Покаяние няма, няма и да има

Тази сутрин един мой приятел, съден като мен по чл. 108 от НК за антикомунистическа пропаганда ми писа по Интернет, че едната му дъщеря има рожден ден. А той е с 13 стотинки в джоба. Не мога да му помогна, моето положение не е по-розово от неговото. За когото от нашите, които лежахме по затворите заради своите убеждения да се сетя, все не е добре. Нито един от нас не преуспя, та да помогне на своите. Нито един!
В същото време из разни сайтове чета как Валентин Златев, син на Васил Златев, последния кмет на Правец по времето на Тодор Живков превърнал града си в свой частен град. Как заграбил всичко, цялото общинско имущество и няма кой да му се противопостави. Как даже „страшните” Бойко Борисов и Цветан Цветанов ходят да целуват – ръка ли задник, това не знам – на Златев.
И си мисля… Всъщност вас не ви засяга какво си мисля. Но кажете ми поне една причина, поради която да обичам демокрацията?
Покаяние за миналите престъпления, за престъпленията на комунистите нямаше. Покаяние нямаше, няма и не се предвижда да има. Обаче всички – и тези, които трябваше да се покаят, и ние, пред които те трябваше да се покаят – всички ние забравихме едно. Без покаяние няма прошка. Няма и Възкресение. Без покаяние омразата ще продължи да ни изгаря. Докато остане само сива пепел. А после ще завали дъжд. Отначало само отделни капки. Едри, тежки дъждовни капки.  Постепенно дъждът ще се усилва, ще превръща в пороен. И когато слънцето изгрее, пепелта няма да я има. Пороят ще я е отмил. Няма да има нищо.
Защото не е имало и покаяние. Защото ограбеният е с 13 стотинки в джоба на рождения ден на детето си, а грабителят си купува цял град и протяга ръце към съседните. Защото…
Ето, затова!

Автор: eltimir

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *