Някога Джордж Оруел бе писал, че: „Във времена на откровено развихряща се измама изричането на истината се превръща в революционно действие.”

,,Някога Джордж Оруел бе писал, че: „Във времена на откровено развихряща се измама изричането на истината се превръща в революционно действие.” Колко валидна е тази своеобразна максима разбирам от реакциите срещу моите публикации. Държа да подчертая: Няма как да бъда спрян. Опитаха всякакъв вид комунистически издънки, прикрити зад най-различни маски, всуе. Затварянето с юмрук на една уста, която изрича истината, не означава погребването на правдата. Тя винаги си намира път. Сигурен съм, тъй като дълбоко и убедено вярвам в нашия Господ Бог Исус Христос. А Той ни учи: „…И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.” След това се обърнал към юдеите: „А сега искате да убиете Мене, Човека, Който ви каза истината, що чух от Бога…  Ваш баща е дяволът; и вие искате да изпълнявате похотите на баща си. Той си беше открай човекоубиец и не устоя в истината, понеже в него няма истина. Кога говори лъжа, своето говори, защото е лъжец и баща на лъжата. А понеже Аз говоря истината, не Ми вярвате.”
За миг не ми минава през ума да се сравнявам с Бога. Обаче си струва в дните на Великия пост да се замислите, дали не осквернявате душите си като юдеите. Особено щом се стигна дотам, че се намериха графомани, които оскърбиха и Бога. Само шизофреници, чиято личност се раздвоява подобно на Марксовата, могат да богохулстват като пишат срещу християнството. Сам Мордехай Леви е техният учител. А те, чули-недочули, прочели-недочели, повтарят с папагалска упоритост. Ако ги попитате къде точно Леви-Маркс е обругал вярата в Бога, религията, няма как да ви отговорят. Просто псуват. Въпрос на (шанс със) семейство, на (комунистическо) възпитание, на морални ценности и мироглед. Всъщност идеологът на подобни момчета и момичета демонстрира своите шизофренни възгледи по следния начин: „Религиозното страдание едновременно е израз на истинско страдание и протест срещу истинското страдание. Религията е въздишката на потиснатото съзнание, сърцето на един безсърдечен свят и душата на едни бездуховни състояния. Тя е опиум за народите. Премахването на религията като форма на илюзорно щастие на хората е предпоставката за тяхното действително щастие.”
Ето я мечтата на комунистите – премахването на религията! Което може да се преведе: поробване на хората. Постигнаха целта си. А преди близо 1800 лета навярно първият християнски теолог Квинт Септимий Тертулиан си служел с парадокси, за да убеждава в правотата на вярата. Той писал: “Credo quia absurdum.” Когато тогавашните профани поискали да обясни Светото ХристовоВъзкресение, той отвърнал, че няма как: “Certum est, quia impossibile.“ Днес няма смисъл да се спори със слабоумните. Те не са виновни, че са родени такива – лош плод на лошо дърво. Затова Бог е разпоредил: „Всяко дърво, което не дава добър плод, отсичат и хвърлят в огън.” Не е възможно роденият от комунисти да бъде добър. Необходими са поне шест поколения… Иначе, правдата е без алтернатива. И не е лошо да запомните нещо от мен: Най-често историята няма нищо общо с истината. А вярата в Бога не само ще ви извиси, но и ще ви избави от оковите на земните изкушения. Което ще рече: „ще ви направи свободни”. Защото е писано: „Над нас е само Бог.” Вярващият е свободен. Едва ли комунистическите отрочета ще проумеят и тази изконна истина. Не е по наследствено ограничения капацитет на техните мозъчета. Да не навлизаме в друга тема, която предстои да развия в недалечното грядуще.
Затова засега да я оставим и да продължим. Юстис Мълинз нарича Студената война пародия. „Студената война, Хегеловото изобретение на Съветска Русия и Съединените щати”, иронично посочва той, „които уж се бяха хванали за гърлата, наужким противопоставяха „свободния свят” на „империята на робството”, капитализма на комунизма, бе окончателният триумф на диалектическия материализъм, също измислен от германския философ Хегел. Тъкмо той въведе правилото, че за да управлявате света, създавате проблем. След това намирате противоотрова [решение] за проблема. Накрая хвърляте двете „враждуващи” страни една срещу друга, за да стигнете до съгласие или решение. Тази сатанинска и цинична формула постигна своя апогей в Студената война.”
Това не само е вярно, ами и лично го преживяхме. След като изтрезнях от опиянението с менте-напитката, носеща етикета „Псевдосвобода”, което наследниците на данайците (комунистите) ни дариха, и отново взех да мисля самостоятелно, неизбежно осъзнах измамата. Колкото повече изследвах произхода, развитието и приложението на идеологиите, толкова повече пред очите ми се разстилаше един изумителен пейзаж. Върху него ясно личеше как най-крупните интернационални банкери в САЩ, Германия и Англия са финансирали болшевиките. Еврейските „красные” терористи на Леон Троцки били подготвяни в една от фабриките на Рокфелер в Ню Йорк. Наследникът на франкфуртските съседи на Ротшилдови, техният агент на „Уол Стрийт” Яков Шиф заедно със своя подчинен банкер Пол Уорбърг, връчили на Лейба Бронщейн 20 милиона долара – днес повече от 2 милиарда! Шефът на германското военно разузнаване, братът на Уорбърг, банкерът Макс Варбург, пък убедил кайзера да отпусне милиони тогавашни марки(днешни милиарди) на Парвус и Ленин. И уредил безпрепятственото им транспортиране в пломбиран вагон от Швейцария до Русия през половин воюваща Европа. Тогава напълно схванах какво е имал предвид Игор Бунич, когато тъжно заключил: „Комунистите дойдоха в нашата страна през 1917 година като завоеватели и повече от седемдесет години се държаха като окупатори… Болшевиките изчезнаха също така внезапно, както се бяха появили някога. Разтвориха се в онези световни структури, които тогава ги изсипаха върху Русия.”
Както вече доказах, западният елитсъздаде и прие за свои партньори безскрупулните представители на алчно червената мафия, която по-рано бе мобилизирала всичките си чинове в рамките на БКП, БЗНС, в техните, младежки, профсъюзни и прочие подразделения и най-вече в репресивни тайни служби. Понастоящем тези родени престъпници или продали душите си люде са организирани бандити, отгледани от болшевишката мафия. Те не само се подвизават по върховете на държавната власт, ръководят всички политически партии, държат в ръцете си икономиката, културата, медиите, спорта и обществените (неправителствените) организации. Червените мафиотипроникнаха в самото сърце на т. нар. „демократични” институции на Запад или са добре приети пратеници на нашенската болшевишка камора в „свободния” свят. А т. нар. мутри нито са най-лошите, нито – най-опасните. Обикновени бушони, пушечно месо за отстрел при необходимост… За да не съм голословен в твърденията си, нека започна с „главната европейка”. Нали няма как да отречете, че такова званиебарабар със съответният пагон се пада по право на нашенската пионерка в Еврокомисията, заслужилата другарка Меглена Кунева.
Защо „заслужила”? Ами не друг, а именно тя в качеството си на министърка по въпросите на евроинтеграцията предаде всички български национални интереси, с което заслужи признанието на западния политически елит и поста си на еврокомисарка (европейска министърка)? Добре, но възниква въпроса: На какво или на кого дължи поста си в кабинета на бившия Симеон ІІ? За да стигнем до отговора, трябва да се разровим в биографията на щерката на нявгашния буфосинхронист Щилян Кунев.
Тя е омъжена за сина на комунистическия терорист Иван Пръмов. Същият, който в зората на Живковата епоха (късна Антон-Югова) бе министър на земеделието (1957-1962) и довърши ограбването на селскостопанските земи, инвентара и домашните животни от техните изконни собственици. С което обрече българите на отродяване от най-свещеното, което притежаваха и на отчуждаване от труда, от любовта към него. А за всеки умен и мислещ анализатор това означаваше присъда: залиняване и постепенно изчезване на нацията. Не сега е времето, нито настоящата статия е мястото за аргументиране на тази истина. Но е времето да попитам: От какъв зор това крупно престъпление бе наречено „коопериране”? Коопериране ще рече сътрудничество. И то доброволно сътрудничество, по собствено желание на сътрудниците – кооператорите, и то заради постигането на общи цели и в името на тяхната взаимна полза. Отнемането на земята от нейните законни собственици и на всичко, свързано с нея, бе извършено не чрез сътрудничество – коопериране, а тъкмо обратното. Комунистите връхлетяха върху българските селяни като кърджалии. Те „кооперираха” чрез прилагането на небивали репресии. След унищожаването на елита на нацията, това следващо крайно насилие окончателно пречупи гръбнака на народа и го превърна в роб. Че процесът е безвъзвратен, личи от настоящето. Наградата на Пръмов за отлично извършеното от него широкомащабно престъпление, бе: секретар на Централния комитет на БКП (1963-1978), председател на Централния кооперативен съюз (1978-1986) и посланик във Варшава (1986-1988). От 1958 до 1990 този нискочел бандит бе народен представител.
Любопитно е, че за разлика от друга снаха на другаря Пръмов, наречената на Илич Ленингенерална директорка на БНТ Уляна, Меглена не приема фамилията на съпруга си, назначения от партията за финансист и милионер Андрей Пръмов. За него проф. Недю Недев твърди, че е масон и това дообяснява успеха на този клон от алчно червената фамилия, „красяща” карловското село Войнягово.
Държа да подчертая, че младата Кунева-Пръмова е специализирала международни отношения и международно екологично право в Института по правата на човека в град Турку, Финландия, в частния университет на йзуитите „Джорджтаун” във Вашингтон и в „Оксфорд център” – Лондон. И всичко това се е случило по времето, когато редовите българи бяха заключени в ограден с бодлива тел концентрационен лагер?! През него без съответни разрешения и пиле не можеше да прехвръкне. Нима на Запад нямаха хабер от тези неща? По-скоро се убеждавате как тамошният елит е избирал и готвил необходимите му за бъдещето кадри. Като знаете това, сами си отговорете на кой бог се кланя Кунева?
В качеството си на съпруга на своя номенклатурен мъж дълги години другарката Мегленае работила в правния отдел на Министерския съвет. Известно време се е подвизавала като журналистка в единственото тогава радио. След промените се е занимавала с юридически консултации. Участваше в комисията за изработване на правилник на Народното събрание. Ала пак покрай своя „другар”, както се изразяват болшевиките, тя е замесена в една от най-скандалните афери, т. нар. габонска сделка. По едно време някои вестници под сурдинка обясниха, че става дума за заплатена с народни пари и съществуваща единствено на хартия „концесия за дърводобив” в африканската държава. Дори когато го помолиха да коментира далаверата, един министър от Габон се възмути, защото в родината му просто „подобни гори не съществували”! А по тази „концесия” – в случая евфемизъм на откровена кражба – десетки милиони долари потънаха в джобовете на облажилите се от нея. Платихме ги всички ние. Освен на еврокомисарката Кунева – крипто Пръмова, в грабежа бяха замесени имената и на Емил Велчев – баща на пак бившия Симов финансов министър Милен; на зетя, на съветския агент, масон и трикратен превратаджия Кимон Георгиев, също масона Гиньо Ганев; на шефа на скандалната Частна земеделска и инвестиционна банка Кирил Дунев; на йорданския аферист Тахер и други „видни дейци на интернационалното комунистическо и работническо движение”, разбирайте на алчно червената мафия.
Западният елит не само не възрази срещу назначението на другарката Кунева-Пръмова, а дори я обяви за „еврокомисар номер едно” за 2008 г. И как иначе – нали е неин продукт? Освен това понеже онези, които ръководят не само Европейския съюз, а и целия свят, са убедени комунисти. И това заключение не е плод на изкривено от някаква „конспиративна теория” съзнание. То е резултат на дългогодишно, пространно и задълбочено изследване. Комунистите се водят от една прочута максима, изречена от римския император Веспасиан. Когато владетелят обложил обществените тоалетни с данъци, собственият му син запушил носа си с кърпичка. Тогава баща му се обърнал към него, поднесъл шепа монети към носа му и го попитал дали миришат? Младежът поклатил глава в знак на отрицание. Тогава баща му рекъл: „Pecunia non olet” – „Парите не миришат.”
Западноевропейците стават чистофайници, само ако интересът им бъде засегнат. Иначе – “Pecunia non olet”… Дори когато тези пари са напоени с кръвта на милионите, загинали под ножа на комунистическите садисти. По данни на международни правозащитни организации средният брой на избитите без съд и присъда, на несправедливо осъдените на смърт, на ликвидираните в концентрационните лагери на комунизма и в резултат на национализация на имуществото, на изселвания, лишаване от право на нормален живот и т.н., у нас възлиза на… 222000 души! Бог да ги прости.“

  • Георги Ифандиев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *