Обективната реалност не съществува. Гигантска детайлна холограма ли е Вселената?

1982 г. е белязана с интересно събитие. Група физици от Парижкия университет под ръководството на Ален Аспе провежда експеримент. Той може да се окаже един от най-значимите на 20-и век. Учените открили, че при определени условия елементарните частици са способни да обменят информация мигновено, независимо от разстоянието между тях.
Така всяка частица „знае“ какво прави другата, независимо дали се намират на 10 см или 10 милиарда километра една от друга. Проблемът на откритието е в това, че то противоречи на основен закон на Айнщайн. А именно – пределната скорост на разпространение на взаимодействията не може да превишава скоростта на светлината.

И тъй като пътешествието със скорост по-голяма от тази на светлината е равносилно на преодоляване на бариерата на времето, то някои учени се опитват да обяснят експериментите на Аспе по по-радикални пътища. Например физикът Дейвид Бум счита, че от откритието на Аспен следва извода, че обективната реалност не съществува, независимо от очевидната си плътност. Вселената всъщност е фантазия – гигантска детайлна холограма.
Холаграмата е триизмерна фотография, направена с помощта на лазер. За направата й обектът се осветява с лазерен лъч. А втори лъч улавя интерферентното отражение на първия, което вече може да се запише. Какво още може да съдържа холограмата все още не е известно. При това триизмерността не е единственото интересно свойство на холограмата.
Ако холограма на роза например се разреже наполовина и се освети с лазерен лъч, то всяка половина ще съдържа целия образ на розата. Aко продължаваме да режем всяка част наполовина, то във всяка от тях ще се съдържа отново целия образ. Но с пропорционално намаление на резолюцията. Принципът на холограмата „цялото във всяка част“ позволява по нов начин да се погледне на въпроса за организацията и взаимовръзките на Вселената.
Почти през цялата си история западната наука развива идеята за разделяне на цялото и изучаването на съставните му части, независимо дали се отнася до биологически или физически обекти. Но холограмата ни показва, че някои неща не се поддават на такъв подход. И ако разчленяваме нещо, което има холографски произход, то няма да получим отделните му части, а същия образ, но с намалена точност.
Използвайки този подход, Д. Бум интерпретира експеримента на Аспе. Но не като обмен на тайнствени сигнали между елементарните частици, а като резултат на илюзорността на дистанцията между тях.
За обяснение той предлага следната илюстрация. Представете си аквариум с рибка, но така че да не го наблюдавате непосредство, а с помощта на две камери – едната отпред, другата отстрани. Гледайки двата екрана вие виждате две отделни рибки. Tъй като камерите предават изображението под различни ъгли, то и рибките изглеждат различно. Но ако продължите наблюдението, след известно време ще установите, че между двете рибки на екраните има взаимовръзка. Когато едната рибка се обръща и другата също променя направлението на движението. Малко по-различно, но винаги съответствено на другата. Едната рибка виждате в анфас, другата в профил. И ако нямате пълна представя за ситуацията, скоро ще стигнете до извода, че двете рибки по някакъв начин трябва да си общуват моментално.
Бум твърди, че именно това се случва с елементарните частици в експеримента на Аспе. Според него очевидното „глобално общуване“ на елементарните частици говори за наличието на по-дълбоко ниво на реалността. С по-голяма резолюция и размери от нашата, по аналогия с аквариума.
Ние виждаме частиците разделени поради това, че виждаме само част от реалността. Частиците не са отделни части, а граници на по-дълбоко цяло, което също така е холографско и невидимо. И доколкото цялата физическа реалност се състои от такива „фантоми“, то наблюдаваната от нас Вселена всъщност е холографска проекция.
Ако приемем, че очевидното разделение на частиците е илюзия, то това означава, че на по-дълбоко ниво всичко е взаимосвързано. От въглеродните атоми в мозъка до всяка мъжделееща се на небосклона звезда. Всичко се прониква от всичко. И независимо от присъщото на човешката натура желание да разделя, разчленява и разглежда на части, природата в крайна сметка е неразривна паяжина.
В холографския свят даже времето и пространството не могат да бъдат приети за основа. Tези характеристики няма да имат смисъл във Вселена, в която нищо не е отделно едно от друго, а времето и триизмерното пространство следва да се считат само като проекции на рибата на екрана. И на по-дълбокото ниво на реалността – в нещо като на суперхолограма, миналото настоящето и бъдещето съществуват едновременно.
Ако си представим една матрица, даваща началото на всичко в света, в нея има всички елементарни частици, които са участвали или някога ще участват в каквато и да е форма на материята и енергията. От снежинките до квазерите, от синия кит до гама-лъчите. Това би бил вселенски хипермаркет, в който има всичко.
Защото вече към известните ни характеристики на холограмата се добавя още едно поразително свойство – огромната плътност на записа. При най-малка промяна на ъгъла на осветяване на фотографската лента от лазерния лъч, се получават безброй различни изображения на същата повърхност, която е заснета. Доказано е, че в един кубически сантиметър от лентата може да се съхранява до 10 милиарда бита информация.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *