Секретният план на ,,Комитетът на 300-те“

Президентът Буш нарежда да бъдат убити 150 000 иракски войници с бели знамена. Те се връщали в Ирак в съответствие с Женевската конвенция. Застреляни са от ниско летящи американски самолети.
Други дванадесет хиляди иракски войници са погребани живи в окопите, които заемат. Заповедите са дадени от Кралския институт по външните работи, получил мандата си от Комитета на 300-те. Организация, известна още и като „Олимпийците“.
Според Комитета на 300-те светът трябва да стане по-добър, тоест населението трябва да е много по-малко от сега. Според тях милиарди безполезни потребители на ограничените природни ресурси трябва да бъдат унищожени.
Индустриалният прогрес допринася за растежа на населението, следователно целта е унищожаване на индустриалните държави, на стотиците милиони „излишно население“ и отстраняване на всеки лидер, осмелил се да попречи за постигането на горните цели.
Някои от първите стъпки на Комитета бяха проведени в Италия и Пакистан. Алдо Моро се обяви срещу политиката на „нулев растеж“ и намаляване броя на населението. В резултат през 1978 г беше отвлечен и брутално убит.
Заплахите към него, отправяни от Хенри Кисинджър, са били по инструкции на „Римския клуб“ – външнополитическо подразделение на Комитета на 300-те.
Комитетът бил избрал Италия за изпитателен полигон поради близостта й с региона на Близкия Изток, с който тя е свързана икономически и политически. Освен това, тя е и входната врата към Европа при транспортирането на наркотици от Иран и Ливан.
През 1968 година е създаден „Римския клуб”, различни политически групировки, включително „Черната Аристокрация” на Венеция и Генуа, масонската ложа П-2 и „Червените бригади”, се обединили с цел покоряване и управление на света.
Съществуват поне 40 известни филиала на Комитета на 300-те. 
Хенри Кисинджър играе роля и в дестабилизацията на САЩ въвличайки ги във войните в Близкия Изток, в Корея и Виетнам. В Персийския залив армията на САЩ действаше като наемна войска на Комитета на 300-те за връщане на Кувейт под негов контрол.
Чуждестранната помощ е мощно средство за контрол над африканските и другите страни, но тя държи в зависимост и гражданите на САЩ. Законопроектът на Дейвид Рокфелер за чуждестранната помощ става закон в САЩ през 1946 г.
Но как една организация може във всеки момент да знае какво става по света? И как осъществява своя контрол? „Римският клюб“ и неговите финансисти са добре организирани филиали действащи под егидата на НАТО.
Повечето негови функционери идват от НАТО. Всички основни положения на политиката на НАТО са формулирани от „Римския клуб“.
„Римският клуб“ си остава едно от основните външнополитически подразделения на Комитета на 300-те. Друго такова подразделение е Билдербергския клуб. Целта − създаването на Единно световно правителство, което сега наричат Нов световен ред.
За периода от 1968 до 1972 година „Римският клуб“ обединява учени, глобалисти, футуролози и интернационалисти.

Автор: Джон Колман

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *