Истината за превратът на 9 юни 1923 г., и отрязаните партизански глави

В първия документ на ЦК на БКП след преврата 1923 г.“Позив към работниците и селяните в България“, превратът се определя като „въоръжена борба между градската и селската буржоазия“ и се призовават трудещите се да не се месят в нея, за да не „си горят ръцете в огъня и да вадят кестените за други – за своите експлоататори и потисници“.
     Още в деня на преврата, когато земеделските отряди обкръжават Плевен под ръководството на сваления земеделски министър Александър Оббов, заместник-началникът на Генералния щаб на армията от София телеграфира на подполковник Никола Стайчев в Плевенския гарнизон, че „има разбирателство с комунистите“. Това споразумение скоро се материализира в телеграмата на организационния секретар на ЦК на БКП Тодор Луканов. Тя фактически е съставена с участието на новия вътрешен министър полковник Иван Русев. Той с министерския си автомобил отвежда Т. Луканов в завзетата от военните сграда на Централна поща и осигурява предаването на телеграмата в провинцията. По спомени на участници в акцията в Плевен, местният ръководител на комунистите Асен Халачев разговаря по телефона с Т. Луканов и лично се уверява, че телеграмата не е фалшификация на властта.
     По доклад на Видинския окръжен управител: 
     „В Лом комуниста – кмет Кр. Пастармаджиев дава в услуга на войската общинските кола и коне и служещите в общината комунисти са взели участие в борбата срещу дружбашите в деня на свалянието им от власт, които се опитваха да възстановят стария ред“. 
Същият комунистически функционер лично заплашва комунистите от Кнежа с арест при съпротива срещу новата власт.
     Именно за да си осигури поддръжката на БКП, кабинетът предприема мерки, към които ЦК на комунистите е твърде чувствителен. Те се свеждат до пряко субсидиране на партията им от властите чрез държавния бюджет. В средата на юни 1923 г. правителството постановява ревизия на оборотните кредити по прехраната, отпускани от земеделското управление на големите градове. Отсрочка при връщане на кредитите може да даде само Дирекцията на държавните дългове. Въпреки това, ръководената от комунисти Плевенска община, където те са оказали решително съдействие при укрепване на новата власт, получава изключителна привилегия. Погасяването на нейните неголеми задължения – под 2 млн. лева, е разсрочено до 1927 г. от Министерския съвет.

     2. Септември ще бъде май
 
     На 5, 6 и 7 август 1923 г. По указание на Коминтерна се свиква заседание на ЦК на БКП, за поемане на курс към въоръжено въстание. Против са били Никола Пенев /брат на критика Боян Пенев, Димитър Благоев-Дядото и Тодор Луканов /не е присъствал на заседанието, но се е възпротивил по късно/. Ръководителите на въстанието изпращат предварително своите семейства в Белград. Въстанието не среща подкрепа от народа и затихва.

Терорът след септември 1923 г.
Ужасен терор, кръв и кланета, но…. Проведени са терористични избори на които мнозинството в Народното събрание е спебелено от коалицията „Демократичен сговор” и БРСДП/о/.
1924 г. Амнистия за участниците в двата метежа. Имената на амнистираните комунистически водачи ще се появят през месец май 1924 г. на Витошката конференция, където се приема курс за ново въоръжено въстание, терор и „експроприации“. Началото на „Червения терор”.
Атентатът в черквата „Св Крал”, сега Св. Неделя”. Списъкът на убитите по време на атентата е скрит и до сега и не е известно колко жени и деца са загинали тогава.

     Ето някои от подвизите на комунистическите четници – борци за свобода
      …Ето част от самопризнанията на Тодор Грудов, водач на една прочула се през 1924 чета, и неговите четници: 
“Откраднахме два овни…. нападнахме къщата и му обрахме 60 хил. лева…. убихме двама селяни… ограбихме общината, взехме всички пушки…. нападнахме селски къщи, ограбихме около 40 хил. лева и два коня… ” и т.н. и т.н.
Как са преминавали акциите на четата? “Атанас Премянов застреля свещеника… Атанас Премянов уби с дърво гайдаджията и му отряза ушите…. Георги Янчев уби Г.Б., а Атанас Премянов му отряза едната ръка и единия крак… Тодор Грудов и Георги Янчев стреляха през прозореца и убиха Г.И., както си вечеряше с децата… Атанас Премянов разпори с ножа си капитан Б., отряза му ръцете и краката и след това бръкна в корема и му извади червата и след това дробовете и ги закачи по пироните на вратата.”
“На 17 септември четата напада трудовашката група в местността “Падалото” – в момента, когато групата е била вече готова да отиде на работа. Тук бива убит капитан Багрянов по най-отвратителен и зверски начин. Ранен и заловен, Багрянов бива докаран при Т. Грудов, който дава заповед на разбойниците Коста Петров и Атанас Премянов да го бият с прикладите. С пронизано рамо, пробита глава, облян в кърви, Багрянов изгубва силите си и пада в безсъзнание. Свестяват го и наново започват безмилостни удари с прикладите. Под страх от разстрел дава се заповед всеки трудовак да удари с по едно дърво своя началник. Изнемощял, облян в кърви, Багрянов изгубва сили и пада в безсъзнание. В това положение Коста Петров и Желязко Янев опитват ножовете си в гърдите на нещастния Багрянов. Тежките охкания и стенания, изтръгнати от разкъсаните гърди на умирающия, не трогват главорезите. И още не издъхнал, започва се оная страшна и зверска операция, която би отвратила и найкоравото сърце. Ръцете и краката на Багрянова биват отрязани и закачени по дърветата, а червата извадени и захвърляни по продължение на лагерната ограда. Тук садизмът взема най-голямо проявление, като надминава и най-кръвожадния звяр. И нека се знае, че Багрянов цели 3 години устояваше на фронта своя дълг и трябваше да бъде убит по най-зверски начин в своята родина и то от ръцете на разбойници.”
     Последвалата реакция на правителството е наречена „Бял терор”, а провелите го и до сега се наричат убийци и касапи. 
В последващия период до 1939 г Царство България е спокойно и става икономически лидер на Балканите.
     Няма да се спирам сега на началото на въоръжената борба на комунистите с „монархофашизма”. Ще отбележа, че през 1940 г. са проведени свободни избори и БРП /комунисти/ спечелват 10 депутатски места. Имената на депутатите комунисти са скрити от  обществото /защо?/. След заповедта от Москва, те напускат Народното събрание и са разследвани от властите за антиправителствена дейност.

Отрязаните партизански глави
     В обемистото си изследване „Партизанският терор и вартоломеевите нощи в пазарджишкото краище” ст. н. с. Тодор Балкански разкрива една отдавна изопачена истина – тази за рязаните партизански глави. „Да, отрязани глави в историята на българското партизанство съществуват – потвърждава д-р Балкански. – Тази варварска практика, която никъде няма законова основа, в историята на българското право и обичаи е регистрирана многократно. В конкретния случай става въпрос за отрязаните партизански глави, поставени пред пленените след Разгрома на антонивановци четирима седнали партизани и три партизанки, изправени.
Тази снимка е поместена в книгите на всички мемоаристи, които пишат за отряд „Антон Иванов”. Преди присъстваше и в учебниците на българското образование. Агитационната цел беше да представи варварството на българския фашизъм. Варварство действително е съществувало, но при липсващ фашизъм! 

Моето участие в разшифроването на енигмата с фотографията е следното:
     
През 1975 г. описвах топонимията в Пещерско. Един от информаторите ми беше стар, най-старият горски от Батак, когото наричаха Чичката, По тогавашната линия за издаването на книгата „Топонимията на Пещерско”, която беше тема в Научно-изследователската програма „Родопи”, трябваше да бъдат включени задължително и имената на партизанските обекти, като Ровно, Техеран и подобните им. Като разбра интереса ми към истината за партизанското движение в неговия горски участък, старият горски се усмихна под много добре поддържания си хайдушки мустак. Тогава ми разказа тази история, която записах:
     „Когато войската подгони партизаните, те започнаха да правят много беля в моя участък. Където видеха хижа или сграда на Горското, в която бяха останали провизии за зор-заман, разбиваха вратата и влизаха вътре; обираха всичко и я запалваха. Така до Караджа дере. Тръгнах след цялата шумотевица. Партизаните напред, войската след тях. Аз с коня по високото. Те вървят. Аз вървя. И гледам от време на време с бинокъла. Падне партизанин (от умора), шумкар викахме им тогава. Един човек излизаше от редицата с брадва или топор в ръцете и му отсичаше главата. Падне друг партизанин – същото. Който падна – режеха му главата. Войската и полицията вървяха отзад и събираха главите.
В далечината не можах да позная по лице човека, който сечеше главите на падналите. По-късно, като се върнах в село и разказах какво съм видял, вече се говореше, че тая работа я вършел един нашенец. Той не остана жив. Живееше наблизо. За съжаление името на екзекутора не съм отбелязъл в записките, но не можех да го забравя. Казваше се Чолаков. Като малкото му име съм забравил.”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *