Обикновен комунизъм

,,Световната финансова криза, започнала още през 2001 г., но забелязана през 2006-2007 г. в САЩ, и достигнала кулминацията си в края на 2008 и през 2009 година, се оказа етап по пътя към всеобщия социализъм.
„В петък, 17 август 2007 г., двадесет и един от най-влиятелните инвеститори на „Уол Стрийт“ се срещнаха за обяд в имението на Джордж Сорос„Саутхемптън“ в източния край на Лонг Айлънд(Ню Йорк). Около седмица по-рано бяха заклокочили първите трусове на онова, което щеше да се превърне в глобална кредитна криза. Тогава френската банка “BNP Paribas” замрази тегленията на пари от три свои клона. В отговор централните инжектираха огромни суми, за да подпомогнат ликвидността на паричния пазар, та да могат големите световни банки да продължат оцеляват, като си заемат пари едни на други.
Макар да бе зноен летен ден, докато групичката обядваше филе от костур, плодова салата и сладкиши, тонът се оказа по-скоро сериозен, отколкото небрежен. Сред гостите на Сорос бяха Джулиън Робъртсън, основател на инвестиционния фонд с ограничен достъп „Тайгър Мениджмънт“; Доналд Марън, бивш главен изпълнителен директор на „Пейн Уебър“, а сега шеф на „Лайтиър Кепитъл“; Джеймс Чанъс, президент на „Кайникъс Асосиейтс“, фонд, специализиран в бързо ликвидни вложения; и Байрън Уиън, главен инвестиционен стратег в „Пежо Кепитъл“ и организатор на ежегодната среща, позната на участниците в нея като „Обяда на Бенчмарк“. („Бенчмарк“ е финансова и инвестиционна компания, която предлага услуги на капиталовите пазари, както и инвестиционни продукти и финансово консултиране, като управлява пряко и пет инвестиционни фонда.)
Дискусията се съсредоточи върху един единствен въпрос: Задава ли се рецесия? Днес всички знаем отговора, но през онзи следобед не било постигнато пълно съгласие. В паметна записка, написана след обяда, Уиън – дългогодишен приятел на Сорос, написал:
„Беше решено, че навярно сме в състояние на икономическо забавяне и корекция на пазарите, но не сме на път да попаднем в рецесия или разпадане на пазара.“
Само двама души не се съгласили. Един от тях бил Сорос, който приключил обяда с убеждението, че световната криза, която години по-рано прогнозирал, най-сетне е започнала. Неговият извод имал незабавни последици.“

Лондонският „Файненшъл Таймс“ изнася поредица операции, извършени от Сорос, които доказват: финансовите кризи не са нещо обективно, а биват предизвиквани умишлено. Та шепа „умни“ и привилегировани да се обогатят във фантастични размери за сметка на огромното мнозинство от хората по планетата. Може да се каже, че това е своеобразният Еверест на егоизма.
Освен това, горният епизод потвърждава моята увереност, че настоящето поколение на талмудския елит е доста по-некадърно от своите предци. Което, преведено на жаргон, ще рече: жална ни майка!
Социализмът е невидима империя на злото;
когато забележите това, обикновено е късно
Тогава, преди пет-шест години, маса правителства, начело с тези на САЩ, Великобритания, Франция, Белгия, Германия и т.н., пристъпиха към национализация на банки или към изкупуване на дялове от частни корпорации.
Ето какво проповядва „добрият дядо“ Карл Маркс:
„Все пак в най-напредналите страни могат да влязат следните [мерки]:..
5. Централизация на кредита в ръцете на държавата…“

На какво се надяваха правителствата, прибегнали до маркс-енгелсовите мерки? Разчитаха на небрежността на хората, затрупани от всекидневни грижи. А това се оказа една от най-големите измами в човешката история. С нея оглавяваният от Ротшилдови таен интернационален елит упоява народите, за да прокара своето световно господство. Все още е пресен  примерът с бившите т. нар. социалистически страни.
Приложеният е типичен за т. нар. социализъм. Вместо това, за да замажат цялата измама, най-големите богаташи на планетата дори изобретиха евфемизъм на думата национализация – поемане на собствеността – на английски: taking the ownership. За какъв дявол? Тъй като национализация звучи „много грубо“, както обясниха разни „учени“ икономисти.
Освен това поемането на собственосттасъдържа обещание към интернационалните финансисти, че в определен момент държавата ще им я върне обратно. Разбира се, безвъзмездно. Как иначе, след като в разгара на икономическата криза онези, които я предизвикаха, се бяха наредили на опашка за премии в размер на… 70 милиарда долара – една десета от помощта, приета от Конгреса за„поемане на собствеността“.
Накрая банкерите се примириха със само… 18,4 милиарда долара, платени от американските данъкоплатци.
На практика те бяха възнаградени за… своя провал! Или греша – за успешното си участие в операция Световна финансово-икономическа криза, от която милиарди загубиха трилиони, но шепа спечелиха милиарди.
А в края на януари 2009 г., докато новата администрация на президента Барак Обама се гласеше допълнително да налее в частните корпорации още повече от 1 трилион долара държавни средства, взети от данъкоплатците, “Bank of America Corp.” и “Merrill Lynch” кандисаха на правителствен план, който предвиждаше да изплатят на своите служители премии в размер на едва 5,8 милиарда долара. Това обяви едно от главните издания на интернационалните финансисти – нюйоркскиятвестник “The Wall Street Journal”. Оказа се, че на практика още през декември 2008 г. втората от споменатите две слели се в едно банки е зарадвала предпразнично своите чиновници. Живи да ги ожалите…
Обикновен комунизъм.
В края на 2008 г. трите най-големи американски корпорации, произвеждащи автомобили, поискаха огромна финансова помощ от правителството. След двуактна парламентарна пиеска за придаване на достоверност, получиха милиарди.

Едва ли има американско семейство, което да не е преживявало трудни, дори едва поносими периоди. Обаче не съм чувал или чел някое да е проплакало за помощ от правителството само поради това. Както не ми е известен случай администрацията да се е притекла някому на помощ. Освен ако не е част от корпоративния елит.
Някога Тяхното момче в берлинскотоканцлерство припомнило древна римска максима:
“Jedem das Seine” – „всекиму заслуженото.“
Опитът на страните от съветския блок и наличието на ръководеща, висша, номенклатурна класа, която управлява този уж обществен и безкласов капитал като свой, без да носи отговорност при евентуалната му загуба, е показателен. Сливанията на огромни компании, които на практика придобиват картелни права в дадени отрасли, ги превръща в своеобразни социалистически обединения, познати от времето на тоталитарните режими в бившия съветски блок.
Планираната в някогашните троцкистки, а понастоящем определяни като неоконсервативни мозъчни центрове, война срещу някакъв международен тероризъм, доведе до все по-нарастваща полицейщина и потисничество, до прогресивното ограничение на гражданските права, до ограничаването на възможностите за съпротива от страна на обществото спрямо репресивните мерки на централната власт – правителствата. Което представлява реализиране на фабианството, на„научния социализъм“ в живота.
Както подчертава едновремешният британскишпионин и настоящ преподавател д-р Джон Коулман:

„Социализмът е авторът на увеличаващото се подоходно облагане, ликвидаторът на национализма, създателят на т. нар. свободна търговия…
Когато го помолили да обясни какво е комунизмът, Ленин отговорил: „Комунизмът е социализъм, който бърза.“ Често се казва, че социализмът няма накъде другаде да се развива, освен към комунизма.“
Затова Карл Маркс и Фридрих Енгелс прокламират световна комунистическа република. А в Платформата, приета на Първия конгрес на възстановения Втори[комунистически] интернационал, се казва:
„Нека буржоазията още свирепствува, нека тя още избива хиляди работници — победата е наша, победата на световната комунистическа революция е осигурена.“ Документът завършва с призива: „Да живее международната република на пролетарските Съвети!“
На 6 март с.г., в реч по време на заключителното заседание на конгреса, Ленин „демонстрира пред делегатите същата вяра в близкия триумф на комунизма по целия свят: „Победата на пролетарската революция в целия свят е осигурена. Наближава основаването на международната Съветска република.“
Днешният свят отдавна само формално е разделен на държави. Той отдавна е разпределен между крупните наднационални предприятия. Винаги се усмихвам, когато кажат, че някоя компания е американска, руска, английска или френска… Става дума за интернационални образувания, които не само не признават държавни граници, но и континенти.
На 26 март 1922 г. в своя реч кметът на Ню Йорк Джон Ф. Хайлан заявил:

„Истинската заплаха за нашата република е невидимото правителство, което като гигантски октопод разпростира своите слизести пипала из нашия град, щат и нация. На върха стои една малка групировка от банки, най-общо наричани „интернационални банкери“. Този тесен кръг от могъщи интернационални банкери очевидно ръководи нашето правителство в полза на своите собствени егоистични интереси.“
Когато невярващите в съществуването на скрито световно управление прочетат изречената на 17 февруари 1950 г. от могъщия евреин Джеймс Пол Уорбърг реплика, няма как да не настръхнат от чувство за обреченост. Защото в качеството си на председател на Комисията за чуждестранни отношения този интернационален банкер заявил:
„Искаме или не, ще имаме световноправителство. Въпросът е само как ще бъде постигнато това – посредством завладяване или чрез съгласие.“
По-късно, на страница 558 на априлския брой на списание “Foreign Affairs” от 1974 г., Ричард Гардънър заявява, че новият световен ред „ще бъде изграден, но… едно последно усилие ще бъде насочено срещу националния суверенитет, като ще го подрива парче по парче. Ала по този начин ще постигне много повече от старомодната фронтална атака.“

Сега, след като знаете на пръв поглед толкова много неща, да се върнем в декември на 2014 г. Когато една „умница“ от телевизионната станция “Euronews” се опита като следователка от милицията да натика Марин Льо Пен в кьошето на своеобразния словесен боксов ринг. Защото призна, че няма нищо против някои неща от политиката, привидно водена от товарищ Владимир Путин. А водят лидерката на Националния фронт на Франция за „крайно дясна“. Докато в чутурите на комунетатаВладимир Владимирович продължава да бъде свеждан до… „крайно лявото“?!
Надявам се вече да сте наясно, че комунизмът и фашизмът, социализмът и нацизмът – всъщност националсоциализмът, всички тези „изми“, са измишльотина на един и същ световен център. Но убедително изобретение, защото минава.“

  • Георги Ифандиев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *