ТРАГЕДИЯТА НА БЪЛГАРИТЕ

,,Някогашният главен редактор на вече забравения всекидневник „Вечерни новини” Делчо Кръстевкриеше фамилното си име Хаджикръстев. Защото с него бил познат като член на Съюза на българските национални легиони и като поет, написал стих, славещ О’Бозе почившия ни цар Борис ІІІ. След 9 септември 1944 г. „обърнал резбата”, казано на уличен жаргон, и станал предан комунист. Истината е, че някои от най-ортодоксалните болшевики произхождаха от бившата буржоазия. Та Делчо Кръстев, когото по-свободомислещите журналисти наричаха Хаджискръстев, защото все стоеше със скръстени като Мао Дзе Дун ръце, поканил за кум на сватбата си другаря Владимир Бонев – член на ЦК на БКП и два пъти председател на Президиума на болшевишкото Народно събрание (1972-1981). Разказвали са ми как този панагюрец Делчо се хвалел, че тогавашният кмет на столицата Тодор Живковприсъствал на бракосъчетанието му. Пак същият Делчо Кръстев, изключително зъл, държащ се пренебрежително с хората другар, чиято дъщеря Луливера бе кадър на „Работническо дело”, бе застигнат от провидението. Сякаш за назидание неговият син Петър Кръстев – водещ репортер в радиото, твърде млад бе покосен от инфаркт. Сещайте се за Тодор Живков, Тано Цолов, Огнян Дойнов, Гриша Филипов, Симо Мадридски, Филип Боков, Желю Желев, офицера Енчев и пр. С тези неща майтап не бива. Ние забравяме, Господ – никога!
Друг пример. Майката на прословутия съсипител на бъргарския език и журналистика Валери Найденов – комунист и агент на Държавна сигурност, също била активистка на Съюза на българските национални легиони. Често изпъвала ръка в хитлеристкия поздрав „За България!” Завършила първия випуск на Висшия институт за физкултура и спорт. След като „палачинката се обърнала”, решила не само да оцелее, но и да се сдобие със „сладък живот”. Затова оправила биографията си, като се омъжила за съветския партизанин Георги Найденов. В качеството си на кореспондент на „Работническо дело” този „елитен” кадър на болшевишката пропагандна машина я отвел… чак в „империалистически” Ню Йорк. Сетне другарката Найденоваходела по приеми като съпруга на директора на БТА или на главния редактор на партийния седмичник „Народна култура”. Според легендата по време на разпитите в Москва на отвлечения от Истанбул благодарение на Ким Филбинякогашен шеф на отделение „А” на полицията Никола Гешев, смятаният за български „суперполицай“ се надсмял над болшевишките следователи. Обяснил им, че техните селски простаци с окъсани потури ще се запознаят с красивите, чудесно облечени и добре образовани дъщери на буржоазията и ще се прехласнат по тях. Ще започнат да се женят за тези момичета и „по този начин ние пак ще ви управляваме”, подигравал се Гешев. Тази ирония се сбъднала и под лозунга, издигнат от внука на любимия Хитлеров автомобилен състезател Манфред фон Браухич, отявления комунист Павел Писарев. Казват, че той изрекъл прословутите слова: „Да се женим за внучките на Политбюро.” И сключил брак с наследницата на масона и архипрестъпника Васил Коларов, състудент на дуче…
Още един пример. Малцина са чували за Стефан Бочев. Неговият баща бил „архикапиталист” – председател на Съюза на акционерните дружества в България. Сам той станал секретар на министър-председателя Георги Кьосеиванов и даже се оженил за дъщеря му. По тази линия, в качеството му на служител в легацията ни, където пълномощен министър бил неговият тъст, Девети септември заварил Бочев в Швейцария. Ала като убеден демократ, той не изтраял и според много от „практичните” хора имал „глупостта”, да зареже своята „малка Аркадия” и да се върне да помага на последната оцеляла опозиционна брънка – на земеделците-николапетковисти. Което го превърнало в един от дългогодишните „обитатели” на „концлагерна България”, по собственото му определение. Този достолепен човек, когото съвсем бегло познавах, Бог да го прости, също поднася примери на люде, продали душите си на комунистите. Той си спомня:
„Друг един такъв „патриотичен водач” – ама и той ли е от „Легиона”, не съм сигурен – беше „Христо Кунчев-Фюрера”. Сега, в 1985 г., едва ли някой си спомня това име. И ако да, то ще е с презрителна усмивка… Но во време оно – хе, тогава, в годините 1935-1940 – Христо Кунчев беше избраникът на генерал Луков за… фюрер на България! А пък Христо Луков не беше един какъв да е генерал, ами сам две години оглавявалият Министерството на войната офицер! Комуто царят и Кьосеиванов бяха дали предпочитанието си… За пръв път видях физиономията на казания Христо Кунчев… в Рим, пролетта на 1939 г… Само много смътно бях чувал дотогава за това, дето генерал Луков го гласял за „фюрер”!… Пак видях тогова „Христо Кунчев-Фюрера” чак 1951 и 1952-53 – на Острова! И – все „културпросветник” – което ще рече „официална антена” – в бригадите, в които попадах… Христо Кунчев-Фюрера нарежда ли, нарежда за „грижите на народната власт”… Години след разтурването на лагерите научих, че и нашенският фашистки кандидат-фюрер бил пуснат на свобода. Че даже го оставили и да си довърши медицинското образование, което беше почнал при комунизма… и че си бил един „преуспяващ лекар”…”
Подобни примери, колкото щете. Да припомня ли, че бившият съдия в Страсбург и в нашенския Конституционен съд Димитър Гочев, издънката на прочутата някога предприемаческа фамилия Чилови, както и още много представители на някогашната буржоазия се уредиха с топли служби и съответните съпътстващи ги… досиета? Както отсъжда Стефан Бочев, тази буржоазия „криво се роди, криво живя, криво умря”. Защото юдеомасонството, заразило т. нар. национално-освободително движение, окончателно показа рогата си след „освобождението”. В лицето на разбойниците, самообявили се за „поборници”, то унищожи старата патриотична, богобоязливабългарска буржоазия, пренесла българщината през вековете. Строила черкви и манастири, училища и читалища, помагала на закъсалите и застъпвала се за прекрачилите закона пред властите. Замениха я люде, които „не се бояха от Бога и не почитаха царя”, както пропагандираше един от любимите на комунистите поети. С малки изключения тези новобогаташи не бяха помирисвали барут и не бяха зървали ятаган. Те се изкараха „поборници” заради пари, за служби и пенсии. Бяха руски агенти, подчиняваха се на чужда воля и срещу солидно заплащане служеха на враждебна нам държава. И пак по външна заповед насадиха незаличимата до ден днешен фалшива и унижаваща ни представа за някакво „турско робство”…
Ала заместилата я червена буржоазия бе най-страшното зло, което би могло да сполети народа ни. Където мина, трева не поникна. Тя не само олицетворяваше най-долните черти на нашенци, но заимстваше и крайния старозаветен садизъм на господстващите в СССР хазари. Приложи го върху нас и ни кла, както никой в нашата история не го бе правил. Морал ли? Тези зверове в човешки образ не познават нравствени понятия. По талмудски са научени да „изтриват от лицето на Земята” онези, които не им харесват, които са им неудобни, пречат им. И това е поне е три-четвърти от българската трагедия. Първата четвърт е в неизвоюваното освобождение, в подарената свобода, във всичко случило се в името и заради келепира на едно семейство– Ротшилд. Ала това е друга тема, която ми предстои да разработя в книга…“

  • Георги Ифандиев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *