Източника и Сътворението на Човека

,,Когато хората говорят за произхода на Бога, скоро установяват, че са изправени пред добре познати въпроси, на които няма отговор: „Кой е създал Бог?“ и „Кой е създал онзи, който е създал Бога?“ и …

Затова ще ми простите, че ще разгледам само едно поколение от семейната история на Бога! Аз мисля, че онова, което наричаме Сътворение, някога е било празно пространство с някакъв потенциал. В някакъв момент поне част от това празно пространство станало съзнателно и започнало да осъзнава съществуването си. Познавам някои непредубедени учени, които, базирайки се на математиката и физиката, предлагат обяснения как би могло да се случи това, но онова, в което аз съм напълно сигурен, е, че то наистина се е случило.

Наричам това изначално съзнание Източника. В продължение на невъобразимо дълъг период от онова, което наричаме време, Източника- съзнание започнал да експериментира с творческия си потенциал. Със силата на мисълта то създало други свои проявления и пространства в рамките на своя необятен разум, притежаващ способността да трупа опит и да учи. Сред тях били нашата Вселена и всичко, което тя съдържа – включително и нас самите. Всяко пространство е относително самостоятелно в границите на океана от съзнание и му е било разрешено да се развива по пътя на опита, макар всички да са оставали свързани с Източника. Вселените, подобно на цялото Сътворение, са съставени от множество измерения, като всяко от тях има своя версия за пространство и време. Онова, което на тази планета наричаме време, е много различно от времето при други честоти. Ако гледате нашата пространствено-времева Вселена отгоре, тя би приличала малко на поничка или по-точно на въже, намотано около един център. Всяко нещо се движи в орбита около една централна точка. Както всички знаем, Земята се движи в орбита около Слънцето, но Слънчевата система също се намира в орбита, както и Галактиката, и Вселената. Всяко „въже“ е намотано в един вихър, в една спирала от енергия. Колкото по-бързо се върти този спираловиден вихър, толкова по-бързо се движи Вселената по своята орбита, а оттам – толкова по-бързо като че ли минава „времето“. Вихърът около нашата Вселена започва да се върти по-бързо, затова, когато толкова много хора казват, че „В наши дни времето просто лети, вече нямам време да свърша всичко“, те са напълно прави. Дръжте се. Още нищо не сме видели.
От Източника се отделят потоци от енергия, които направляват Сътворението, докато от другата посока протичат всички преживявания и всичко научено от неговите съставни части. Между Източника и всички области на неговия разум съществува двупосочен поток от информация. Така че, макар във всеки един момент Източника да е достигнал до абсолютното познание, мъдрост и любов, той продължава да се развива, като абсорбира опита на всички свои „капчици“. Потокът от информация идва на тази планета от Източника, преминавайки през различни „подстанции“ от рода на Вселената и Галактиката. Той преминава през Слънцето и достига планетите от тази Слънчева система. Всяко ниво дава своя принос за информационния поток, който направлява по-долните нива. Слънцето е нещо много повече от огромна огнена топка, генерираща топлина. То е една от подстанциите за енергии на Източника. Древните хора са знаели това, или поне най-напредналите членове на древните общества, и това е едно от обясненията за произхода на Бога на Слънцето и за почитта към Слънцето. По-просветените членове на древните общества не почитали някаква огнена топка в небето, те изразявали благодарността си към Слънчевия Логос (Централното Слънце), чрез който познанието и мъдростта на Източника достигат до планетата.

Точно както Слънцето е разумът, който направлява Слънчевата система, Галактическият разум ръководи Галактиката, а Вселенският разум управлява Вселената. Източникът е разумът, който направлява цялото Сътворение. Образуването на слънчеви петна е свързано с този енергиен поток от Слънцето към Слънчевата система и появата им показва периодите, когато този поток е най-силен. Всички ние имаме възможност да се настроим към това напътствие от най-горното ниво, Източника, но не ни се налага. Можем да го пренебрегнем, ако пожелаем.

Когато виждаме какво става по света, може понякога да ни е трудно да го повярваме, но Сътворението е друга дума за любов. Именно енергията, която наричаме любов, обединява всичко. Сътворението не е замислено да носи болка и страдание. Това не е неговата цел. Знам, че хора с различен произход и вярвания са се опитвали да обяснят това противоречие между Сътворение, основано на любовта, и някои от ужасите, ставащи всяка минута на планетата Земя. Някои говорят за необходимостта да се учим по пътя на екстремните преживявания, докато други говорят за някакъв масов вселенски „експеримент“, който протича в момента. Според мен никой от тях не е прав. Ако Сътворението се основава на любовта и се крепи благодарение на нея, то любовта трябва да е в основата на всичко, което става със Земята и с човешката раса. Малко преди да завърша тази книга, чух обяснение, което най-накрая ми се стори добро. Един прекрасен летен ден седях в тишината на руините от абатството в Гластънбъри в Съмърсет, Англия, недалеч от известното възвишение Гластънбъри. С мен беше много близка семейна приятелка, Ева, която е и много чувствителен медиум. Тя започна да предава информация, излъчена от синьо енергийно поле, което тя виждаше около нас благодарение на медиумните си способности. От онова, което се разкри в този ден, и от друга информация, която съм получил прякo или чрез други медиуми-канали, смятам, че следващите редове се доближават до истината поне тематично:

Преди много време едно от проявленията на съзнанието загубило баланса си и решило да се възпротиви на законите на Сътворението. Тези закони не били записани в книга, нито се прилагали от някой съдия. Може да се каже, че те били като законите на физиката. Всяко нещо се нуждае от баланс, равновесие между отрицателното и положителното, между мъжкото и женското, ако в съзнанието му трябва да цари хармо- ния. Не е задължително равновесието да е съвършено, защото и отрицателните, и положителните преживявания са необходими за еволюцията. Но колкото повече се отклонявате от равновесието, толкова по-екстремен става животът. Ако се приближите твърде много до положителния полюс, губите връзка с практическата страна на живота; като че ли се понасяте в духовна мъгла. Прилича малко на усещането, което имат пушачите на марихуана, така поне са ми казвали, а самият аз съм го изпитвал, след като съм изпил няколко бири. Не сте напълно тук.

Всъщност Луцифер наистина е мисионер, защото ако се върнете към произхода на името Луцифер, ще видите, че то се определя като „носител на светлина“. Това произлиза от универсалната истина, че положителната енергия има нужда от отрицателен балансьор. Когато и двете са в хармония, вие получавате енергията на баланса и любовта, която се нарича Светлина. Положителното има нужда от отрицателното, точно както отрицателното има нужда от положителното. Напълно съм съгласен с възгледа за балансирането на две сили, положителна – отрицателна, мъжка – женска, добро – зло, ин – ян и т.н. Но за целите на тази книга ще използвам името Луцифер, за да опиша нещо доста по- различно от това. Загубилото баланса си съзнание, което ще нарека Луцифер, не е съществена част от баланса между положително и отрицателно. Той е унищожително, нехармонично проявление на съзнанието, което не е необходимо за човешката еволюция. Нещо повече, усилията на Луцифер да запуши каналите, които свързват човечеството с неговия висш разум, блокират нашата еволюция и не я придвижват напред. Няма ненужно преживяване и всичко отива в банката на познанието, но аз съм твърдо убеден, че не е необходимо да проникваме в дълбините, за да достигнем такава степен на разум, която ще ни издигне до по-висока честота. Балансът между положителните и отрицателните преживявания е едно нещо, но не смятам, че отрицателните крайности, на които сме свидетели на Земята, трябва да са част от него.
Луцифер искал да експериментира със законите на равновесието и хармонията. Наричам този разум „него“, защото той е доминиран не само от отрицателната енергия, но и от мъжката енергия. В даден момент той е бил съзнание на баланса, любовта и напредналата еволюция – но това щяло да се промени. Може би се е случило нещо извън неговия контрол, но именно то разстроило първоначално това проявление на съзнанието. Може би провежданият от него експеримент за това какво би станало, ако се противопоставиш на законите за хармонията, се объркал ужасно – все едно, че си създал някакъв свръхестествен Франкенщайн, който в крайна сметка започнал да контролира учения, който го е измислил. Каквато и да е първопричината, Луцифер започнал да предизвиква хармонията на Сътворението. Знам за това отдавна, но предадената от Ева информация добави едно късче от решаващо значение за пъзела. Тя отговори на въпроса защо хармонията е станала мишена на това Луциферно съзнание.

Сътворението не е някакъв случаен, некоординиран, всяка-капчица- сама-за-себе-си хаос. Когато дисхармонията на Луциферното съзнание започнала да се усеща, висшите нива на Сътворението се намесили, защото то налагало своите погрешни разбирания на другите и нарушавало вселенския закон за свободната воля. Нещо трябва да се направи, казвали тe. И ето тук на сцената излиза човечеството. Отново, обратно на популярното схващане, потокът от човешко съзнание имал огромен капацитет за любов и състрадание. Ние не сме онова, което изглеждаме, но тогава нищо не е каквото изглежда. На колективно ниво на човешкото съзнание било взето решение да се даде възможност на този разрушителен разум, наречен Луцифер, да намери отново своето равновесие и да се синхронизира с останалата част от Сътворението.

Всеки вид има колективен разум, с който са свързани всички отделни „капчици“. Ние сме много измерими същества, като всяко ниво притежава свое собствено съзнание и способност да мисли и да взима решения. И така колективният разум на човечеството се съгласил да остави настрана собствената си еволюция за известно време, за да даде на Луциферното съзнание шанс отново да постигне равновесие. Това силно отрицателно съзнание било пуснато в тази част на Вселената. Но не само човечеството се съгласило на това; колективният разум на други цивилизации във Вселената (извънземните) направили същото и не само физическото ниво било засегнато. Всяко нещо е много измеримо, включително Вселената. Едно и също пространство се заема от този физически свят и от всички други нива. Луциферното съзнание започнало да действа и на тези нива.

Последствията не се проявили за една нощ. Но дисхармонията поражда нова дисхармония и след като Луциферното съзнание започнало да разрушава баланса и потока от енергии, ефектът от действията му непрекъснато се ускорявал и обхващал все по-големи области. Дисхармонията създава още по-голяма дисхармония. Явно е, че Луцифер не е създание с рога и опашка. Той е широко проявление на Божественото съзнание, избрал да работи против Източника. Подобно на всички съзнания, той генерира мисловни модели. Същият принцип важи и за всяка радиостанция, когато предава на своята честота на вълната. Веднъж излъчена, вълната може да бъде уловена от всеки радиоприемник, настроен на тази станция. Всеки предава мисловни модели във всеки един момент. Така че, когато разполагате с могъщо и непрекъснато нарастващо проявление на съзнанието, което излива отрицателни модели на пълна липса на хармония, е лесно да се прозре как могат да бъдат засегнати огромни области от други съзнания. Веднъж настроени на вашата честота на вълната, подобно на радиостанция, вие можете да ги захранвате с онази информация, която искате те да чуят. От гледна точка на съзнанието тези излъчени модели може да ни се струват наши собствени мисли, а всъщност са се зародили в умовете на други. В такива случаи ние просто се настройваме към тях, без да го осъзнаваме.

Луциферното съзнание и неговите предавания имали за цел да създават дисбаланс. Луцифер подава отрицателна енергия и колкото повече такава енергия генерира, толкова по-силен и по-могъщ става. Влиянието му започнало да се засилва и да засяга все по-широки области. И други капчици губели равновесието си чрез дисхармонията и бъркотията и се присъединявали към „отбора“ или както го наричам колективното Луциферно съзнание. Начинът на мислене и възприятията на все по-голям брой същества в тази Слънчева система и галактика били засегнати. Вместо да се възползва от възможността да

възстанови баланса си, Луциферното съзнание се опитвало да вземе връх и да превърне хармонията в дисбаланс, който му бил присъщ. Настъпил моментът, когато процесът на дисхармония се развил до такава степен, че из цялата Вселена се разнесъл призив за доброволци, които да се посветят на променянето му за колкото е нужно време. Океанът от съзнание престанал да бъде спокоен, балансиран поток. В някои области той заприличал по-скоро на огромна вълна от емоционален и душевен смут и мъчение. В книгата ще говоря за „доброволци“ или „доброволческо съзнание“. Под тези термини имам предвид онези, които се посветили на възстановяването на хармонията и са решени да помогнат на Земята да влезе отново в синхрон с останалата част от Галактическото и Вселенското семейство. Тези доброволци придошли от различни нива и започнала борбата между светлината и мрака, тема, която може да се проследи в древните текстове и легенди. Тя е представена символично във филми като „Звездни войни“ и „Империята отвръща на удара“. Авторите на много от научнофантастичните романи наистина се потапят в спомена за онова, което наистина се е случило, не винаги в подробности, а тематично. Тази борба между хармонията и дисхармонията протичала на всички нива, физически и нефизически.

Други доброволци, проявления на много високо развито съзнание, дошли във Вселената и тази Галактика, опитвайки се да възстановят хармонията. Те не се прераждали във физически тела на Земята. Пристигали в огромни космически кораби, някои от които били дълги няколко мили, докато други просто се материализирали. Това били извънземните, дошли, за да донесат познанието на тази планета преди стотици хиляди години. По това време на планетата имало два ясно разграничени потока на живот- високо развитите извънземни и много повечето примитивни земни жители. Идеята била в продължение на хиляди години да се помага на земните жители да еволюират по-бързо.

Вълни от тези същества поставили началото на много цивилизации на Земята, включително и онези, които познаваме като Пан, Му (Лемурия) и Атлантида. Тези цивилизации били много по-напреднали в технологиите и в разбирането на Сътворението, отколкото сме ние днес. Преди повече от две хиляди години Платон говори за Атлантида и това е тема, която напоследък занимава все повече умовете на хората. Това бил континент на мястото, където днес се намира Атлантическия океан. Атлантида се снабдявала с енергия, като използвала нефизическа енергия, впрягайки морето от енергия около нас. Кристалите били част от тази енергия, а източниците на светлина и цялата енергия и топлина, от която се нуждаели, се произвеждали, без да се замърсява или уврежда Земята. С напредването на извършващата се в момента трансформация ние ще получим достъп до това познание. Всъщност голяма част от него вече е на разположение, но е било прикривано, за да се защитят егоистичните империи. По онова време религията като такава не съществувала, но имало места, където хората отивали да усвояват законите на Сътворението и как да използват енергиите, за да създават хармония и да ускорят положителния напредък на човешкия разум. Те можели да общуват с животните чрез телепатия и чрез звуци, особено с най-развитата нечовешка форма на живот – делфинът. Атлантидите можели да вършат всичко, което за нас днес изглежда като чудеса. Това изобщо не били чудеса. Няма такова нещо като чудо или паранормално. Това са просто природните закони на Сътворението в действие. Атлантидите можели да издигат предмети и самите себе си, когато пожелаели; можели да предизвикват спонтанно горене; можели да материализират и дематериализират материята. Те повишавали нейната скорост на вибриране, докато тя преставала да бъде физическа. След това, когато възстановявали първоначалното й вибриране, тя се появявала като физическа форма.

Техните тела били различни от нашите и много по-различни от телата на земляните, обитаващи планетата по онова време. Те не били толкова плътни и можели да се носят над земята благодарение на силата на своето съзнание. Много можели да се материализират и дематериализират подобно на репликата „Насочи ме, Скоти“ от „Стар Трек“, но без да имат нужда от такава технология. Били много по- високи от нас. Парапсихици, които са имали видения за тази епоха на Атлантида, казват, че са видели фигури, високи към два метра и повече, със златист тен и косо поставени, бледосини очи. Атлантидите живеели по няколкостотин години във всяко превъплъщение, защото телата им били в по-голям синхрон с енергиите около тях. Тъй като разбирали истинската природа на живота, те можели да лекуват болестта (дисхармонията), преди да се превърне във физически проблем. Днес ние чакаме да се появят физическите симптоми, но когато това стане, обикновено е твърде късно. Доброволческото съзнание, познато като аетлантиди, дошло да повиши нивото на разбиране на тази планета с цел да се помогне на Луциферното съзнание да избяга от спиралата на дисхармонията и да предпази човешкото съзнание от въздействието на тази дисхармония.

Дълго време в Атлантида всичко вървяло добре, но бавно дисбалансът и натискът, който продължавал да се трупа под бомбардировката на Луциферното съзнание, започнали да се проявяват. След цяла вечност на съществуване Луциферното съзнание се научило как най-добре да унищожи хармонията и как да наруши равновесието на другите проявления, като си пробива път през техните емоционални нива. Мотивът бил производството на отрицателна енергия с всички налични средства, защото тази отрицателна енергия го захранва и му дава по- голяма сила. Конфликтът възникнал без никаква причина, доколкото изобщо е имало конфликт и производствена линия за отрицателна енергия. Унищожавали се планети чрез пряката интервенция на Луцифер или чрез неговите мисловни модели, които разбърквали съзнанието на другите. Една планета, известна на шумерите като Малдек, била унищожена от ядрена експлозия, предизвикана от учени, които имали познанията, но не и мъдростта. (Вж. „Когато Земята беше на косъм от смъртта“ от Алан и Дилеър). Някои отломки от тази и други планети все още летят около слънчевата система под формата на астероиди и комети. Някои от отломките са заседнали в пръстените на Сатурн. Твърде невероятно, за да го приемете? Вижте какво причиняваме на тази планета. Ние я унищожаваме по глупавия начин, по който се държим, и това се е случило и другаде чрез експлоатиране, ядрени експлозии или чрез отравяне на атмосферата по някакъв друг начин. Било ли е човечеството като цяло под влиянието на някаква сила, действаща за добро? Не. Определено, не.

Настъпило времето, когато доминираните от Луцифер извънземни се опитали да завладеят планетата и се повели войни между безбройните вече извънземни цивилизации, които или искали да помогнат на този свят, или да го експлоатират. Хармонията на първите атлантиди отдавна вече я нямало. Земята, създадена като планета на равновесието и генератор на любов, започнала да излива отрицателна енергия в системата. Нещата ужасно се объркали и това оказало сериозно въздействие върху разума на планетата, съзнанието, което наричаме Майката Природа, Духа на Земята или Гея. Земята е плътното физическо тяло на този разум и всички ние съществуваме в нейното енергийно поле, в нейната аура. Когато човечеството ражда отрицателна енергия, тя я абсорбира и през нея тази енергия се изнася в Слънчевата система, Вселената и отвъд нея. Луцифер насочил отрицателната си енергия към Духа на Земята, работейки за разрушението й на всички нива, като дисбалансирал нейните енергийни полета -особено разума и емоциите й. Неговите мисловни модели въздействали върху емоциите и пряко, и като засягали физическия й облик. Когато нашите тела ни болят, това се отразява върху емоциите ни., Същото е и с планетарното съзнание. Извънземните доброволци, които се съгласили да възстановят хармонията и да повишат съзнанието на физическото ниво, били изправени пред огромно предизвикателство от страна на другите извънземни източници, които дошли на планетата със своите огромни космически кораби. Мнозина били засегнати до такава степен, че те също започнали да работят за отрицателните сили.“

  • Дейвид Айк

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *