Посветените на истината преди всичко трябва да са с акъла си

,,Разказвал съм, как един от най-младите комунисти Павел Писарев, наследник на царски офицер и на нацисти, разказва колко свободно през шейсетте години на миналия векдругарката Веселина Георгиева, баронеса Ротшилд се разхождала из кабинета на комунистическия пратеник Топенчаров. По телефона разпореждала на Жорж Помпиду да подпише някакво споразумение за тютюна с…комунистическа България… Същата НРБ, която национализирала всичко на нейното заможно семейство. И чиято цел като най-верен сателит на СССР уж била да изкопае гроба на такива капиталисти като нейния съпруг „барон Едмонд дьо Ротшилд (1926-1997), един от най-богатите мъже в света“!
Разкривал съм и сложната плетка на цялата конспиративна мрежа в този й ръкав. Топенчаров беше женен за сестрата на юриста Александър Сталийски. На 12 юни 1944 г. зет му става министър в правителството на Иван Багрянов. Баща е на депутата от СДС и министър на отбраната Александър Сталийски. Другият му син – Цанко Александров, беше водещ спортен журналист във в. „Отечествен фронт“.
Юристът Александър Сталийски е сред шепата убедени фашисти у нас преди 9 септември. След тази дата те достигнаха повече от милион и сто хиляди – все членове на престъпните организации БКП и БЗНС. Автор е на монографията „Фашисткото учение за държавата“, издадена през 1929 г. Тя е сред две-трите книги, посветени на тази идеология, появили се в Царство България. Докато след 9-ти септември, когато Сталийски е арестуван и Народният съд го осъжда на разстрел, изданията за фашизма бяха стотици хиляди.
Връзките между двата рода са само един от мостовете между червения фашистки режим и неговата късна и назначена псевдо опозиция. Те са проекция на онова, което става по света и е обяснено от Буковски. Синът, министърът в кабинета на Филип Димитров, получи от премиера индулгенция за „чисто минало“. След десетилетие истината за неговото сътрудничество като агент на Държавна сигурност с псевдоним „Страшимиров“ блесна с ярка светлина. Бил е дребен доносник. Ала е съсипвал съдби…
„De mortuis sicut de vivis nil nisi verum” – „за мъртвите, както и за живите, само истината“.
Тя изисква припомнянето на още една максима, макар и заглавие на комична пиеса:
„И най-мъдрият си е малко прост“.

Робърт Фиск – понастоящем кореспондент в Бейрут на притежавания от Александър Лебедев лондонски „The Independent”, за пореден път апелира т. нар. арменски геноцидда бъде назоваван „Холокост“ и то задължително с главно „Х“! За да бъде приравнен към „еврейския холокост“, в който – видите ли – загинали „6 000 000“ евреи!
В наши дни на широк достъп до информация само кръгъл идиот, пълен невежа, обвързан със синагогата и/или – естествено – чифут, може да вярва в „измамата на ХХ век“, наречена „всесъжение“ – „пълно изгаряне“. Това е значението на архаичната дума „холокост“. Самите евреи използват „שואה” – „шоа“ или „шо-а“, чието значение е „бедствие“, „нещастие“, „гибел“. Най-често я употребяват в смисъл на „катастрофа“, която сполетяла някакъв небивал в историята „еврейски народ“.
Няма да се впускам в подробности. Само ще съобщя, че за първи път „холокост“ е използвано като понятие през ХІІ век по време на управлението на крал Ричард „Лъвското сърце“ Плантаджънет, син на Хенри ІІ, крал на Англия, и Елдеонор, херцогиня на френската област Аквитания.

Ричард забранил всякаква поява на евреи по време на неговата коронация. Но някои еврейски лихвари – равини и лидери на общности – не само пренебрегнали заповедта. За да се подмажат, поднесли дарове на новия владетел. Съгласно еврейски източници, Ричард наредил евреите да бъдат съблечени дюбидюс и изхвърлени от пределите на двореца. Лондончани ги подгонили.
След което излели цялото си натрупано озлобление от алчните юдейски лихвари върху всички евреи. Имало убити. Мнозина били ограбени до шушка. Въпросните източници даже пишат за евреи, „изгорени живи“ или „насилствено покръстени“. Когато по-сетне крал Ричард писал за инцидента, нарекъл убийствата„holocaustum”. От ХVІI век думата била използвана главно в трудове на английски език за обозначаване на масови убийства.
Не крия, че Робърт Фиск беше предпочитаният от мен западен журналист. Уви, никога не е късно за разочарование. Ако перифразирам Дядо Вазова, бих му рекъл: Бедни, бедни Фиск, защо не си остана на познатата ти територия – Близкия Изток?
Явно няма отърване от ционизма – водещата религия на новия световен ред. Първо, като автор на макар неиздадено обширно изследване на арменския геноцид, твърдя: едва ли са загинали 1,5 милиона души. Никой не може да каже колко точно.

Защото, за разлика от „еврейския холокост“, не разполагаме с документ от Международната организация на Червения кръст. Но са много, прекалено много, страшно много. Навярно – около милион! Възможно е – и повече.
Освен това главните изпълнители са били не някакви „турци“. По онова време „турчин“ все още е означавало „беден човек“. Основните извършители на зверствата били кюрдите, за които понастоящем т. нар. международна общност е толкова загрижена. Не пледирам за колективно осъждане със задна дата. Опазил ме Бог. И все пак…
Ала най-важното е, че целият план за нееднократната жестокост е дело на интернационалните юдео-масонски организации. Евреи, предимно солунски дьонмета и западни възпитаници, както имасони от ложата Ориент били „големите мозъци“ на геноцида. Те основали първо т. нар. Младотурско движение. А по-късно – İttihat ve Terakki Cemiyeti – партията „Иттихад ве Тераки“, в превод – „Единение и прогрес“.
Семейство Ротшилд и основаната от него Световна ционистка организация били движещата сила зад трагедията на арменските християни.
В наши дни никой не закача най-масовите убийци – комунистите. Поне вие, редовните посетители на тази медия, сте наясно защо.
Но с неизтощимо усърдие поддържат огъня на омразата спрямо нацистите – също ционистки рожби. Преди дни се появи книга, която обвинява 95-годишния бивш канцлер на ФРГ Хелмут Шмит във всички смъртни грехове.

В новопоявилата се книга, озаглавена „Хелмут Шмит и мръсната война: Биографията от 1918 до 1945 г.“, авторката Забине Пампериен явно разкрива твърде непривлекателен образ на бившия западногермански ръководител. Добре, съгласен съм. Тъй като държа на истината. С една уговорка: авторката е еврейка, която предано служи на каузата на интернационалното Братство.
Какво имам предвид? Преди всичко това, че тя никога не се е занимавала с комунистическото минало на ръководните кадри в Германия. Няма да бъде преувеличено, ако прогнозирам: И никога не ще се докосне до него. Комунизмът е победител и провъзгласен за „изконно добро“. Неговият близнак националсоциализмът – обратното.
Още по-важно в настоящия момент е, че в седмичника “Freitag” Kameradin Забине, call-girl на талмудския Интернационал, е обявила „критиците, които приравняват ислямофобията с антисемитизма, за “Winkeladvokaten”. Трудно преводима дума – най-неангажиращо означаваща „адвокати шарлатани“. Термин, който по време на Третия райх нацистите използваха, за да унижат еврейските юристи.“
Разбирате ли? За пореден път евреите трябва да бъдат поставени на най-високия, недостижим пиедестал. Те са по-равни. Даже в „страданието“, поради което са заслужили благоденствие, надвишаващо възможностите на останалите.
Да речете, че ислямистите са като антисемитите, каквото и да значи второто, е все едно да си изпросите поне две години зад решетките в родината на другарката Забине Пампериен.
Да видим как е издокарала социалиста Хелмут Шмит. По какъв начин? Чрез характеристиките на неговите командири, взети от архива на Wehrmacht-а.

„Една, от 1942 г., силно го хвали за неговото „безупречно национал-социалистическо поведение“. Докато друга разкрива, че е бил изпратен на обиколка като лектор, понеже стоял„твърдо върху почвата на национал-социалистическите идеи“ и бил способен да „ги предаде на хората“.“
Внимавайте! Нито едно обвинение в злосторничество от какъвто и да е вид. Все пак националсоциализмът изтреби многократно по-малко хора в сравнение с комунизма и със социализма. Обаче е неизмеримо „по-виновен“ от тях. Warum, бе, джанъм?
Само защото той беше необходимото „базисно зло“, върху чийто фон интернационалните банкери да изобразят своята мечта – единний комунизъм на планетата. Та народите да осъдят първото, и да заобичат второто. За да вървят с твърда крачка към заветната цел на Братството– световната комунистическа държава.
Е, вече няма мърдане. „Сега всички сме социалисти!“ Аз отказвам – не съм.
Обаче Хелмут Шмит е стар социалист. Първо е бил национал-, а сетне – интернационал-социалист. Тогава защо му стоварват това на стари години?
Трудно ми е да отговоря. Но подозирам, че е заради историята, но в друг аспект. С цел заличаването на заслугите му за просперитета на Федерална република Германия. Така идните поколения, подобно на онези в антиутопията „1984“ на Джордж Оруел, ще смятат, че всичко лошо е в миналото. А „доброто“ започва от тяхната епоха на Big Brother. И ще се чувстват щастливи…
Това възможно обяснение личи от следното:

„Приписват на Хелмут Шмит много от финансовите политики, които позволиха „икономическото чудо“, преобразило следвоенна Германия в най-успешната икономика в Европа. Като канцлер, той преведe страната през ужасиите на „германската есен“ на 1977 година – поредицата от отвличания и убийства, извършени от паравоенната Фракция „Червени бригади“.“
Ето каква била работата. Там трябва да е заровено кучето, както се казва. „Приписват му“, а не бива. Така постановява Братството. Освен това, както изкараха еврейския комунистически садист Ернесто „Че“ Гевара образец за следване, утре, току вижте, „Червените бригади“ могат да се окажат отреди от „прогресивни“ младежи, водили героична въоръжена борба с международния капитализъм.
Вся власть Советам, товарищи!
Нали схващате, че ако е имало от какво да се срамува, а не даже да се страхува, докато беше канцлер, Хелмут Шмит би могъл да ликвидира документите, свързани с неговото „нацистко минало“? Така както Адолф Хитлер изгорил онези от кметството на родния му град, намерени по негова заповед от личния му адвокат Ханс Франк – чистокръвен евреин. Те разкривали еврейския произход на фюрера, обявен за „главен антисемит“?!
Така постъпват Те.“

  • Георги Ифандиев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *