Прозрението на Достоевски, от 19-ти век, в публикацията му ,,Еврейският въпрос“

Какво ще стане нататък, знаят евреите: наближава тяхното царство, тяхната абсолютна власт! Наближава крайната победа на злото, пред което ще изчезнат чувствата за човеколюбие, жаждата за истина, християнските ценности, националната и расовата гордост на европейските народи. Наближава материализмът, сляпата животинска жажда за лично материално обезпечаване, жажда за лично трупане на пари, с помощта на всички средства; това ще се приема за висша цел, като нещо разумно, като свобода, – вместо християнските идеи за спасение, с помощта на моралното братско единство на хората.   

Достоевски: Еврейският въпрос (извадка)
Зная, че в целия свят няма друг народ, който толкова да се оплаква от своята съдба – всеки път, на всяка крачка и със всяка своя дума – да се оплаква от своето унижение, страдание и мъченичество. Човек би помислил, че не са евреите, които господстват в Европа; че не са те, които управляват борсите и ръководят политиката, и вътрешните работи, и морала (“културата”) в държавите…
                                                                                                                                                                  
…Мой дописник ми пише: „Преди всичко, на евреите е нужно да се дадат всички граждански права, както и на всички други народи в Русия, и чак тогава да се иска от нас изпълняване на задълженията ни към държавата (помислете: тези хора са лишени от най-основното право – свободно избиране място за живеене, поради което еврейската маса е силно ограничавана).
                                                                                                                                                      
Но помислете сега и вие, господин дописнико…, че във времето, когато евреинът е „страдал, неможейки свободно да избира мястото си на живеене“, в същото това време, 23 милиона руснаци са страдали под ярема на крепостничеството, като роби, което мисля, че е малко по-тежко, отколкото да не може човек да избира мястото където да се настани!  А дали тогава евреите са съжалявали руснаците? Съмнявам се…
                                                                                                                            
Нека прочетем от мартенския „Европейски вестник“, известието, че евреите в южните щати на Северна Америка, са се нахвърлили с цялата си мощ върху многомилионната маса освободени негри, сграбчвайки ги в ръце, използвайки незнанието и слабостите на експлоатираното племе.
                                                                                                                                                                                            
Преди десетина дни намерих в „Ново Време“- бр. 371, много характерна дописка от Литва: „Евреите така налетяли тамошното литовско гражданство, че за малко щели да го упропастят с ракия; католическите свещеници едва спасили пияниците, заплашвайки ги с мъки в ада, и основавайки между тях „дружества за трезвеност“. 
                                                                                                               Цитирам, това което прочетох, но вече зная, че веднага ще викнат: „това още нищо не доказва, това е така, само защото евреите са подтиснати и бедни; всичко това е само „борба за оцеляване“, която само глупак няма да разбере; а ако евреите не бяха толкова бедни, а бяха богати, те щяха да се изявят, като най-хуманни хора, и целият свят щеше да им се удивлява!“ 
                                                            
Да, но всичките тези негри и литовци, са още по-бедни от евреите, които пият тяхната кръв, но въпреки това се гнусят от такава търговия, която е обичайна за евреина. Освен това, не е трудно да си хуманен и морален, когато си задоволен и весел, но настане ли „борба за оцеляване“ – бягай на далече… (тогава си проличава моралът на хората)! 
                                                                                                                                                                                                                                                     
Въпреки, че може и да не съм дълбок познавач на еврейския живот, едно зная със сигурност, че нашият народ няма специална, глупава, религиозна омраза към евреите, като, да речем: „Юда е предал Христос“!
                                                                                                                                                         
Случвало ми се е да живея сред народа и да спя на наровете по казармите. Имаше там и евреи, и никой не ги презираше, никой не ги гонеше, нито изхвърляше. Когато се молеха на Бога (а евреите се молят, викайки и обличайки специално облекло) никой не се чудеше, нито им пречеше, и не им се смееше, което, иначе, би трябвало да се очаква от такъв груб народ, каквито са руснаците. Напротив, гледайки евреите, говореха: „че вярата ги задължава така да се молят“, и минаваха край тях кротко, и почти с одобрение. А същите тези евреи много страняха от руснаците; не иксха и да ядат заедно; гледаха на руснаците, някак от високо; (и къде мислите, бе това? – в затвора!). Въобще, показваха отвращение и непоносимост към руския „старообитаващ“ народ. Също така и по войнишките казарми, и навсякъде из цяла Русия! Отидете и разпитайте: Обиждат ли евреина, като евреин, заради вярата и обичаите? Никъде не ги обиждат, никъде, из целия народ. 
                                   
Уверявам ви, че и в казармите, и навсякъде, обикновения руснак предостатъчно вижда и знае, че евреина не ще с него да яде, че се отвращава от него, и колкото е възможно, го избягва и се разграничава от него, което не отричат и самите евреи. И какво излиза? Вместо руснакът да се обиди поради всичко това, нашият обикновен човек кротко казва: „такава им е вярата, и заради нея не ядат с нас и ни избягват, а не затова, че са зли“. И така руснакът широкогръдо извинява евреина. 
                    
Понякога ми е идвала на ум щурата мисъл, да се запитам, какво щеше да е, ако в Русия евреите не бяха 3 милиона, а 80, колкото са руснаците сега, а руснаците бяха 3 милиона? Какво щеше да стане с тези руснаци, и как биха се отнасяли евреите с тях? Дали биха позволили да се изравнят руснаците с тях, по права? Биха ли им позволили свободно да се молят? Нямаше ли веднага да ги превърнат роби? И още по лошото – нямаше ли да им смъкнат кожите? Нямаше ли напълно да ги изкоренят, напълно да ги унищожат, както са направили с много други народи, в старо време, в началото на историята?…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *