,,Те (съветските другари) са уверени, че рано или късно, може би след доста перипетии и борби, социалистическата идея пак ще стане притегателна сила на всяко човешко общество…“

От 17 до 20 септември 1990 г. на посещение в Москва е делегация на българската разузнавателна служба – НРС. Тази делегация се ръководи от заместник директора на службата полковник Димчо Вазов. На 19 септември делегацията е приета от началника на Краснознаменния институт „Юрий Андропов” – генерал Орлов. На тази среща двете страни пристъпват към решения за взаимодействия от различен характер. 

По отношение на формите на обучението на разузнавателните кадри се решава в новата политическа обстановка: 

„да се търсят нови прикрития и най-вече по линия на частните фирми, смесени фирми, собствени (финансирани от разузнаването)” и др. 

По отношение на новото съдържание на идейната база във вербовъчната дейност:

„Според съветските колеги идейната база във вербовъчната дейност трябва да се запази, тъй като социалистическия идеал е непреходен. Независимо от грешките, слабостите, извращенията и пр. на някои от лидерите на комунистическите, социалистическите, работническите и др. партии и страни, социализмът е дал много хубави постижения – индустриализация, плановост, равенство, липса на безработица, безплатно образование, безплатно лечение и др. …”

„Те (съветските другари) са уверени, че рано или късно, може би след доста перипетии и борби, социалистическата идея пак ще стане притегателна сила на всяко човешко общество.

Бесният антикомунизъм, неофашизмът и силния национализъм според съветските колеги не е нищо друго, освен пореден опит на т.нар. „псевдодемократи” за преразпределение на благата на труда.” 

Източник: КГБ и ДС – връзки и зависимости. Документален сборник. София, 2009, с. 439-443.

копирано от: http://forum.de-zorata.de/index.php?topic=174.msg1208#msg1208

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *