябва нещо да се направи с парите в брой, получени по незаконен път.
Свръхпечалбите от наркотърговията са незаконни. Това е още едно нещо, което хората, опитващи се да разберат схемата на работа на наркобизнеса, не забелязват. Преди тези пари да се използват легално, нужно е те да се скрият за известно време и след това да се „изперат“. Майкъл К. Рупърт пише в книгата си „Crossing the Rubikon“ така: „Парите се движат толкова бързо, че ако не ползвате компютър или програмно обезпечаване, което обработва трансакциите, проследяването на тези пари би било невъзможно“.
С други думи, наркотиците са един ОГРОМЕН бизнес, контролиран и защитаван от крайно могъщи личности, работещи в големите банкови организации от двете страни на океана, от членовете на различни правителства и главите на големите компании, чиито акции заемат водеща позиция на много финансови борси.
Освен това, тези корпорации могат да печелят огромни пари приемайки тези незаконни суми от търговците и страните-производители на наркотици в качеството на вложения с ниска лихва и да получават (след „изпирането“) астрономически печалби. Когато 100 милиарда нелегални долара, които не могат да бъдат използвани, бъдат получени от голяма компания под формата на заем със залог от 5%, те стават легални и ликвидни. Рупърт, бивш работник в полицията на Лос Анджелис пише: „Търговците на наркотици имат такава власт, защото спечелените от наркотърговията пари се превръщат в залог на инвестициите на най-големите световни компании. Те се явяват кредитори на политиците. Те държат на въдицата си онези гринго от Уол Стрийт, чиито деца често стават жертва на наркотиците. Хората от Уол Стрийт не могат да допуснат унищожаването на наркобароните. Конгресът също не може да допусне унищожаването им.
Президентите и тези, които финансират избирателните компании също не могат да си позволят премахването на наркобароните. Защо? Защото йерархичната ни економика, контролирана от един процент от обществото, не може да допусне конкуренция (не е важно за политическа ли или за икономическа конкуренция става въпрос) в използването на парите, спечелени от наркотърговията. И с всяко увеличение на продажбите с 1 милион долара или увеличението на приходите след поредния закупен пакет акции, пазарната стойност на активите на този един процент от обществото се увеличава двайсет, често дори цели трийсет пъти. През април 2000 г. Christian de Brie и Jean de Maillard в своята отлична статия „Престъпността- най-голямото от безплатните развлечения в света“, публикувана във Lе Monde Diplomatique, описват действащата в момента „операционна система“ на финансовите потоци, участващи в международната търговия с наркотици.
De Brie пише: „Позволявайки на тези парични средства свободно да се местят от едно място на света в друго, глобализацията и отказът от териториален суверенитет стимулираха взривоподобния ръст на този подполен финансов пазар. Тази балансирана система е тясно свързана с разширяването на съвременния капитализъм и се основава на три групи- правителството, транснационалните корпорации и мафията. Бизнеса си е бизнес и икономическите престъпления са преди всичко ясно структуриран и процъвтяващ пазар, което значи, че той се води по същите закони на търсенето и предлагането. Изключителната сложност на големия бизнес и ненамесата на политиците са единствените неща, от които може да се възползва организираната престъпност за „изпирането“ и използването на тези пари за други цели.
На транснационалните корпорации са им нужни правителствената поддръжка и неутралитета на регулаторните органи, за да укрепват своите позиции, да увеличават приходите си, да противостоят на конкурентите си, правейки „сделките на века“ и да финансират противозаконните си операции. Политиците се оказват пряко въвлечени в този бизнес, тъй като способността им да оказват влияние на каквото и да е зависи от поддръжката отвън и от финансирането, което им позволява да се задържат на власт. Този сблъсък на интереси е важна част от съвременната икономика, смазка, която позволява въртенето на колелата на капитализма“.
Даниел Ещулин – Испания“ (със съкращения)   

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *