Вече близо два века журналистиката бива подчинявана на интереси, които са коренно противоположни на справедливостта

,,Две седмици отсъствах от къщи и нямах достъп до интернет. Когато се завърнах, заварих лондонския всекидневник „Телеграф” да прокламира над главата си: „Журналистиката е мъртва!”
Английските вестникари се жалват от промените, вследствие от подарената ни от други, далеч по-напреднали цивилизации, „техническа революция”. И преди всичко от телевизиите и интернет. Според тях особено в световната мрежапрофесионализмът е заменен с графоманията. И като всяко нещо на този свят оценката на островните братя по перо е относително вярна. Тъй като непрофесионализмът отдавна се намърда в… професионалните медии. И си намери уютно местенце под крилото на истинските господари на новините и коментарите – тайния левитски интренационал. Вече близо два века журналистиката бива подчинявана на интереси, които са коренно противоположни на справедливостта.   Вестници, списания, радиа, телевизии, книги, пиеси, филми отдавна не отразяват действително ставащото. От началото на ХХ век журналистиката почти напълно престана да служи на истината.
През 1938 г. тогавашният кореспондент на авторитетния лондонски „Таймс” в Берлин, писателят Дъглас Рийд подава оставка. Защото в дописките си до редакцията предава едни неща от германската столица, а на следващия ден чете във вестника за небивали и напълно различни, „драматични” събития, но… носещи неговия подпис. Британското издание разказва за някакви реки от еврейска кръв, които се леят по улиците около Канцлерството или по “Unter den Linden” През това време крупната част от икономиката на Третия райх, медиите, театрите и т.н. продължават да са в… еврейски ръце.
През октомври 2008 г. изпълнителният директор на тогавашната пловдивска телевизия „Евроком-България”, „последният седесар”, както се самоопределя, бившият „син” депутат и два мандата кмет на Пловдив Иван Чомаков спря воденото от моя скромност всекидневно предаване „Диагноза”, защото изнасяше истини, включително и горната. А срещу истината тайният интернационал, Те, както ги нарича един от посветените, шефът на Украинската компартияКръстьо Раковски, имат само един аргумент – силата. И макар червеният господар на „последния седесар” и на Иван-Костовия министър Б.Б. да ми направи предложение, на което навярно само един на милион биха устояли, отказах да продам съвестта си.
Ето коя журналистика умря. Честната, търсеща правдата, борещата се за нея на всяка цена. Другата, продажната, служещата за прикриване и оправдание на беззаконията, за отвличане на вниманието, за прокарване на необходимите измами и за забавления е жива и ще покорява все по-големи медийни територии. Казано другояче, ще промива все повече мозъци.“

  • Георги Ифандиев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *