Ленин, Зиновиев, Троцки – марксисткият любовен гей-триъгълник

От десетина години насам из руския печат спорадично излизат документи от засекретените архиви на ЦК на КПСС, разкриващи потресаващи факти за сексуалната ориентация на някой от  вождовете на пролетарската революция. Още през 1996 г. са разкрити и публикувани  част от писмата, разкриващи педерастките подвизи на най-високопоставените болшевики. Факти за това, че трима от най-главните диктатори  на Русия –  евреите Ленин /Бланк/, Троцки /Бронштайн/ и Зиновиев /Радомислский/ – са  имали уклон в педерастията, бяха открити и публикувани от историка Соколов. 
                                                                      
     За първи път статията на Соколов с любовната кореспонденция между Ленин и Зиновиев е публикувана през 1996 г. във вестник ,,Русский взгляд” бр.3, под заглавие – ,,Ленин – палач на руския народ и обикновен педераст”. След това  същата статия излиза във вестник ,,Русский порядок” /бр.38-40/. През същата 1996 г. откъси от кореспонденцията на педерастите Ленин и Зиновиев се появяват във вестник ,,Наше отечество” /бр.55/, под заглавие: 
„Марксисткият любовен триъгълник”.
     Та, за какво става въпрос?
     И така, пламнала любовта между Ленин и Зиновиев още в Швейцария. Именно там, в своята квартира, Надежда сварва своя мъж  и съратник Володя в обятията на Гришка Зиновиев, като Гришка ,,чукал” Володя. След този неприятен случай, ,,когато тя най-напред ни свари” /по думите на Зиновиев/, срещите на тези двама педерасти-марксисти не прекъснали, но се наложило да бъдат по-внимателни. Крупская, разбира се, е подозирала, че те продължават да се сношават, но била принудена да търпи.
     Ленин и Зиновиев са се срещали и във Франция, и в Австрия, и в Полша. Ленин и Зиновиев заедно са съчинявали книжката ”Социализма и войната”, издадена през 1916 г. След февруари 1917-та, Ленин, Зиновиев, Крупская и Инеса Арманд, заедно с десетки още болшевики, пристигат с пломбиран вагон под немска охрана в Русия. За съжаление, те така и  не са написали книжка „За  педерастията в редовете на социалдемокрацията”. Не са написали и книжка „За ползата от педерастични сношения за революционерите марксисти”. Не са написали и книжка „За необходимата пълна свобода за педерастите в бъдещето комунистическо общество”.
     Още с пристигането си в Петроград, Ленин започнал да навива своята партия да завладее властта и за „социалистическа”  революция. През юли 1917 г. не им се удало. След неудачната „бъркотия”, организирана от болшевиките, правителството на  Керенски взема решение за арест на  Ленин и другите ,,революционери”. Правителството обвинило вождовете на РСДРП /болшевики/ в държавна измяна и шпионаж, в полза на Германия. „Водачите болшевики са получили крупна сума пари и били изпратени в Русия, за да създадат анархия в страната и да обезпечат победа на немците на Източния фронт. А след превземането на властта болшевиките се задължават да сключат сепаративен мир с Германия на поставените  германски условия.” 
Започнало следствие. Трябвало да се крият. На 8 юли Сталин и Алилуев съпровождат Ленин и Зиновиев до станцията Разлив, на 34 километра от Петроград. Ленин и Зиновив отначало се настаняват във вилата на  работника Емелянов. Скоро /както е в официалната хронология/ Емелянов решил, че във вилата  е все пак опасно, съседите могат да видят Ленин и Зиновиев и да съобщят за тях. Ето защо ги скрил на един остров на езерото Разлив и там са им оборудвали спалня в една  колиба. Жената и синовете  на Емелянов са им носили тук храна. Ленин и Зиновиев са живели заедно месец време.
     Защо Ленин и Зиновиев са се оказали заедно, а не са се скрили от Временното правителство по отделно в различни дупки? Главната причина – това е желанието на Ленин да се наслаждава на ласките на ,,милия приятел”.
     Историкът Соколов привежда намерената в архива на Зиновиев любовна записка от Ленин. Писмото е написано още на 1 юли  1917 г. „Григорий! Обстоятелствата  ме накараха незабавно да се скрия от Петроград. Далече да замина не е възможно, работата не позволява.Другарите предлагат едно място, което било напълно безопасно. Но така скучно е да бъдеш самотен,… Присъединявай се към мен, и ние ще си прекараме двамата чудни дни далеч от всичко… Ако можеш да се уединиш с мен, телефонирай бързо – аз ще дам указания да приготвят всичко за двама души.” Зиновиев, разбира се, веднага се съгласил. Ленин и Зиновиев приятно си прекарвали времето сред природата, в колибата на езерото Разлив, отдавайки се на ласки. Къпали се и се препичали на слънце. Зиновиев бил във възторг. Жалко, че в ония времена е нямало видеокамери.
     След месец ЦК отправя своя вожд на още по безопасно място, във Финландия. Зиновиев го наляга силна мъка и през септември пише писмо до Ленин: „Скъпи Вова! Няма да повярваш колко ми е мъчно тук без теб, как само ми липсваш, ти и нашите ласки. Няма да повярваш, не съм се докосвал до никой от мига, в който ти замина. Можеш да бъдеш съвършено уверен в моите чувства към теб и в моята вярност. Повярвай ми, нито до мъж, нито до жена не съм се докосвал, нито ще се докосна. Само към теб, мой най-близък приятел…Пристигай, не се бой, аз ще приготвя всичко по най-добър начин.” Вероятно Ленин не откликва на това писмо и тогава Зиновиев, след седмица, му пише следващото: „Мили Вова!  Не ми отговаряш, наверно си забравил своя малък Гершел. А аз съм приготвил за нас забележително гнезденце. Можем да бъдем там по всяко време, когато си поискаме. Една прекрасна квартирка, където ще ни бъде хубаво и никой не ще попречи на нашата любов. Ще бъде така прекрасно, какти преди. Аз помня какво щастие бе за мен да те срещна. Помниш ли, още в Женева, когато ни се налагаше да се крием от твоята  жена… Никой няма да ни  разбере, нашите чувства, нашата взаимна привързаност… Пристигай бързо, чакам те, цвете мое. Твой Гершел”.
     В края на октомври двамата педерасти отново се срещат в Петроград. Тук болшевиките и левите есери извършват държавен преврат, възползвайки се от пълната безпомощност на идиота Керенски. Ленин изпраща временно Зиновиев в Москва, за да помага за преврата и там. Зиновиев пише на Ленин от Москва: „Илич! Всичко, което ми поръча, изпълних… Тук е много тежко и сложно, но мен ме топли мисълта, че след броени дни ще те видя и прегърна в своите обятия. Пазиш ли още нашето гнезденце? Да не би да водиш там други? Аз тук много страдам, и само надеждата за твоята вярност ме топли. Целувам твоето марксистко дупенце. Твой Гершел”.
      „При прочита на тези записки – пише историка Соколов – възникнаха два въпроса. Първият – коя е била тая жена, от която Ленин и Зиновиев са се криели в Женева? И втория – кой от тях е бил активният  любовник и кой пасивният.” Коя е била тази жена, скоро се изяснява. През 1918 г. Зиновиев пише за нея по конкретно: „Вова! Всеки път, когато съм далеч от теб, се измъчвам ужасно. Все ми се струва, че аз седя тук, страдам по теб, а ти точно в тази минута ми изневеряваш. Знам те, че си голям палавник. А аз се държа и нищо не си позволявам. А при теб положението е по- отвратително – трябва винаги да бъдеш с Надя. Разбирам те… И колко е трудно да се преструваш пред околните, също разбирам. Сега е по-леко – не е необходимо нищо да крием от нея, както тогава в Женева, когато ни свари  най-напред…”
     Да, в Женева жената на Ленин ги сварила, и тримата били в шок. Вождовете на световната революция вероятно са продължавали да се срещат  тайно от Крупская, но след  време Ленин признал на жена си за своето непреодолимо желание да се наслаждава с Григорий в леглото, и тя се смирила и повече не се противопоставяла. А дали за педерастическия уклон  на Ленин е знаела Инеса Арманд – за това няма никакви данни.
      А от следващото писмо на Зиновиев става ясно кой от тях е активен педераст и кой пасивен. От фронта Зиновиев пише: „Вова! Да не би да срасна твоето дупенце от времето на  нашата разлъка? Да не би да е предало богу дух през това време?… Скоро ще си дойда и ще се заемем с прочистването на твоето мило дупе.”
     През пролетта на 1918 г. Зиновиев /по думите на Сталин/ ,,бе умрял от страх”, когато белите започнали настъпление към Петроград и пише от Нарва на Ленин съвсем откровено: „Вова, скоро се връщам и повече не ще те изпусна от своите обятия. Врагът бяга по всички фронтове. Така че – чакай ме и бързо се подмивай, скоро съм при теб.”
      Къде са се срещали двамата – за това никъде не е писано. Мемориални  плочи, поставени на тези домове няма нито в Петроград, нито в Москва. Дали са се занимавали тези другари с педерастки секс в Кремъл, работния кабинет на Ленин или са се срещали някъде навън – за това няма никакви сведения. Обаче само след няколко месеца в отношенията на двамата любовници настъпва разрив. И както става ясно, възниква ревност. Това става ясно от следващото писмо на Ленин: „Скъпи Гершел! Не ми се обиждай. Чувствам, че нарочно се бавиш в Кавказ, макар че обстановката не го изисква. Вероятно си ми обиден. Но аз нямам никаква вина, всичко е плод на твоите глупави подозрения. А, що се отнася до Лейб и мен – това бе само еднократно и повече няма да се повтори…Чакам те и  ще се помирим в нашето чудно гнезденце. Винаги твой Вова”.
     „Илич – следва незабавен отговор от Владикавказ – това съвсем не са глупави подозрения относно теб и Лейб. Кой ли не видя, как ти се въртя около него в последно време? Аз ли не знам как пламват твоите очички, когато видиш мъже с крупно оръдие. Ти винаги си казвал, че по дребните мъже са с великолепни оръдия… Не съм сляп и виждам прекрасно, че ти си готов да забравиш нашата любов заради романчето ти с Лейб. Разбира се, сега той е редом с теб и не му представлява трудност да те съблазни. Или май ти си този, който го е съблазнил?..”
      Та, две думи за Лейб Давидович Бронщайн. Това е същият този Троцки, който през пролетта на1918 г. бива назначен за министър /нарком/ по военните и морски дела, а след това и председател на Реввоенсъвета на Русия. Вече  му е в подчинение цялата Червена армия. След като от страх местят столицата в Москва, Ленин и Троцки се настаняват в Кремъл. „С Ленин се намирахме през един коридор – пише Троцки в своите спомени. – С Ленин по десетки  пъти на ден се срещахме по коридорите и се посещавахме взаимно да обменяме  мнения.” Но между тях ,,любовен роман,, не се разгаря. Може би съпругата на Троцки е била по-бдителна и по непримирима към педерастките забежки, за разлика от Надежда Константиновна Крупская. А може би Троцки не е бил особено запленен от бледия, увиснал задник на петдесетгодишния Ленин. Та в охраната на бронирания влак, на който е пътувал Троцки по всичко фронтове, са служили смели юначаги в кожени куртки, препасани с револвери и гранати, винаги готови да окажат и сексуални услуги на Троцки, когото те са считали за ,,титан на революцията”. Пък и това са две различни неща – да удовлетвориш своето тщестлавие и похот и да „изчукаш” вожда на „световната революция” и да се обвържеш с постоянна любовна връзка с „този старец”.
А дали е бил Лейб Давидович действително „дребен мъж с голямо оръдие”, както е писал със завист Зиновиев? Това, разбира се, е забавен въпрос. Но за това никакви свидетелства не са публикувани. И какво са разбирали под ,,крупно оръдие” Ленин  и Зиновиев, също не знаем. Достоверно е само едно – и Лейб, и Гершел, са имали ,,обрязани оръдия”, защото и двамата са се родили в юдейски семейства. И на осмия ден след раждането са отрязали краекожието им.
      „Не ми се обиждай Гершел – пише Ленин. – Ти си прав, аз действително не можах да устоя на Лейб. Той е така брутален. Той просто ме омагьоса със своите ласки. А аз толкова се нуждая от такива, особено в този политически момент. Не мога  да живея без тази нежност, а ти замина, негоднико. И ето, аз не устоях. Но ти ще ми простиш тази малка слабост, нали Гершел? Връщай се и ще видиш, че съм преизпълнен с любов към теб. Твоята малка Вова”.
     Скоро над Ленин се извършва покушение. Здравето му се влошава от ден на ден. Започва бързо развитие на атеросклероза на главния мозък. Зиновиев продължава да се домогва до болния Ленин, но скоро връзката им окончателно прекъсва. В средата на 1922 г. Крупская, не много вежливо, пише на Зиновиев: ,,Моля ви да не безпокоите повече моя съпруг със своите претенции. Време ви е и вие да се озаптите. До кога ще търпя вашето безсрамие? Илич е болен и вие прекрасно знаете,че вашите палавости могат окончателно да разрушат здравето му. Моля ви, повече да не го скланяте към това, към което той така охотно се съгласяваше. Надявам се, че ще разберете това мое писмо. То е продиктувано от грижа за моя съпруг.”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *