Едно и също от едни и същи

,,Кой стил надделява в политическата мода – червено-кафявият или кафяво-червеният? Няма войни между идеологии. Никога не са се водили сражения заради идеи. Винаги – за пари. Да го запомнят, най-сетне. Изглежда не им позволяват.
За ужас на комунистчетата, вярващи в някакво всеобщо настъпление на фашизма, ми се иска да припомня откровението на полковник Филип Корсо от военното разузнаване на САЩ, дългогодишен служител на Пентагона. Освен, че цял живот се е занимавал с шпионаж, той е бил в екипа от съветници по въпросите на националната сигурност на споменатия президент Дуайт Айзенхауер.

Като се опитва да отдаде заслужено висока оценка на своя шеф генерал Артър Трюдо, той разказва, как двамата установили, че никога няма да им позволят да допринесат за победата в Студената война.
„Става дума за онази войска от жадни за власт люде“ – посочва полковник Корсо, – „които водеха битка срещу враг, когото не можеха да видят и чието присъствие се усещаше само индиректно.
– Вече няма Порк Чоп Хилз, Фил – каза ми генерал Трюдо, след като узна, че генерал Максуел Тейлър с подкрепата на ръководството на армията е надделял над него по пътя към длъжността на командващ в Южен Виетнам. Което означаваше, че това е неговият последен пост на командир и ще се пенсионира като генерал-лейтенант. – И се опасявам, че това е война, която армията ще води със средствата на политиката вместо на бойното поле.
– Бихме могли да победим, ако ние бяхме там, генерале – рекох аз, като усещах как гневът се надига в гърдите ми. – Вие и аз знаем какво научихме в Корея.
Може би генералът бе в състояние да забележи как лицето ми почервенява, защото каза:
– Не, навярно щяха да ни изправят пред военен трибунал заради онова, което научихме в Корея. Само помисли как щяха да се разправят с нас,ако бяхме спечелили тогавашната война.  – След това се засмя и ми разказа как дирил начин да се пенсионира. – Щяхме да направим така, че комунистите да изглеждат лоши и да им причиним зло. Добре знаеш Фил, че нямаме право да го сторим.
Даже докато разговаряхме този следобед в края на лятото, друг съветски траулер навлизаше в пристанището на Хавана. Той чакаше инструкции за разтоварване на своя багаж. През това време един от нашите самолети за наблюдение кръжеше високо над него и правеше снимки на импрегнираните брезенти, покриващи като навес средната палуба, под които се подаваха междуконтинентални балистични ракети.“

Все по-често чувам обвинения, че САЩ не са спечелили нито една война от Втората световна насам. А кои са победителите? Нима СССР е триумфирал? Кога и къде? Или Европа?
Глупости. Единствените печеливши са онези, които разпалват конфликтите – интернационалните финансисти и индустриалци– Братството. Да се говори за „леви“, „десни“, „центристи“, „крайни“ е жалко и смешно. То е плямпане. Кафеджийски приказки. Но Те трябва да поддържат някаква мода. За всеки изкушен от битовата е ясно: всичко се повтаря, върти се. Актуалното е било такова и преди тридесетина години…
Днес за пореден път вадят картата на национализма, даже нацизма. Изтупват го от праха – от Атлантика до Японско море. Искат да го превърнат в коз, който да надцака останалите. Но го пускат в неговата уродлива форма – омраза към чуждия, различния. Даже му изобретиха названия – ксенофобия, хомофобия… Просто такава е сегашната политическа мода.
Като през цялото време умело прикриват истинския нацистки цирей върху политическата карта на света – Израел, който е еврейска държава и предстои статутът и като такава да бъде специално узаконен. Никоя друга страна няма право на подобна стъпка.
А национализмът внезапно се ширна – като преляла река след порой. Само че не сме забелязали силен политически дъжд напоследък. Или греша? Нима през есента на 2007 година не прогнозирах, че САЩ и Съветска Русия са се споразумели за имитация или римейк на Студената война, както наричат тези похвати?

Всеки в политиката бърза да се нагоди към настоящата мода. Даже вечният не коалиционен, а направо присъдружен партньор на германските християндемократи, баварскиятХристиян-социален съюз (какво му е „дясното“), постави ултиматум на Ангела Меркел:
„Всички имигранти трябва да говорят немски език.“
И то не само на публични места, а и в бита. В противен случай, край на вечната любов между ХДП и ХСС! Мюнхен против Берлин – и това доживяхме!
Няма шест-пет: “Big Brother is Watching you!”
А човешките права се отнасят до Изтока. Западът винаги ги е спазвал. Даже по време на Втората световна война. Тогава единствено правата на евреите бяха нарушавани. Берлин имаше право да бомбардира Ленинград, а Лондон и Вашингтон – Дрезден, София, Плоещ… Нищо, че 90 на сто от жертвите бяха цивилни. Все пак беше война, казват.
 Западът не е виновен, когато арестува или пребива на улицата някого, понеже не носи в джоба си документ за самоличност. Това го знаем. Живели сме го. Поне връстниците ми и предходните поколения – по време на милиционер-социализЪма.

Същият Запад „е прав“, и когато убива невъоръжени чернокожи младежи за… нищо. Понеже са с друг цвят на кожата. Това не се брои за fault – дефект, недостатък. Нека си вдигат плакатите с надпис: “Black life matters” – „Животът на чернокожите също струва“.
Не се усмихвайте, когато ви припомня, че преди месеци предупредих: Опитват се да създадат обстановка, политическа атмосфера, наподобяваща трийсетте години на миналия век. При подобно напрежение и без друго изкуствено наложените идеологически граници съвсем се размиват. Хората престават да различават доброто от злото. Първо спорят, сетне се самоизолират и безразличието ги завладява.
Вашите комунисти и нацисти са лоши. Нашите са добри! Какви времена!
Превърната във всекидневие, лошотията бива банализирана. С нея се свиква.
В днешния свят е невъзможно една държава да вземе връх над всички други. Колкото и да Им се иска това на лидерите на Братството. Ако бъде постигнато, то е временно. Сроковете на господството постоянно се скъсяват.
По същия начин, в рамките на този виддоминиране, всеки опит да се гребе с пълни шепи от всички извори, като същевременно периодично се плюе в тях, е causa perduta – загубено, обречено, безполезно намерение. Днес са с Ирак на Саддам Хюсеин и против аятоласите в Иран. Утре се обръщат и разместват местата на „приятелите“ и „враговете“. Същото важи за режимите в Източна Европа, в Азия, Африка – навсякъде.

Такъв подход е невероятно опасен! Той противоречи на Божията повеля. Тя гласи:
„Никой не може да служи на двама господари;защото или ще намрази единия, а ще хареса другия; или ще почита единия и ще презира другия. Не можете да служите на Бог и на мамон.“
Затова внимавайте. Освен ако подобно на евреите, тоест на комунистите, не приемате, че съществува само този свят.
Докато се увличаме от какво ли не, някои мимоходом ни подсещат за важни неща. Например, за това, че общата европейска валута е изправена пред катастрофа. Даже злорадстват: Какъв късмет за британския премиер Дейвид Камерън!
Еврото действително върви надолу. Страните, в които тя беше въведена, за да

замени техните национални парични единици, наречени Еврозона, също. Даже Германия закъсва. Стачките на пилотите не са единствените.
Прочутата германска шосейна инфраструктура,чиито магистрали бяха показвани като образец на пътно строителство, е по-зле от тази на съседна Франция, да речем. Икономическият растеж в страната клони към равнища под 1 процент годишно. Което означава застой. А като в сериал с предварително написан сценарий за отделните епизоди Християндемократическата партия на бившата източногерманска комсомолска активистка Ангела Меркел губи изборите в провинциите едни след други.
От четвърт век, за първи път от падането на Берлинската стена насам, официални комунисти ще управляват в Тюрингия. Подчертавам – официални, неприкрити, бивши – наречете ги както искате. Такива, които, за разлика от Genossin Angela Merkel, не са се пребоядисали чак толкова. Не че останалите партийни другариот целия т. нар. политически спектър са различни. Нали знаете – няма други партии, освен тази на парите – комунистическата.
Но на изборите в областта Тюрингия назначиха Kamerad Бодо Рамелоу, нявгашен синдикалистот Западна Германия.
На 58-годишна възраст, той, членът на Partei des Demokratischen Sozialismus, PDS – Партията на демократичния социализъм, както през декември 1989 г. преименуваха управляващата ГДР Sozialistische Einheitspartei Deutschlands, SED – Германската единна социалистическа партия – ГЕСП, оглавявана от комунистическия престъпник и кремълски подлога Ерих Хонекер, ще ръководи правителството на Тюрингия.
Днес SED – PDS е умело замаскирана под още по-ново название – Die Linke – Левицата. Една от целите на партията е разпускането на НАТО и прекратяването на военните мисии на Германия извън нейните предели.

През последните години, предвождани от Меркел, християндемократите – наследниците на Christlich Demokratische Union Deutschlands, CDU, на еврейско-нацисткия канцлер Конрад Аденауер, изгубиха изборите в 11 от общо 16 Länder – провинции.
Тази организация, сътворена от интернационалното Братство, приюти както антикомунисти, нацисти, така и антинацисти. Всякакви опортюнисти, конформисти и политически измекяри, които тайната световна власт държеше, извивайки ръцете им, като ги изнудваше с тяхното „криво“ минало. Същото ставаше при Хелмут Кол и Ханс Дитрих Геншер, а сега – при Ангела Меркел. Ако перифразирам неуважаван от мен писател:
„На един миналото е като топлийка, а на друг – като купа сено. Но винаги ходи с тях.“
Така е. Никой не може да избяга от своето минало. То го следва явно или като сянка. Който е сгазил лука и не притежава достойнството да го признае и да се свие в обществения ариегард, просто Им слугува.“

  • Георги Ифандиев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *