България е най-тъжното място на света

,,Нека се вгледаме „под лупа“ в онова, което стана у нас. Въпреки масово насажданото убеждение за „вината“ на някакви „демократични сили“, истината е, че не другарят Иван Костов и компания утрепаха българската икономика. Другарите от Политбюро на ЦК на БКП го сториха. На 25 ноември 1989 г., 14 дни след смяната на Тодор Живков, новоизбраният генерален секретар на БКП и председател на Държавния съвет Петър Младенов признава на среща с целия ръководен състав на МВР: „Картината в икономиката е тежка, много тежка. Много проблеми са се натрупали, ужасно много. При това те не са свързани само с това, което даваме сега като производство. Те са свързани с възможностите ни да се развиваме по-нататък. Има втора страна – самата икономика. Така я развивахме и така я развихме, нали говорехме, че ето ние сме в състояние примерно да изхранваме две Българии в последните години и дали произвеждаме толкова много, и къде са тези продукти един бог знае!…
… Тъй като имах една връзка с банката, помолих да ми дадат годишния отчет на банката. Картината е потресаваща! Ние всяка година казваме, че имаме толкова и толкова прираст – 5,6 – 6 процента. А знаете ли каква е картината? Ако вземем за база 1983-а, следващите години ние не само че нямаме никакви проценти прираст на националния доход, ако изключим тези чужди кредити, които получаваме от Запада, т. е. нашите задължения, които се увеличават, ако ги махнем тях, ние имаме непрекъснато намаляване. 1984-а е по-лоша от 1983-а, 1985-а е по-лоша от 1984-а, 1986-а е по-лоша от 1985-а и т. н. до края, до последната 1988 година. В областта на нашите задължения ние сме стигнали критичната точка. Понякога говорим колко са зле югославяните, колко са зле унгарците. Аз трябва да ви кажа, че нашето положение не е по-добро, тъй като ние имаме малки възможности за експорт. С големи усилия стигнахме до плана за догодина. Това, което трябва да изнесем, ще бъде някъде между 1,7–1,6 милиарда. А така сме направили нашата икономика, че без внос за 2,6 милиарда долара тя не може да работи. Тя не може да работи, просто спира, блокира.
Това е минималният внос от Запада. Това са суровини, материали. Тук не става въпрос за някакви луксозни стоки. Така че явно е, че това не можете да се търпи повече.“
Убеждавате се, че всяка година Народната република е трупала средно по 1 милиард долара търговски дефицит! И той продължава да тежи като камък върху шията ни. Не, наистина не Иван Йорданович Костов разсипа икономиката на България. Той и останалите „ръководители“, на които БКП довери онова, което наричат „прехода“,само подготвиха нейното погребение. Като един тукашен Хашим Тачи Командира се включи в търговията с органите й. Уж шитна, каквото годно бе останало от промишлеността, огромни дялове от енергетиката, цялата търговия, услугите, в т.ч. туризма. А се оказа, че го е предоставил на представителите и подставените лица на номенклатурата. На всичко отгоре – срещу жълти стотинки. Остатъците бяха раздадени почти на вересия все на верни другари от отдавна изготвения от същото Политбюро списък.
съм. То е все едно да ви будалкат, че онези от семейство Живкови носят кърпени чорапи, завиват се с едно прокъсано одеало, изобщо не са най-богатите люде у нас, а вие да кимате утвърдително като селски тъпанари. От сто кладенеца вода примъкнаха, за да изкарат архипрестъпника Иван Живков с моминско име Славков „пич“, „добряк“, едва ли не „филантроп“. А е знайно, че той и приютилата го фамилия изнесоха зад граница пари и притежаваха имущество за не по-малко от 1,5 – 2 милиарда долара.
Отдавна не се ядосвам, като ми рекат, че никой не бил ги намерил. Че кой ги е търсил? От есента на 1990 г. чрез вестниците взех да насочвам вниманието към една от перачниците на червената монархична династия – женевския адвокат Пиер Сиклуноф, всъщност Петър Циклунов. Тогава истински заможни стари жители на този световен банков център ме заведоха да видя къщата му – малък дворец насред стария град. И ми разказаха, че макар да се прави на приказно богат и да е вицепрезидент на футболния клуб „Сервет“, той не се радва на уважението на местните хора. Защото те са наясно – юристът пере пари на българското диктаторско семейство.
Посочих и един от заводите на фамилията в Силиконовата долина в САЩ. Както и бившият му управител, оплакал се от тоталната некадърност и безхаберие на лично на другаря Живков-Славков. Нищо не последва. Нито след като разкрих участието на правешките дебили в корейската фирма ДЕУ. И заслугата на покойния депутат, комунист, ченге и външнотърговец Веселин Бончев за придобиването на т. нар. Световен търговски център в София от ДЕУ, респективно от правешките алчночервени „аристократи“. „Не съм от тях“, както бе рекъл казанлъшкият хуморист с чуден псевдоним. Не съм паднал от Марс, нито съм расъл в саксия, че да вярвам на евтините болшевишки пропагандни бръщолевения. И ние белим краставиците, преди да ги изядем…
На кого „демократите“, „десните“ подариха почти цялото българско стопанство? На номенклатурата, преди всичко в лицето на нейните потомци по пряка и съребрена линия, както и на предварително подбраните и подготвени за грабежа подставени лица, част от които ни бяха представени като… „опозиция“, моля ви се! Както посочи един от хранениците и слугите на алчно червената фашизирана буржоазия, „наследниците на бившата БКП номенклатура са убедени, че на тях по право им се полага място в елита“. Да припомням ли вярната констатация, че „нашите десни бяха силно русифицирани. Когато през 1998–1999 г. активисти седесари попитаха Александър Божков защо всичко се продава на комунистите, той им отговори: „Е, парите са у тях, кой искате да купува предприятията?” Какъв цинизъм! А тези измамници и пладнешки хайдуци все още имат почитатели?! Веднъж идиот, завинаги идиот.“

  • Георги Ифандиев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *