Рептилоидите са сред нас – интервю с Кредо Мутуа. Част втора

Кредо Мутуа: Племето Зулу, известно със своите воини, е племето, към което миналия век е принадлежал Шака Зулу. Ако попитате бял южноафрикански антрополог какво означава името Зулу, той ще ви каже, че означава “НЕБЕ” и от там зулусите се наричат “Хората от небето”. Това сър обаче е нелепо и не е така. В езика на зулусите думата за небе, синева е СИБАКАБАКА. 

От друга страна това, което е разстоянието между планетите, ние наричаме “изулу”, и думата “ведзулу” е също разстоянието между планетите, тъмното небе със звезди по него – наблюдавано всяка нощ – се асоциира с пътуване. Зулуската дума за тези, които като номадите и циганите пътуват без цел е “изула”. Сега, можете да видите, че Зулусите в Южна Африка са знаели, че през космоса може да се пътува, по начин различен от този, по който птиците летят в небето. Зулусите твърдят, че преди много, много хилядолетия, от небето пристигнали хора от раса наподобяваща на външен вид гущери, хора, които можели да си променят формата когато пожелаят. И хора, които оженили дъщерите си за ходещ (извънземен), и възпроизвели мощна раса от Крале и племенни Вождове, има стотици приказки, сър, в които жена-гущер придобива самоличността на човешка принцеса и се прави на такава, и се жени за Зулуски принц. Всеки Южно-Африкански ученик знае историята за принцесата наречена Кхомбецансини. Кхомбецансини е трябвало да се омъжи за красив принц наречен Какака, име което означава “просветеният”. Един ден, обаче, докато Кхомбецансини събирала съчки за огън в гората, срещнала същество наречено “имбулу”. Това Имбулу било гущер който имал тяло и крайници на човешко същество, но имал и дълга опашка. Гущера заговорил принцеса Кхомбецансини, “Ех, колко си хубава, момиче, де да бях като теб. Де да изглеждах като теб. Може ли да те приближа?” казал женския Имбулу-гущер. А принцесата отговорила, “Да, можеш”. Тогава гущерката, която била по-висока, приближилa момичето и се изплюлa в очите й и започнала да се променя. Станало така, че гущеркта изведнъж придобила човешка форма, и все повече и повече заприличвала на момичето, с изключение на дългата и заострена опашка. Внезапно гущерката нападнала принцесата, притиснала я и й смъкнала накитите и сватбената пола, и сложила всичко на себе си. Така че гущера се превърнал в принцесата. В гората сега имало две идентични жени – превъплътената гущерка и истинската принцеса. Гущерката казала на принцесата, “Сега ти си ми робиня. Сега ще ме заведеш на сватбата. Аз ще съм на твое място, а ти ще си ми робиня, хайде!” Тя взела пръчка и почнала да бие бедната принцеса. Освен принцесата, я придружили и други момичета които били шаферки, както повелява зулуската традиция, и така стигнали до селото на принц Какака. Преди да влязат в селото жената с променена форма трябвало да се погрижи за опашката, която тя все още имала. Трябвало някак да я прикрие. Тя заставила принцесата да събере съчки и клонки и да направи мрежа от тях, в която тя набутала опашката си и я прилепила към себе си. Сега, погледнато отстрани, тя изглеждала като Зулуска с привлекателни, много големи, бедра. А после, когато пристигнала и се оженила за принца започнали да се случват странни работи в селото. Всичкото мляко започнало да изчезва, защото всяка нощ принцесата с променена форма, фалшивата принцеса, си изваждала опашката и с нея смучела всичкото вкиснато мляко, през дупката, която имала на върха на опашката. Тогава свекървата казала, “Какво става тук? Защо изчезва млякото?” А после казала, “Разбирам, сред нас има Имбулу.” Свекървата, която била възрастна и умна, казала, “Трябва да се изкопае дупка, пред селото. Тази дупка да се напълни с мляко.” Това било сторено. Тогава било наредено на шаферките да прескачат тази дупка. Те всички я прескочили. Променената принцеса също била заставена да прескача, и когато тя прескочила дупката, опашката и се отвързала и почнала да суче от млякото в дупката. Войните убили лъжливата принцеса. И така принцеса Кхомбецансини се оженила за краля – крал Какака. Знаете ли, тази история има много версии. Из цяла Южна Африка, сред много племена, могат да се намерят истории за тези невероятни същества, които могат да се превръщат от влечуги в човешки същества, и от влечуги във всякакви други животни. Тези същества наистина съществуват. Където и да идете, Южна, Източна, Западна, и Централна Африка, тези същества се описват по един и същ начин. Даже и сред племена, които през дългата си история, въобще не са били в допир помежду си. Така че, ТЕ наистина съществуват. От къде идват, аз не мога да кажа със сигурност, сър. Но те се асоциират с някои звезди по небето, и една от тези звезди е част от група звезди, намиращи се в Млечния Път, които народа ни нарича Ингияб – означаващо “Великата Змия”. Има една червена звезда, червеникава звезда, намираща се към краят на огромна редица от звезди, наричана от народа ни ИзонеНканямба. Това е звездата която наричате Алфа Кентавър. Това си заслужава да се разгледа, сър. Защо повече от 500 племена в местата в които съм бил, в Африка, през последните около 40 или 50 години, всички от тях описват подобни същества? Предполагало се е че тези същества се хранят с нас човеците; имали са сблъсък със Самият Бог, защото искали пълен контрол над Вселената. И Бог водил ужасна битка с тях и Той ги накарал да се крият, победил ги. Накарал ги да се крият в подземни градове. Те се скрили дълбоко под земята. Те винаги чувстват студ. Говори се че в подземните кухини има огромни огньове, които се поддържат от поробени, зомбирани хора. Още се говори че тези Зусвази, тези Имбулу, или както и да ги наричаме, не са в състояние да ядат твърда храна. Те или ядат човешка кръв, или консумират енергията, която се отделя когато много хора по земята воюват и се избиват. Срещал съм хора, които са избягали от по-ранните Масаки в Руанда, преди години, и те бяха ужасени от това което се случи в тяхната държава. Те казаха че клането над племето Хуто, от страна на Ватусите, и над Ватусите от страна на Хуту, е храна за чудовищата Имануела. Защото тези Имануела обичат да вдишват енергията отделяна когато много хора изпитват страх, или биват избивани. Разбирате ли какво искам да кажа,сър? 

Мартин: Да, напълно. 

Кредо Мутуа: А сега ще ви кажа нещо интересно, сър. Ако учите езиците на африканските нации, ще намерите думи, които са подобни на някои Близко-Източни думи или даже на думи на Американските Индианци. И думата Имануела означава “Господаря който дойде”. Дума, която се среща в езика на Хуту и Ватуси в Руанда, е много подобна на еврейската дума Иммануел, означаваща “Господ е с нас”. Имануела, “тези които са дошли, Господарите които са тук”. Народа ни вярва сър, че ние, хората по тази земя, всъщност не управляваме животa си, колкото и да не ни се вярва. Чернокожият народ, всички запознати с тези неща, всички шамани из Африка, ако ти гласуват доверие, ще споделят всичките си тайни с теб и ще ти кажат че [с] Имануела, има и Имбулу. Освен това има и друга дума за тези същества. Тази дума е Читахури. Когато Читахурите кацнали на планетата, те почнали да променят хората. Моля ви да ми простите, но трябва да ви разкажа тази история. Това е една от най-странните истории разказвани в Африка. Историята се е разказвала сред тайните общества на шаманите и други, в които все още се пази древно Познание и мъдрост. Историята разказва за това как над Земята се стелела гъста мъгла, и хората не можели да виждат Слънцето на небето, нито пък Луната, а само се виждала светлината идваща от тях. Мъглата не позволявала те да се виждат. Нямало бури. Целият свят бил много гъсто залесен. Имало огромни джунгли. Хората по това време живеели в мир. Говори се, че по това време хората били щастливи, и нямали слово. Хората само издавали странни звуци като щастливи маймуни и бабуни. Сегашното слово не съществувало, тогава. И през тези векове, хората разговаряли с умът си. Мъжете можели да повикат жена си, като си помислили за нея, за лицето й, за мирисът й, за нейните коси. Ловците можели да идат в гората и извикат животните, и животните избирали едно от тях, болно и старо, което да се предложи на ловеца. Ловеца го убивал бързо и носел месото му в пещерата си. Нямало насилие срещу животните. Нямало насилие срещу Природата, от страна на човеците. Хората искали храната си от Природата. Те заставали под дърветата и си помисляли за плодовете, и тогава дърветата пускали плодовете си. Когато дошли Читахурите, те летели в ужасни съдове. Хвърчали по въздуха, приличащи на огромни паници, издаващи ужасен звук. Читахурите нападнали хората, с мълниени камшици, и им казали че те са велики богове от небето, и че ще имат големи дарове от Бога. Тези, така наречени, богове, които приличали на човешки същества, но доста високи, с дълги опашки и ужасни пламтящи очи. Някои от тях имали жълти светещи очи, а някои дори имали и трето око, което било кръгло и червено и се намирало в центъра на челото. Тези същества отнели силите на хората, като например говора без думи, или преместване на предмети със силата на мисълта. Те още отнели и възможността да се вижда в бъдещето и миналото, и възможността за духовни пътувания в други светове. Всичко това сега било отнето, от Читахурите, но пък в замяна хората получили дар слово. 

За ужас на хората този дар – словото – ги разединил. Читахурите нарочно дали най-различни езици на хората. Възникнали конфликти. Освен това, Читахурите, направили нещо нечувано до тогава. Те дали на някои хора власт над другите. Читахурите казали, “Това са вашите крале, това са вашите вождове, те имат нашата кръв в жилите си. Те са наши деца и вие трябва да ги слушате, защото те говорят от наше име. Ако не слушате какво казват тези хора, ще бъдете наказани жестоко.” Преди Читахурите и съществата Имбулу, хората живеели в духовно единство. След тяхното идване настъпило разделение, не само по език, а и духовно. Тогава човешките същества получили, от Читахурите, нови странни чувства. Хората започнали да чувстват несигурност, и почнали да издигат големи дървени огради около селата. Хората почнали да създават държави. Започнали да се делят на племена, да създават граници, и укрепления. Появили се амбиции и лакoмия. Хората поискали да придобият добитък и черупки от миди. 

Читахурите заставили хората да копаят в земята. Те задействали жените и ги накарали да откриват разни видове минерали и метали. Жените открили медта, златото, среброто. Накрая Читахурите показали на жените как да правят нови сплави от тези метали. Така се появили бронзът и месингът. Читахурите премахнали свещената мъгла, която произвеждала дъжд. За пръв път хората видели звездите, и тогава Читахурите им казали да не си мислят, че Бог живее под земята, и че трябва да вярват че Бог е в небесата. Читахурите пожелали хората да правят неща, които да задоволят този Бог в небесата. Хората тогава вярвали че Бог е под земята, и че Бог е великата майка, живееща под земята, откъдето растели зелените растения и дървета, и че умрелите отивали под земята. Читахурите обаче променили тези вярвания и насочили човешкото внимание към небето. И до ден днешен в Африка има две вярвания, които си противоречат, по тези въпроси. Много африкански племена вярват в това което наричат Мидзимо или Бадимо, което означава “ония дето са на небето”. Но при Зулусите има друго нещо. Някои Зулyси казват, че умрелите са Абапанси – означаващо “онези там долу, под земята”. Има и теория за Абапезулу – означаващо “онези там горе”, а Абапанси, което е най-старата дума означаваща “ония, които са под земята”. Така че, и до ден днешен сред стотиците африкански племена биха се намерили хора, които вярват в едната или другата версия, за това дали умрелите отиват на небето или под земята. Когато се вярвало, че умрелите отиват под земята, хората вярвали, че Бог е жена, великата Космическа Майка. А пък вярата на Абапезулу, е че Бог е мъж намиращ се на небето. Казва се, че Читахурите казали, че хората са тук, на Земята, за да я променят и направят подходяща за Бог. Говори се, че тези които работят по въпроса за промяна на Земята, и правят Земята сигурна за змийският бог, Читахури, да заживее в нея, ще бъдат възнаградени с велика сила и с велико богатство. Сър, аз съм наблюдавал разрухата на Земята, в годините през които аз се запознавах с тези неща и ги проучвах. Защо хората рушат Земята? Това което правим се среща само при африканските слонове, които унищожават дърветата около местата където пребивават. Ние правим точно същото. На много места, в Африка, сега е пустош. В Южна Африка се намира пустинята Калахари, под която открих древни руини, което означава че някога това което е било плодородно място, сега заради човешката дейност, е пустиня. Някога ходих на сафари в Сахара, и открих, че някога там е имало живот, там където сега има само голи скали и шептящ пясък. С други думи Сахара е била плодородно място, унищожено от хората. Защо? Защо хората се чувстват толкова несигурни и защо искат толкова власт, та да превърнат земята в пустиня, в която няма да могат да живеят. Защо? Въпреки че са ни известни последиците, продължаваме да изсичаме джунглата в Африка. Защо сме тук – да изпълняваме програмата на Читахурите. Колкото и да не искам да го повярвам отговора е, че това е така. Ужасно, но е така. Един от мъдрите ми приятели е д-р Сътчин (бележка на автора: това е д-р Захария Сътчин, автор на много провокативни книги за извънземна намеса на Земята, датираща от древността). Според древни Шумерски текстове, дълбани в глина, богове дошли от небето и накарали хората да добиват злато. Историята се потвърждава от Африканските легенди, за боговете дошли от небето и поробили хората, но хората не винаги осъзнавали, че са поробени. Друго нещо което се говори сред народа ни, е че Читахурите ни преследват като лешояди. Те издигат някои от нас, изпълват го с гняв и много амбиции, и го превръщат във велик воин, способен на ужасни неща. Накрая, Читахурите не позволяват, на този когото са издигнали като велик владетел, да умре в мир. Те го използват да създадат колкото се може повече войни, а накрая той сам умира насилствено, в ръцете на други. Нашият Крал, Шака Зулу, е провел над 200 войни през над 30 годишното си управление. А накрая той самият бива убит. Когато майка му умира, губи желание за повече битки. Шака Зулу дължи величието си на краля, който царувал преди него. Този крал бил Дингисвайо. 

Дингисвайо водил войни, опитвайки се да обедини Зулуският народ в едно голямо племе. Виждал как белите прииждали от пристанищата, и той решил да обедини хората в единна нация и отблъсне опасността, която е надвиснала над тях. Тази опасност идвала от страна на белите. Случило се така че след много извоювани победи, Крал Дингисвайо, внезапно се разболял и получил увреждане на очите си. Той се опитвал да прикрие проблемите със зрението си. Но една кралица, от друго племе, научила за проблемите с очите му. Тя се казвала Нтомбази. Нтомбази взела бойната си секира и нанесла смъртоносен удар на Дингисвайо, след като го поканила в колибата си и го нагостила. Подобно нещо се случва и при някои големи Бели ръководители: Наполеон, в Европа, който умира усамотено на един остров, в Атлантика. Той поставя пистолет в устата си и се самоубива, както се говори; Хунът Атила, който бива убит от жена, и много други велики лидери, завършили насилствено живота си, след като са убивали много хора. Крал Шака бил наруган от доведения си брат, който го пробожда със специaлно копие за нанасяне на смъртоносни удари. Юлий Цезар също е имал подобна смърт. Винаги воина умира по начин, по който не би трябвало. 

Крал Артур, в Англия, е убит от собствения си син, след дълго и храбро царуване. Има и много други такива примери. Всичко това показва, че колкото и налудничаво да изглежда, хората са водени от сили каращи ги да вървят към само разруха. Колкото по-скоро се запознаем с тези неща, толкова по-добре ще се справим с тях.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *