У нас осъждат за… цитат…

,,Един „български” съд ми забрани да боледувам. Ако се усмихнете с мисълта, че четете фейлетон, грешите. Такава е нашата правна действителност. Или пък може би съдиите са си въобразили, че са богове?…
Нека обясня, че през юли миналата година Костадин (Константин) Тренчев ме осъди да му платя 15000 лева заради… цитат в моя книга. Навярно е „беден” и дири начин да преживее, та е опрял до мен и семейството ми.  Затова обжалвам.
Първото дело бе насрочено за 19 февруари т.г. Обаче за зла участ и адвокатката ми Елка Стоева, и моя милост се оказахме болни, което е доказано със съответните документи. (В моя случай, да не дава Господ, лежах в болница и то благодарение на др. Тренчев. Сега обмислям дали да му заведа един тлъст иск, задето съсипа здравето ми.) Обаче на споменатата дата юристите, наметнали тоги, отсъдили, че повече нямам право да отлагам делото по здравословни причини. С други думи, ако ме блъсне кола, пепел ми на езика, или бера душа, делото ще се състои. Може да умирам, не се зачита. Нямам право. На 30 април трябва да съм здрав и на линия. Така е разпоредил І-и съставна Софийския апелативен съд с председател Ирина Петрова и членове Велислав Павков – докладчик, и Б. Йовкова. Няма Бог, има съд?! Нищо, че този път аз съм ищецът и нямам интерес от безпричинно отлагане… Освен това, ако адвокатката ми е болна, делото пак ще се проведе. Няма значение, че по този начин ме лишават от законното ми право на защита. „Така сме ний, така поглеж…”, както е казал поетът. Европейци ли? Ето какво представлява правосъдието по български. А знаете ли, може би съдиите не са виновни. Решението е на законодателите, на онези „умници” в Парламента?! Точно така се оказа…
ТЕХНОЛОГИЯ НА БЕЗЗАКОНИЕТО
Константин (Костадин) Тренчев наистина ме съди за цитат. Ще речете, че не е възможно. Напротив, (Народна) република България е страната на болшевишките чудеса. Моя милост не е първият, отведен пред олтара на Темида, защото е дръзнал да се позове на публикация на другаа публикация. Навремето първи пострада вестник „24 часа”. Осъди го също една от правоимащите, каквато безспорно бе другарката Ева Таджер, по онова време съпруга на парламентарния гаулайтер Йордан Соколов. Друга тема е, че свързаният с ДС бивш кадър на ЦКна ДКМС Соколов, познат и като Момата, бе командирован от партията-майка в СДС. А самата му „другарка” е била секретарка по идеологическите въпросина първичната партийна организация на БКП в някогашния Висш химико-технологичен институт. Понастоящем съдят и пазарджишки вестник, защото „си позволил” да публикува писмо на читател?!
В моя случай другарят социалист Тренчев се е засегнал от следния текст, поместен на стр. 69-70 от излязлата през 2003 г. моя книга „Сянката на Цион”, част ІІІ, том 2: „Пък и след „демократичните промени” кои станаха масони”? Все комунисти и свързани с техните мрачни тайни служби лица: назначеният за шеф на „Мултигруп” Илия Павлов, неговите „съветници” Стоян Денчев и министър Димитър Калчев, историкът Андрей Пантев, вечният Гиньо Ганев, Николай Камов – член на Клуба на билдербергите, Иван Сарандев, Петър Горновски, тайните милиционери Цвятко Цветков, бивш заместник-началник на Шесто управление на Държавна сигурност, Петър Калпакчиев от „Кинтекс”, явният милиционер Емил Кюлев, свързаните с тях кмет на столицата Стефан Софиянски, псевдосиндикалистът Константин Тренчев, юристът Асен Ошанов, Димитър Недков, д-р Спас Спасков…”
В книгата ми следва номер на бележка, която се намира под линия в края на страницата. Тя гласи: „Вж. „Зидари по български” към „Разкритите масонски тайни” от Валери Ценков, сп. „Тема”, брой 49 (62), София, 9 – 15 декември 2002 г.” Това е източникът, на който пунктуално съм се позовал.
Както писа лично до Тренчев моят приятел, политическият затворник № 1 на България и № 3 на Европа Янко Янков, професор по право: „… Вие сте предявил искова претенция срещу г-н Г. Ифандиев затова, че той изписал думи, относно които самият той изрично е посочил, че са цитат от съответен информационен източник, без преди това или поне в същото време да сте предявил искова претенция срещу първичните разпространители или автори на въпросния писмен текст.
Така в случая може би ще Ви се наложи да дадете декларативен правнорелевантен отговор на въпроса: „Дали между Вас и автентичните автори на въпросния текст не съществува задкулисна, преднамерена и злонамерена уговорка те да разпространят един неверен и укорим по своето съдържание текст, за да можете впоследствие именно благодарение на тях Вие да се обогатявате чрез искови претенции срещу всеки, който си позволи наивността да се позове на въпросния появил се именно благодарение на Вашето хрумване или съгласие текст?”
Не би – Тренчев не съди първоизточника, опазил ме Бог да поискам това. Не съди и вестник „Шоу”, който в броя си от 10 юли 2008 г. три пъти го е посочил като масон. В това му качество е споменат и в други публикации. Някъде – косвено, като член на т. нар. Малтийски орден. Става дума за официално представяното като католическо образувание – Ордена на свети Йоан от Йерусалим, който навсякъде по света, а често и у нас, е приеман като масонска ложа. Въпреки че Тренчев се самоизтъква като предан източноправославен, членува в нея. Съчетанието от двете – по-точно от трите: масон, католик и източноправославен – е симптом на верска шизофрения. Ала подобни материали в печата не засягат синдикалния патоанатом. Само моя скромност е в състояние да го обиди и то като се позовава на съответните източници?! Дали пък съдът не е разбрал, че ме е осъдил за цитат? Ако това е така и то след като всички публикации му бяха предоставени и след разпита на свидетелите, значи бавно развиващи се са намерили подслон в него.
СИНДИКАЛИСТЪТ КАТО ЧЕНГЕ
Към посочения цитат съм добавил, че „след „демократичните промени” масони станаха все комунисти и свързани с техните мрачни тайни служби лица”. Има ли право лечителят на трупове да се обижда? Да, ако докаже, че всичко това е обидно. Успее ли, ще поискаме всички управници, „бизнесмени”, почти всички културтрегери, спортисти и медийните шефове до един да се махнат. За да не обиждат с присъствието си обществото. Да видим имал ли съм основание да напиша горните твърдения, от които тъй силно се е докачил „деликатният” бивш патоанатом?
През 1992 г. във всекидневника на СДС „Демокрация” народният представител Едвин Сугарев обнародва поредица, посветена на Константин Тренчев. Тя бе озаглавена „Синдикалистът като ченге” и съдържаше факсимилета от декларацията за сътрудничество на МВР, подписана лично от баш подкрепаджията, както и от негови доноси. Върху един от документите, съответно коментиран от Сугарев, има резолюция Тренчев да бъде ползван и от VІ управление на ДС. С този донос тогавашният ученик във Френската езикова гимназия в Стара Загора е съсипал съдбата на семейството на своя съученичка.
По време на едно от заседанията на Софийския градски съд по иска си срещу мен Тренчев твърдял, че е осъдил Едвин Сугарев за клевета. Полуистина. Осъдил го е на първа инстанция. При обжалването липсва делото и каквато и да е вписана присъда. Няма ги в съдебния архив и в съответните книги. Което означава, че синдикалният доктор или докторът синдикалист е оттеглил иска си. Полуистината се превръща в чиста лъжа!
Миналата година бившият конфедерален секретар на синдиката, основател и пръв главен редактор на всекидневника „Подкрепа” Пламен Даракчиев заяви в интервю, че лечителят на покойници, е променил името си. Става дума, че патоанатомъте проверяван от комисията по досиетата под името „Константин Димитров Тренчев, а всъщност рожденото му име е Костадин. Смени го официално някъде през 1991-92 г.” Цитирам дословно публикацията, озаглавена „Тренчев си покри досието, като си смени името”. В интервюто Пламен Даркачиев разказва как през 1989 г. някакъв прокурор го разпитвал. И когато Пламен не поддал, онзи „му се присмял с аргумента, че Коцето е сътрудник на ДС… Накрая ми каза и агентурното му име – Павлов.”
По-нататък Даракчиев разказва как обсъдил тази тема със самия Тренчев. Той не отрекъл. Цитирам: „… Направи уговорката, че е помагал на милицията…” О.р. подп. Цанко Димитров, бивш заместник-началник на Икономическия отдел при РДВР – Видин, твърди, че агентите на МВР, включително и на Криминалната милиция, са били ползвани и от всички управления на Държавна сигурност. Въпрос на ситуация и на желание на оперативните им работници…
Във водени от мен телевизионни предавания Янко Янков и Николай Колев-Босия са признавали, че Тренчев е ченге. И двамата свидетелстваха за това пред съда. Вписано е в протокола от делото. Съдийката Желявска, прочута като поръчкова, отхвърли показанията им. А в интервюто с Пламен Даракчиев вестник „Шоу” го предизвиква: „Но все пак миналата година д-р Тренчев бе проверяван по закона като кандидат за евродепутат и не излезе нищо?” И Даракчиев обяснява: „Да, така е. И аз съм учуден. Говорих с доста познати, тъй като досието му е един вид публична тайна. Един от тях направи предположението, че е проверяван в базата данни с имената Константин Димитров… Така че агент „Павлов” с име Константин няма. С Костадин обаче – има. Имам част от досието му, а вероятно го имат и други хора.”
Ето защо наричам синдикалиста Константин (Костадин) Тренчев. Освен това знам кой е онзи милиционер, който при влизането си в кабинета на началник на националната полиция е намерил делото на агент Павлов в служебната каса. И то е било с името Константин. Просто са го укрили, защото продължава да им върши работа. Нали през юли миналата година интервю на седмичника „168 часа” с последния заместник-началникна Шесто Цвятко Цветков завършва с въпроса: „Има ли откъсване от службите?” И следва категоричният еднозначен отговор: „Не!”
Любопитно е, че със заявление до съда от 5 май 2006 г. поисках „да ми бъде издадено съдебно удостоверение, по силата на което да се снабдя със съответните удостоверителни, справочни и други документи, намиращи се в архивите на специалните служби на комунистическата държава, от които да е видно дали ищецът… Тренчев е участвал в дейността на тези служби, и ако е участвал – от кога, до кога и като какъв.” „Справедливият” и „безпристрастен” Софийски градски съд, Гражданско отделение І-3 състав, начело с прословутата съдийка Богдана Желявска, не позволи…
„Правосъдието” на другарите отдавна бе купено от интернационалната комунистическа върхушка. Точно така, както в романа „Дванайсетте стола” на Иля Илф и Евгени Петров има епизод, в който се разказва за някакъв търг. И на него обявяват, че се продава статуетката Правосъдие. Състоятелните наддават за нея от първоначална цена… Някои дават повече… първи, втори, трети път… – продадено. Правосъдието е продадено!
ИМА ЛИ ПЛАТЕН „АНТИКОМУНИЗЪМ”
Помните ли пламенния „антикомунизъм” на синдикалния лидер? Колко яростен, стигащ до крайности бе Тренчев в началото на промените! Как силно мразеше комунистите и им обещаваше „светло бъдеще” в… Сибир или зад решетките! Хората от моята черга му сваляха шапка – ашколсун! Тогава, все още стреснати и не вярващи, ние не смеехме чак така… Оказа се, че Тренчевият „антикомунизъм” е поръчан и платен. Пламен Даракчиевсмята, че: „Такава му е била задачката. В крайна сметка именно той спря стачката на „Подкрепа”, която можеше да отвее окончателно всякакви апетити на бившите комунисти за префасониране на партията им за нов имидж.” „Защо казвате „задачката”?” – питат Даракчиев. И той обяснява: „Защото е свързан с бившата ДС. Някъде през 1991 г. изплува досието му и попадна тук таме по вестниците.”
Нека бъдем откровени до край: Тогава, през 1990 г. Тренчев спаси своя ментор Луканов.
Отново ще цитирам. Този път журналистката от жълтиявсекидневник „Труд” Мариела Балева. В интервю със синдикалния първенец, публикувано на 18 декември 2006 г., тя не е успяла да се сдържи и възкликнала: „Г-н Тренчев, извинете, но не се сещам за политик с по-червен род от вашия!” Какво й е дало основание за тази изненада? Ами следното закъсняло признание на патоанатома: „Прабаба ми по майчина линия и бащата на Никола Вапцаров Йонко са брат и сестра… Коренът ми е от Банско. И смятам, че Вапцаров е поет, с който всяка страна може да се гордее. Освен това по бащина линия прадядо ми и бащата на Георги Димитров са братя. Фамилията му е Тренчов, но и досега не зная защо той се е преименувал на Димитров.”
Защо през 1990 година не споделихте тези „горди” подробности от вашата „славна” биография на „антикомунист”, другарю Тренчев? От какъв зор тогава криехте своя ярък комунистически мироглед? Ако бяхте го сторили, вече нямаше да се сещаме кой сте, нали?
Ала не е само това. Тренчев е дезертьорот войската. Използвал е партийното членство на баща си и неговите връзки, за да се спаси от армията. „Превели” го във Военна академия в София. „След това ми оформиха една „диагноза”, с която успях да съкратя войниклъка.” Те така ги вербуват – Коритаров, Сидеров, Тренчев… – все дезертьори. Пак в същата връзка най-успелият германски писател от български произход Илия Трояновпосочва: „Председател на профсъюз „Подкрепа” става д-р Константин Тренчев, син на привилегирован партиен кадър, работил дълги години в Алжир, където докторът посещавал френски училища… През май [1989 г.] бил арестуван заедно с петима други членове на „Подкрепа”… Половин година преди промените докторът вече е в най-добра изходна позиция за политическите интриги на плурализма. През следващите месеци се включва в основаването на СДС и укрепва позицията си като водач на свободния независим профсъюз „Подкрепа”. И днес още – десет години по-късно – той е негов водач. Не на последно място и благодарение на подкрепата на високопоставени приятели: в определен момент, когато синдикатът му тъкмо наброява петдесет членове, „Подкрепа” беше обявена от американския президент и бивш шеф на ЦРУ Джордж Буш заедно със „Солидарност” за един от големите противници на комунизма!” На кого ли служат синдикалният патоанатом и неговият частен „профсъюз”?
Нататък във вече цитираното интервю за жълтия вестник „Труд” явно не знаещият какъв е всъщност Тренчев отново се прави на „антикомунист”. Макар неговата болшевишка мутра да лъсна окончателно, когато осребреният му „антикомунизъм” го върна обратно при собствените му корени – при комунистите. Той бе кандидат за евродепутат от Николай-Камоватаевролевица. Толкова „велик”, че дори бившият съветник на Луканов и депутат от БСП Драго „Политиката” Драганов бе останал в неговата сянка!
Същият „антикомунизъм” по модел на ЦК отвел другаря Тренчев при един от вероятните му началници – Огнян Дойнов. Бившият офицер от ДС, следователят и скандален адвокат на комунистическите престъпници Георги Найденов и Илия Павлов, другарят Николай Орешаров си спомня: „През 1999 г. наистина бяхме във Виена с д-р Константин Тренчев и се срещнахме с Дойнов. Говорихме си почти цяла нощ, а след това с доктора отидохме да спим в квартирата на малкия ми син, който беше студент там.” „А за какво си говорехте толкова дълго?” – любопитства журналистката Татяна Славова. Орешаровсрамежливо парира нездравия й интерес: „Е, разговорът ни беше строго конфиденциален, какво искате да ви кажа, че сме обсъждали свалянето на Иван Костов ли?” Излишно е да коментирам приятелството между „антикомуниста” Тренчев и отявления болшевик Орешаров. Нали не сте забравили старата поговорка: „Кажи ми кои са приятелите ти, за да ти кажа кой си”? А Тренчев фигурира и в списъка на посетителите на Дойнов, гостували му във Виена, публикуван в спомените на този висш деец на БКП и грабител на българите.“

  • Георги Ифандиев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *