Комунистите лъжат преднамерено, открито, безогледно, сякаш нямат друг избор, просто имат дарба за това

,,Знаете ли кой бил Кристиян „Кръстьо“ Раковски? Не?
Под този псевдоним се криел един от главните болшевишки масони, ръководителят на Украинската комунистическа партия и посланик на СССР в Париж и Лондон. Неговото истинско име било Хаим Раковер. Той ни осветлява:

„Повече от сто години били необходими, преди човек да може да признае, че е комунист, без да бъде заплашен, че ще бъде хвърлен в затвора или екзекутиран. Повече или по-малко, това е известно. Онова, което не се знае, са отношенията между Вайсхаупт и неговите последователи и първите Ротшилдови. Тайната на придобиването на богатството на най-известните банкери може да бъде обяснена с факта, че те бяха ковчежници на първия Коминтерн. Съществуват доказателства, че когато петимата братя[Ротшилд] се пръскат из петте провинции на тяхната финансова империя в Европа, те получават известна тайна помощ за натрупването на тези огромни суми: възможно е тъкмо те да са били онези първи комунисти от баварските катакомби, които вече се били пръснали из цяла Европа.
Но други казват, и според мен с повече основания, че Ротшилдови не са били ковчежниците, а ръководители на този първоначално таен комунизъм. Това мнение се основава на онзи добре известен факт, че Маркс и най-високопоставените водачи на Първия интернационал – вече явния – сред тях Херцен и Хайне, бяха контролирани отбарон Лайънъл Ротшилд, чийто революционен портрет беше нарисуван от английския премиер Дизраели, който беше негова креатура и ни завеща образа му. Той го описва чрез героя Сайдониъ – човек, който според повествованието е мултимилионер, познава и контролира шпиони, карбонари, франкмасони, криптоевреи, цигани, революционери и т.н., и т.н. Но е доказано, че Сайдониъ е идеализиран портрет на сина на Нейтън Ротшилд, за което може да се съди от кампанията против цар Николай в защита на Херцен, която вдига. И по това, че победи в тази кампания.“
А Наталия Седова, втората съпруга на Леон Троцки, който всъщност се казвал Лейба Давидович Бронщейн?

„Знаете ли коя е тя“ – пита т. нар. Кристиян Раковски. И изяснява: „Тя е роднина на Животовски, който е свързан с банкерите Уорбърг, партньори и роднини на Яков Шифф, т.е., както вече казах, на онази финансова групировка, която вече беше финансирала революцията от 1905 г. Ето я причината, поради която само с един ход Троцки се изкачва на върха на списъка с революционери.“
В основата на всичко стоят егоизмът и алчността. Самият Карл Маркс потвърждава:
„Какво всъщност е основата на юдейската религия? Практическата потребност,егоизмът.“
Още от 1919 г. добре осведомените sanctums[58]били наясно с болшевизацията на „Уол Стрийт“. Професор Антъни Сътън предава спомена на някакъв икономически журналист на име Барън, който записал свой разговор с петролния магнат И. Х. Дохъни. Интервюто се състояло на 1 февруари 1919 г. на борда на кораба „Акуитания“.
Дохъни поддържал позицията си, че който вярва в демокрацията, не може да вярва в социализма. Според него „демокрацията е възможност за всички“, докато „социализмът се надява, че човек може да престане да се труди и да живее добре“.
Бизнесменът подчертал, че социализмът и болшевизмът са намерили благодатна почва сред повечето университетски професори в САЩ:
„Президентът на Харвард Елиът преподава болшевизъм“ – споделил той. „Най-отвратителните болшевики в Съединените щати са не толкова колежанските преподаватели, един от които е президентът [Уудроу] Уилсън, а капиталистите и техните съпруги и никой не знае за какво си говорят те.
Уилям Бойс Томпсън разпространява болшевизма и вече може да е привлякъл [Томъс]Ламънт от „Дж. П. Морган & Къмпани“. Вандерлип[59] е болшевик, какъвто е и Чарлз Р. Крейн.“
Същият предприемач Дохъни тъжно заключил:

„Там, където Съединените щати можеха да упражнят своето доминиращо влияние, за да се създаде една свободна Русия, превиха гръб пред амбициите на неколцина финансисти от „Уол Стрийт“. А те, поради своите лични цели, бяха готови да приемат централизирана царска Русия, централизирана марксистка Русия, но не и една свободна Русия.“
Дохъни не проумял всичко докрай. Той не бил сред онези илюминати от sanctum-а, които били посветени в плановете на тайното световно правителство. И само подозирал онова, което вече знаем със сигурност: жътварката за хора, наречена болшевизъм, била проектирана и произведена в работилниците на интернационалните еврейски банкери. Те отнесли произведението си в Русия и се наслаждавали на неговата безупречна работа. Не им били необходими нито народът, нито елитът на тази плашеща ги с размерите си страна. Те имали нужда от нейните богатства. И били готови на всичко, за да се доберат до тях.
Същевременно държаната от самите тях преса внушавала тъкмо обратното. Тя поддържала познатата и в наши дни илюзия за „вечната“ борба между капиталисти и комунисти; между комунисти и фашисти… За огромно съжаление, това продължава и в наши дни. Тъй като съществува малоумно мнозинство от хора, които вярват на пропагандните внушения и измами.
Още навремето, като използвал Божието слово и притчи, дучето на италианските фашисти Бенито Мусолини злорадствал:
„Човечеството има нужда от верую. Вярата премества планини, защото създава илюзията, че планината се движи. Навярно илюзията е единствената действителност в живота.“

Внушиха на хората „вяра“ в едни или други несъстояли се случки и събития. Затова и днес „борбата“ продължава. При сегашните ни познания спокойно можем да я наречем виртуална. Ако последствията от нея не бяха тъй страшни, със снизходителна усмивка щяхме да я оприличаваме на детската игра на стражари и апаши, от която нищо не произлиза. В световната трагедия, писана от драматурзи на заплата на „Уол Стрийт“, развръзката е повече от ужасна. Тя се измерва с десетките милиони напълно невинни люде, посечени без време от оная с косата!…
„През 1972 г. икономистът Пол Суийзи отговаря на въпроса „Кой управлява корпорациите?“ с елементарното на пръв поглед изявление: „Монополистичният капитал управлява корпорациите, включително не само индустриалните и комуналните, но също така и банките и другите стопански [печеливши] институции.“
Като следва Марксовата формула, че капиталистът е олицетворение на капитала, Суийзи оспорва: Монополистичният капитал е персонифициран от монополни капиталисти. Или,другояче казано, от обитателите на „обширните кабинети на изпълнителните директори на гигантските американски корпорации“. Според Суийзи между финансовите и промишлените интереси няма никакви различия. Верен на Ленини Хилфердинг, той настоява, че „монополистичният капитал представлява сливане или обединение на индустриалния и финансовия в едно цяло. Със своите многобройни дъщерни предприятия гигантската корпорация е повече финансово образувание, отколкото традиционен производител на стоки, чиято проста производителност се управлява от старомоден индустриалец.“
Което, по скромното ми мнение, е вярно. Защото в света на едрия бизнес не се предприема никаква крачка – например инвестиция – без съгласуване, ако не и разрешение, от страна на прилежащата банка или поне финансовата служба. В повечето случаи онези, които са истинските притежатели на интернационалните корпорации, произлизат от същия таен кръг еврейски банкери, които доведоха света и човечеството до сегашното му състояние.“

  • Георги Ифандиев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *