,,Проблемът Хитлер“ приключи в Южна Америка

,,Навремето имаха подобен проблем. Името му беше Хитлер. Като поразени от амнезия, постоянно забравяха, че дори не беше откритие, а рожба, на финансовия Интернационал. Както е писал тукашният класик, когото дръзвам да перифразирам:
,,Той го роди, но той му даде и светлото, що в него блещеше, той и диктатора в него създаде –  той два пъти му майка беше.“

Накрая Адолф Алойзович, потомък на Ротшилдови, беше обявен за „проблемът“. А сетне – изкаран и изконното зло. Да, членувано– единствената, първата, основната, главната злина на земята! Нищо, че в най-лошия за него случай беше виновен за смъртта на около десетина-дванадесет милиона души. Докато Йосиф Висарионович беше „прекарал през триони, през железни дикани, през железни брадви“ повече от тридесет-четиридесет, някои твърдят – шестдесет милиона души! И накрая „ги беше хвърлил в пещи за печене тухли“.
Защо обаче отсъстваше от подсъдимата скамейка на фамозния Нюрнбергски процес? Официалните твърдения са, че се е самоубил. Няколко пъти погребвали останките му, докато накрая, в началото на седемдесетте години, ги изгорили и разпръснали праха. Така, както твърдят, че постъпили с тялото на наследника му Мартин Борман. Докато той починал отвъд Океана. Като с „нацисткото злато“ превърнал най-крайната еврейска нацистка секта Хабад в свръх богато тайно общество. На практика – в корпорация.
А само преди две години – и с митичния Осама бин Ладен.
По този начин следи не остават. Кой има мотив?
Написах и ми издадоха книга, озаглавена „Хитлер в Патагония“. След мен
същото сториха двама британци. Доста преди нас – аржентински журналист. Надсмяха се на всички ни. Мащабите на иронията и шамарите съответстваха на размерите на опасността. Тя зависи от големината на страната и разпространението на съответния език. Най-силните удари отнесоха двамата пишещи на английски. Аз минах почти между капките.
Обаче напролет онова, което служеше като мишена за подигравки, ще се окаже истина. Защо? Ами израелски кинодокументалист, възползвал се от нашия труд и преди всичко от свидетелите на аржентинеца Абел Басти, създава документален филм. И в него доказва, че фюрерът на Третия райх е завършил безметежно земните си дни в градчето Барилоче в областта Патагония, Аржентина.
Този път никой не ще посмее да се подиграва. „Всезнаещите умници“ ще преглътнат суетата и остатъчната си гордост, както и вродената си злъч, и ще се преклонят пред единствено възможната истина – реално станалото. Истината бива признавана за такава, само ако е изречена, или извадена на показ от другарите евреи. Те са Хора. Всички останали сме гои – добичета, нали така?

Подобно на остроумието на Виктор Юго, който в романа си „Човекът, който се смее“, обяснява, че дъщерите на аристократите са “ladies” – „дами“. Всички останали млади англичанки са просто “girls” – „момичета“.
В края на шейсетте години роденият у нас израелски преподавател по история Михаел Бар-Зохар пише:
„През 1943 г. адмирал Дьониц заяви: „Германският подводен флот се гордее, че сътвори за фюрера един земен рай, непревземаема крепост, някъде на този свят.“ Той не уточни в коя част на света се намира тя, но съвсем очевидно е, че имаше предвид Южна Америка.“
По-нататък същият автор разказва как след капитулацията на Германия няколко нацистки подводници навлизат в аржентински териториални води.
„Те са натоварени с цели денкове документация, промишлени патенти и ценни книжа. На 10 юли 1945 г. подводница „530“ се показва на повърхността на устието на река Ла Плата и навлиза в едноименното пристанище…
По същото време, на Потстдамската конференция, Сталин изразил убеждението си, че Хитлер бил в Испания или Аржентина. Това бе официалната [съветска] позиция чак до 1950 г., когато Съветите показаха филм, озаглавен „Падането на Берлин“. В него се описваше как Хитлер и [Ева] Браун се нашмъркали с отрова. Но никой не поясняваше как бяха стигнали до това заключение.“
Voilà. Вот вам.
Колкото и да е голям скептицизмът на „умните“ и „красивите“ – все комунета, като излезе филмчето на израелския „Архимед“, товарищ Ноам Шалев, озаглавено „Разкрито: Хитлер в Аржентина“, те до един ще паднат ничком пред„откритието“ му. При това – толкова „велико“!
„Проблемът Хитлер“ приключи в Южна Америка.“

  • Георги Ифандиев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *