С какво се простихме?

,,Половин век промиваха мозъците на нашенци с доктрината за някакъв „монархофашизъм“, за лошата буржоазия и за „бедността“ в Царство България. Признавам, никога не е било съвършено справедливо и хубаво. Сигурно е вярна и следната констатация на един от представителите на някогашната заможна класа: „… Българската прясновъзникнала буржоазия се оказваше негодна да произведе „второ поколение“. Дошли бащите от село, направили пари в града, но синовете и дъщерите? Едните гуляят, другите ловят женихи… Липсваше тази традиция, която осигурява умението да възпиташ така потомството си, че то да стане род.“
Обаче на същата българска буржоазия не й дадоха и достатъчно време. Освен това няма как да отречем: тя се самоиздигна и самопроизведе. Не ограби народа си, както постъпиха другарите. До известна степен тази буржоазия е била родствено свързана с „друга една буржоазия: онази, давалата средства за черквите, училищата, за зараждащата се книжнина, за националната (включително и под формата на „Черковния въпрос“) борба.“
Не идеализирам. Известни са ми много от недостатъците на онази буржоазия от ХХ век, която в значителна степен е изместила патриотичната си предшественица от ХІХ-и. Други, родили се и израснали сред нея, са я осъдили: „… Криво се роди, криво живя, криво умря.“ Ала „съдията“, който я произнесе, бе от онези „хора-фасади на миналото“, които през „вече четвърто десетилетие режим на жива сатрапия“ трябваше „да се произнасят с особена осторожност, като пострадавш от нея, тъй че да не би поради привкуса от няколкото тояги – евфемистично речено де: защото знаем, че истинското име на тия „няколко тояги“ е „тридесет хиляди трупа… да не тегли една субективна присъда“… Той се оказа обективен и дори доста строг съдник.
За да не прозвучи като елементарна носталгия по време, за което само съм чел и слушал, ще оставя обективният език на числата да говори.
 
Общ доход от селско стопанство за периода 1935-1939 г.
година…….. доход в млн. лева
1935 ………………….19 985
1936 ………………….20 646
1937 ………………….24 594
1938 ………………….26 911
1939 ………………….31 466
 
Външната търговия в навечерието на Втората световна война в млн. лв. по текущи цени
Година                                Внос               Износ               Оборот                Салдо
1935                      3009                      3253                      6262                      +214
1938                      4934                      5578                 10 512                       +664
1939                      5197                      6065                 11 262                       +868
 
През всичките тези години външнотърговското салдо е било положително. В навечерието на войната вътрешният дълг е клонял към нула. Икономиката все повече се е отваряла и ориентирала към външните пазари, без да ги фетишизира и да пропуска да задоволи нуждите на вътрешния. Нещо, което другарите обърнаха така, че тук да няма, да живеем в условията на постоянен дефицит, докато влаковете с продукти за експорт на нищожни цени към СССР и останалите социалистически страни не спираха. В царството ролята на износа, на смисления, печеливш експорт, се е засилвала. Всеки почтен икономист ще потвърди тази изключително положителна тенденция. Тя е била генераторът на разцвета и обновлението, които българската промишленост преживявала.
 
Селскостопанска продукция на глава от населението в кг през 1938 г.
                 България  Гърция   Румъния   Турция   Югославия
Пшеница……..280 ………..142………….245 …………258…………197
Ръж………………..38…………….9 …………..26 ……………31………….15
Ечемик…………..52…………..35 …………..42 ……………58………….27
Тютюн……………..5,60………..5,99…………0,63………….3,22………0,96
 
Брой на домашните животни през 1938 г. на 100 души от населението
                 България  Гърция   Румъния   Югославия
Овце ……….140………….122………….60……………62
Крави…………29,6………..14,2……….22……………26,4
Коне…………….8,41 ………..7,1…………1,3…………..7,89
 
Още от началото на ХХ век механизацията навлиза в българското селско стопанство. Първите трактори се появяват по време на Балканските войни. Струва си да отбележа нарастващия дял на селскостопанските кооперации, учредявани целево и напълно доброволно. Обединението в тях позволявало на членовете им да въвеждат нова съвременна техника и по-продуктивни технологии. Помагали им специализираните земеделски и кооперативни банки. Ще дам пример с най-старата лозаро-винарска кооперация в Сухиндол, създадена през 1909 г. Почти нищо не бе реституирано на нейните действителни собственици. Няма по-безочливи крадци от комунистите. Да припомня, че историята на нашето стопанство не започва от другарите, а тъкмо обратното – май приключва с тях.
 
Авоари в чужбина на глава от населението през 1938 г. (в млрд. лв.)
България           Румъния            Турция                       Югославия
……98………………….97…………………81……………….70
 
Всуе е представянето на данни, ако те не илюстрират стандарта на живота на мнозинството от хората. През 1939 г. доходът на селското население нараства с 37 на сто в сравнение с 1935 г. Средната надница на професионален работник е 66,60 лв., средната месечна заплата на чиновниците – 2500 лв., а средната пенсия – 1400лв.
 
Цени на основните хранителни стоки през 1939 г.
Артикул…………..Цена, лв.
Бял хляб…………………….5,78
Прясно месо………………5,08
Телешко месо…………..20,48
Сирене …………………….25,73
Яйца …………………………..1,55
Ориз………………………….16,50
Захар………………………….25,13
Олио…………………………..14,32.
 
Може да прозвучи популистко, но по онова време всеки месец един пенсионер би могъл да си купи 242 хляба, близо 276 килограма свинско месо или 903 яйца. А сега? Сега сме начело по бедност, по броя на самоубийствата и по т. нар. отрицателна раждаемост. И на опашката по свобода на словото.„България е най-тъжното място на света ─ в тази държава цари произвол вместо ред, мрежите на Държавна сигурност продължават да си разменят постове и услуги, а за премиера се знае, че навремето е бил близък до бандитите…“
Както личи от сухия, но безпристрастен език на стистиката, Царство България е било лидерът на Балканите. Страната ни е била най-бързо развиващата се икономика в Европа и е деляла 10-11 място по стандарт на живота на континента. Всичко бе прахосано от другарите, а тукашните помаци пак си ги припознават като „свои“, „любими“, вярват им…
В същото време десетилетия наред ни втълпяваха колко изостанала „селска“ страна била България преди войната. Опроверженията на статистиката са налице. Споменът за онзи спокоен живот, съпроводен от сигурност в утрешния ден, който нашенци са имали през трийсетте години, е жив в сред все още срещащите се съвременници на онази епоха. Той е намерил отражение и в мнението на уважавани чужденци, споделяли възхищението си от тогавашната българска държава.
Например професорът от Хелзинкския университет Алберт Хамалайнен, който през 1938 г. написал статията „Страната на абсолютната демокрация”, публикувана в месечника „Финландско илюстровано издание“. В публикацията се казва: „Това, което най-силно впечатлява и събужда интереса на чужденеца в България, е абсолютната демокрация на социалната структура на нация и народ. Тази демокрация не е дело на държавата. Тя е социална. В настоящето правителство няма никакви политически партии. В страната също така няма никаква собствена или чужда висша класа… Тук няма едри земевладелци, нито индустриална или търговска висша класа, която да настоява за особено положение в сравнение с останалия народ. Тук няма и никакви езикови спорове, нито политически борби… Нищо друго не можете да направите, освен да отдадете почит на тези хора, които са постигнали толкова много за един толкова кратък период от време…”
По онова време и българското село е подредено, чисто, с добре, по градски облечени, нахранени и доволни работещи земеделски собственици. (Вж. илюстрацията.) Само мързеливците и пияниците са бедствали. Тъкмо те са „се вливали“ и в редиците на БКП. Вечер, когато ги почерпели достатъчно в хоремага, споделяли своите мечти за комунизма – да не работят, а да се радват на изобилие от ядене и пиене. И жените да бъдат общи. Е, част от другарите постигнаха и двете…
Направете си труд и потърсете документални кадри от трийсетте години. За да останете смаяни от тази толкова привлекателна, тиха, уютна буржоазна България. Учителката по немски език на моя бивша колежка, възрастна австрийка, й разказала, как през 1931 г. чула, че у нас има работа. Бедна и много гладна се качила на влака за София. Когато пристигнала на старата и тъй живописна столична гара, взела файтон. Кочияшът развел жената по бул. „Мария Луиза”, по „Дондуков”, „Търговска”, пред Двореца, Градската градина… Жената се просълзила: „София бе тъй осветена и красива, че по нищо не се различаваше от Виена. Затова останах. Нямах представа, че войната, комунистите…”
Някой замислял ли се е как щеше да изглежда страната ни днес, ако върху нея не се бе стоварило огромното нещастие, наречено комунизъм и комунисти? Къде щяхме да бъдем сега, ако алчно червената мафия не бе прекъснала нашето естествено икономическо и обществено развитие? Сравнението се налага от самосебе си. Тогава, в края на тридесетте, швейцарците са дишали праха на българите. Днес не разполагаме с толкова богата фантазия, за да си представим как можем да ги стигнем. За по-малко от седемдесет години другарите ни докараха до всичко това! Халал им вяра, както казват комшиите.
България е била толкова успешна през третото десетилетие на ХХ век, особено през неговата втора половина, и поради умиротворяването на политическия живот. Комунистическото движение престава да намира почва сред народа. Нововъзникналите младежки организации пресичат опитите на интернационалистите страната ни да стане плацдарм за бъдещите агресии на Съветска Русия. Жалко е, че някои от тях залитат към имитиране на други, не по-малко лоши западни образци, каквито са фашизмът и нацизмът. Някои са тясно свързани с масонските ложи, даже са оглавявани от масони.
Ала изключително важна роля играе краят на разединението чрез политическите партии. Тяхното премахване при запазването на парламентаризма води до небивал стопански подем и до все повече граждански свободи. Партизанщината и неизбежно свързаната с нея корупция изчезват напълно. В Народното събрание влизат личности, които носят не колективна, а индивидуална, собствена отговорност. За жалост, след войната много от тях бяха покосени по време на смъртоносната комунистическа жътва, тъкмо защото бяха личности.
„Де го сега Георги Кьосеиванов?“, кахъри се прясно излезлязъл от концлагера „Белене“ нявгашният му зет. „Чете, мисли, не приема никого. [Той]премисляше как да направи, щото този път не други пак да си послужат с България; ами как тя да преплува невредима през задаващата се буря. И как, ако се появи възможност, да се поправят някои от щетите от трите ни войни. Патриот, той други симпатии и обвързаности освен България нямаше. Кьосеиванов и от Македония се не отказа, макар да си даваше сметка за всичката вода, що бе изтекла от 1912 г. насам. Той от нищо българско не се отказа, но и на никаква уловка не се хвана, за никакъв „пеш“ не се улови. Пръв в България той тури край на „политиката на пеша“. Той – начело с онзи скромен, но невероятно прозорлив държавен глава тогава, когото историята ще има тепърва да оценява… Само че къде го онзи прозорлив цар, къде – неговият небивало реалистичен и целенасочен министър-председател? Къде са по-точно хората, с помощта на които те за пръв път в новата ни история дадоха на страната едно ако не демократично [то е невъзможно], то поне прилично управление? Други хора вървят сега из софийските улици, други обитават домовете, кварталите, градовете. Ударът, който биде нанесен на ония, на средите, от които бе излязла онази администрация, той затри не само тях и семействата им. Той затри обществото, от което бяха излезли. Това „палацо Яблански“, покрай което сега минавам, и което беше едно от средищата на най-едрата буржоазия, ми напомни за тази прослойка, допринесла и за бедите, но и за успехите на „царска“ България. Разбрали уникалността на „кърпещото“, но… успешно управление на цар Борис и Георги Кьосеиванов, хората от едрата буржоазия се бяха наредили сред поддръжниците му. Къде са те сега? Къде са обществените слоеве, на които те – добри или лоши – бяха изразители? Няма ги: изтрепани, изтребени, разпилени по четирите краища на света. Когато ти КЛАСОВО управляваш едно общество – включително и КЛАСОВО правораздаваш, което по твоята концепция означава цели класи да унищожаваш, ти ОСАКАТЯВАШ това общество, самата нация.“
Така постъпиха комунистите. И безмилостно унищожиха съзадения изключително чрез естествения подбор стопански, политически и културен елит, доколкото последният го е имало. Вследствие на което България бе невероятно осакатена и продължава да куца. Народът бе обезглавен. Фантасмагорията за всеобщото „равенство“, наложена чрез кютек, съвсем проми съзнанието му. Ще допълня, че част от тази едра буржоазия беше вербувана. Както и мнозина от средната и дребната. Днес тези хора и техните наследници са съглашатели и образец за човешко падение. Като вземем предвид огромния брой членове на БКП, както и агентите на ДС от всички прослойки, обществената основа за една истинска промяна, преход, ако щете, е нищожна по своя обхват и солидност.“

  • Георги Ифандиев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *