ОТ ФАНАТИЗЪМ ИЛИ ЗАРАДИ КЕЛЕПИРА

,,Тази, последната заслужава известно внимание. Защото според мен, от една страна, тя включва люде, които вярват в нещо. А от друга, конформисти, кариеристи, келепирджии – всякакви опортюнисти, които на всяка цена държат да се въртят като послушни кутрета край някоя политическа трапеза. Белким, ако изпаднат трохи или – дай Боже – кокалче от лъвската вечеря, и те да се пооблажат и заситени да оближат мустаци. Първият сектор включва хора, които отдавна са се отказали да мислят. Прехвърлили са тази най-висша човешка дейност на партийните лидери. Обикновено подобни „електорални единици” се отличават със своя фанатизъм. За тях няма никакво значение кой е създал любимата им „политическа сила” и какви са били нейните вождове в миналото? Вярват им сляпо и са готови да ги следват навсякъде. Предаността им може да бъде отъждествена с тази на т. нар. “groupies” от шейсетте и първата половина на седемдесетте години на ХХ век. Става дума за най-верните почитатели на британските и американските рокгрупи, които нямаха друг живот извън този на фанатичната си привързаност към своите идоли. (Кой знае защо станалата популярна и у нас английска сричка fan – фен, произлиза от fanatic – фанатик.) Христоматиен е примерът с американската acid-rock група “Greatful Dead”. До смъртта на безспорния им лидер Джери Гарсия през 1995 г., тези некороновани „крале” на психаделичния рок биваха следвани от тълпи верни почитатели. Мнозина от запалянковците им още от края на шейсетте се движеха след музикантите като катунари. Влюбваха се и раждаха деца там, на пътя; разделяха се и умираха, но не изневеряваха на своите рок-икони.
Ако се вгледате по-задълбочено в ежегодните болшевишки сборища на Бузлуджа, в земеделските събори край пазарджишкото село Славовица, в завършващите с „естрадни песни” „сини” митинги на агенти на ДС или в Рило-манастирските уж „монархически” сбирки от края на август, няма как да не съзрете изумителното сходство между двете явления. Както за последователите на “Greatful Dead” няма по-велика банда в историята (“The Beatles” и “The Rolling Stones” ряпа да ядат – не са достойни да мият краката на „мъртвешките глави”), така за червените бабички потомственият болшевик Станишев е „най-големият тукашен демократ”, зрелият комунист Костов е „най-върлият антикомунист”, наследниците на оранжевите фашисти са „истински парламентаристи”, а сбърканият мадридчанин е „умен, образован” и отново „ще ни оправи”…
Няма как да стигнете до разума на тези същества. Те не разсъждават, за тях аргументите, доказателствата, логиката и рационалното нямат значение. Просто вярват. Това е вид религия – тяхна, земна, лишена от мистика и чудеса. Защо да ги съдим? Има Бог. Те не вярват в Него и ще си го получат (покрай тях и ние). Преданите на политическите сили не спазват други заповеди освен партийните. За тях Словото Божие е без значение. А още Свети Йоан Кръстителпредупредил: „Сторете, прочее, плод достоен за покаяние и не помисляйте да думате в себе си: наш отец е Авраам; защото, казвам ви, Бог може от тия камъни да въздигне чеда Аврааму; и секирата лежи вече при корена на дърветата; затова всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърляно в огън; аз ви кръщавам с вода за покаяние; но Оня, Който иде подире ми, е по-силен от мене; аз не съм достоен да Му понеса обущата; Той ще ви кръсти с Дух Светий и с огън; лопатата Му е в ръката Му, и Той ще очисти гумното Си и ще събере житото Си в житницата, а плявата ще изгори с неугасим огън.” За партийните фанатици другарите Румен Петков, Анастасия Мозер, Мартин Димитров или Станимир Илчев са над Бога! Повтарям: Той да ги съди!
По-интересни са другите, които като осъдените от Исус Христос юдеи, вярват само в келепира. Затова обикновено са партийни многобойци или присъдружници на „състезателите” в този странен вид „спорт”. Като хамелеони са готови да променят своя политически цвят според актуалната „мода”, разбирайте задаващата се на хоризонта полза. Те не се интересуват от това кой какъв е бил някога. За тях идеите нямат никакво значение. Четат партийни програми и то само, ако това се налага за по-сигурното постигане на заветната им цел. Тези създания до такава степен уподобяват своите образци, че неусетно започват да приличат на тях – поне по стила на говорене и по жестовете. А самите им любимци са копия на други подобни.
Сега модните политически ветрове нашепват, че е добре тези мераклии за материален успех да се въртят около Б.Б. Нищо, че само преди месеци техният настоящ любимец без бой призна: „Царят не бих го споменал, защото той си има личен интерес, който си го гледа. И ако някой е предаден, то съм аз и такива като вас. Защото, когато ме даде на Румен Петков да съм му главен секретар, аз отидох при царя и му казах: Аз не мога с тея да работя. Всъщност истинският създател на ГЕРБ е Румен Петков. Защото, ако не беха сложили техен министър, сигурно щях да марширувам още по плаца. Царят ме жертва. Ходих, молих му се да даде военно министерство, да вземе вътрешно, за да мога да остана… Затова не го броя.”
Ето го моралът на опортюнистите. Такава е идеологията им: постове и пари на всяка цена. Ако го били направили министър, Б.Б. нямало да се занимава с „глупости” и да прави партия. Понеже, както е казал класикът, неформалният лидер е „наивен и като дете прост”, подчертава, че: „истинският създател на ГЕРБ е Румен Петков”. За конформистите и опортюнистите това няма значение. Те нехаят, че столичната кметица, както и баща й, е членувала в БКП, пък днес просъсква: „…Толкова ги мразя комунистите, че за десните дума не казвам”. Телохранителят на комунистическия диктатор Тодор Живков не отрекъл: „Моите хора също имат цена… След което се обърнал към „двама от сътрудниците си, седнали до него, изрази надежда, че няма да го предадат. „Ще устискате ли?”, попита ги Борисов. На което те му отговориха: „Ще устискаме”. Все пак Борисов обеща много строг контрол в партийните редици и „ако кмет, зам.-кмет някъде надигне главица или направи нещо, го омитам веднага, но не го връщам в партията. Навънка и това е”.”
Ето я цената: пост срещу достойнство, пари срещу чест. Ще устискат! Докато се появи следващата възможност (спасител). (Опортюнист произлиза от “opportunity” – „възможност”.) За онези, които се възмущават, че се отнасям към Б.Б.като към същество от женски пол, нека изтъкна: то само се чувства и изживява като такова. В интервю за тиражен столичен седмичник сам заявява: „Като момиче съм!” Ала само столичната кметица да бе…
„Лидерът” на „Новото време” Емил Кошлуков (впрочем също спряган в женски род) бе начело на Независимите студентски дружества и в СДС. Сетне наруга Симо, но стана депутат от партията, носеща името му – НДСВ. Уж се отцепи от нея, но тъкмо „нововремците” сториха така, че „жълтите” да изкарат пълен мандат, а вторият човек на настоящите „таралежи” дори бе наежен и добре нахранен Симов министър. Сега и двамата са… Ковачеви „лидери”?!
Друг нов любимец, който взе да се вживява в ролята на борещ се за правда „антикомунист”, е старото момче на ония служби Яне. Някогашен пишман земеделец, антиседесар, сетне седераст, сидеровист, издигнал ченгето Георги „Николай” Марков за кандидат-президент, днес реди листи в нещо като подобие на Пиночетовиямодел. Ама няма качествата на генерал Аугусто. Двамата си приличат само по това, че са изменчиви по характер и убеждения и са готови да предават. Някога чилийският висш офицер бе най-довереният военен на Москва и на сваления от самия него социалист Салвадор Алиенде. И поне лиши латиноамериканската държава от известен брой левичари. Докато Лудото Яне е лошо копие на диктатора и само размахва пионерско юмруче. От което нищо не следва и няма да последва. „Антикомунизмът” му опря у агент Иван – познатия потомствен сътрудник на ДС, другаря Красимир Каракачанов. А пък битката му с олигарсите стигна до кръжащата около него успешно продала се и угоена като прасе по Коледа еврейска снаха Мария Капон. В родния й град под тепетата я смятат за „най-богатата пловдивчанка”. Разбира се, не по наследство.
За една нощ от левичар и член на ръководството на БСП агентът на ДС в управление пряко ръководено от КГБ – Божидар Димитров, стана „десен” и оглави листа на милиционерската партия ГЕРБ. Бившият „десен” заместник-председател на СДС и назначен лично от Костов за заместник-министър на финансите Пламен Орешарски олевя и стана водач на бургаската листа на БСП. Освен срещу „десния” комунист Божидар, настоящият финансов министър ще се изправи и срещу някогашния национален нихилист и член на няколко глобалистки организации, а днес главен „националист” Волен Сидеров. Както и срещу бившия водещ седесар, а понастоящем депутат от ДПС Йордан „Ментата” Цонев, действал като крупие, сиреч бил покорно на ония служби момче. Ексглавният секретар на СДС и дясна куфарна ръка на Иван Костов, хасковският другар Христо Бисеров, е в листите на бившия коалиционен партньор на „сините” Ахмед Доган. Седесарят, десебарят Димитър Абаджиев крепи „мъжествеността” на Яне. Докато нявгашният говорител на СДС и масон Николай Младенов трие политическата кир на столичната кметица Б.Б.Наспорили сме на стари и отблъскващи физиономии, на пречупени от навеждане гръбнаци, на познати мераци и на дефицит от елементарна почтеност. Ала за опортюнистите всички тези факти нямат стойност. Важна е възможността за облажване. Гласувай, народе!!!“

  • Георги Ифандиев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *