Поведението на Атлантидите и усилията на Луциферното съзнание засегнали енергийното поле на Земята

,,Поведението на Атлантидите и усилията на Луциферното съзнание засегнали енергийното поле на Земята до такава степен, че Атлантида потънала на няколко етапа след колосални земетресения, вулкани и грамадни океански вълни. Напълно е възможно поне последните катаклизми да са били причинени от ребалансиращият лъч, преминаващ през Земята, който ще обясня по-пълно по-нататък. Ефектът от този „фотонен лъч“, както го наричат някои, е да се ребалансират енергийните полета. Ако дадено енергийно поле е загубило баланса си из основи, ребалансиращият процес може да породи изумителни физически и душевни последици. Сигурен съм, че е избухнала някакъв вид ядрена война и че по време на унищожението на Атлантида Земята е била ударена от огромно парче от отломки, вероятно част от останките от Малбек. Енергиите са електромагнитни и различните енергийни полета се привличат или отблъскват едно друго. При тези обстоятелства подобните се привличат. Така че, ако енергийното поле на Земята преминава през силно отрицателна фаза, по-вероятно е да привлече към себе си други отрицателни полета – подобно на отломките, препускащи около галактиката. Струва ми се, че от планетите поне Луната и Венера са „предприели обиколка“, преди да започнат да се движат по настоящите си орбити. Това очевидно ще е причинило фантастични катаклизми, докато те са разстройвали баланса в енергийните полета на други планети и звездни системи. Тази поредица от невероятни геологически събития, протекли на няколко ясно разграничени етапа и породени несъмнено от многобройни причини, сложила край на цивилизацията, наречена Атлантида. Изследователите са открили доказателство за разместване на пластовете в Андите на височина 3000 метра, станало преди около десет хиляди години. Причината била, че през тези периоди цялата планинска верига се извисила над повърхността на Земята. Магнитните полюси се завъртели, а Земята се наклонила към оста си. В резултат невероятно огромна океанска вълна заляла цялата планета. Гигантският кристал в центъра на енергийната система на Атлантида се загубил под океана и може би така се породило странното явление, познато като Бермудски триъгълник. Може би от време на време се отваряла някаква врата, водеща от едно измерение в друго. Другите планети от тази Слънчева система, които били силно дисбалансирани, преминали през същите катаклизми и върху едно обширно пространство настъпил пълен хаос. Струва ми се, че Земята по някакъв начин излязла от строя на вселенската енергийна мрежа.

Отслабването на енергийните точки и вибрационното „падение“ впримчило съзнанието на Атлантида в честотите на Земята и мнозина, които можели да избягат, избрали по различни причини да останат и да продължат делото. За да направят това, те трябвало да започнат цикъла на превъплъщаване от нефизическите честоти на Земята в човешки облик. Този процес включвал доброволци, които все още следвали основната линия на поведение, и онези, които били отклонени от Луциферното съзнание или били проявления на това съзнание. Други доброволци не могли да издържат на намаляващите честоти и напуснали, преди да е станало твърде късно. Вибрациите и атмосферата на Земята станали много по-плътни и борбата между светлината и мрака щяла да намери други изражения. Не съм сигурен точно защо, но от този момент нататък присъствието на извънземните на Земята, било то отрицателно или положително, щяло да приеме друг облик. По-голяма част от тяхното влияние се разпространявала, като се въздействало върху човешкото съзнание чрез насаждането на идеи, вярвания и мисловни модели. Аз наистина вярвам, че те все още идват в своите космически кораби, за да наблюдават, подкрепят или манипулират в зависимост от тяхната натура, но това се е вършело по много по-недоловими начини и е много по-различно от епохата на Атлантида и преди нея. От края на Атлантида онези, които продължили да работят за еволюцията на планетата и човечеството, се прераждали, за да разпространяват духовните истини и да подготвят света за днешното велико време на промяна. Както се казваше в предаденото от медиума съобщение:

„За много от вас Земята не е вашият роден еволюционен дом. Много от вас са дошли на тази планета от други сфери на еволюцията. Мисля, че някои ваши автори ги наричат „звездни деца“ и това е един доста добър израз. По времето на Атлантида на вашата планета дошли по- развити същества и ви се показали. Това бил най-големият импулс за донасянето на познанието в Атлантида, което спомогнало за израстването й в цивилизация такава, каквато била. Новото познание било донесено в тази система от вселенски източници от високо развити духове, които носели знанието на тази планета. И вие ще си го върнете по същество.“

Задействан бил план за възстановяването на Земята след Атлантида. За този план имало три основни подбуди:

– Да се помогне на Луциферното съзнание да възстанови хармонията си преди приключването на периода на „благоприятни възможности“;
– Стремеж да се предпази човешкото съзнание от по-нататъшен дисбаланс;
– Да се спре спадането на енергийното поле на Земята до още по- ниски вибрации.

Последната точка е от решаващо значение за онова, което става днес на планетата. Сътворението е самобалансиращо се. Може да го извадите от равновесие за известен период от време, но след това то се връща, за да намери хармония. Тази примка от възможности за Луциферното съзнание има определен мащаб за време и сега, през живота на нашето поколение, той приближава своя край. Време е планетата Земя да се върне към първоначалния си еволюционен път.

Всичко – от вътрешността на атома до Вселената – се намира в орбита около някаква централна точка. Някои изследователи смятат, че нашата Слънчева система, заедно с много по-голямо пространство, се намира в орбита около съзвездието, познато като Плеяди. Според писателя Пол Ото Хесе, тази орбита е съсредоточена конкретно около Алционе, най-ярката звезда в Плеядите. Някои казват, че на нашето Слънце са му нужни 24 000 години, за да измине една такава орбита. Хесе смята, че фотонният лъч, за който споменах, се излъчва от Алционе и Плеядите. Това е лъч от силно заредени с енергия частици, който ребалансира и ресинхронизира всички енергийни полета, които преминават през него. Използвам термина фотонен лъч за удобство, но този термин, както и местоположението на Алционе, са резултат от проучванията на Хесе, а не мои. Аз го познавам само като синхронизиращ лъч и нямам никаква представа за точния му строеж, нито откъде произлиза. Но ефектът е същият – фантастична трансформация.

Тъй като лъчът е кръг, всяка орбита от нашата Слънчева система около Алционе ни прекарва по два пъти през лъча. Изчислено е, че са нужни около 2000 години, за да се обиколи целият кръг. Няма значение в какъв дисбаланс се намира дадена планета – преминаването през фотонния лъч ще възстанови баланса и на вибрационното ниво, което е най-подходящо за нейната еволюция. Важното обаче е, че колкото по- разстроено е енергийното поле на планетата, когато тя навлиза в този лъч, толкова повече разрушения и катаклизми ще възникнат по време на процеса на ребалансиране. Именно този потенциално катастрофален катаклизъм се опитвало да избегне доброволческото съзнание, работейки за спиране на натрупващия се дисбаланс, причинен от Луциферното съзнание. Взимайки предвид възможните последствия, виждате каква проява на любов е било за човешкия разум да предложи тази възможност на това съзнание.

Планетата вече е преживяла големият катаклизъм, бележещ края на Атлантида, но той може да се повтори, ако не обсипем енергийното поле на Земята с любов. Фотонният лъч действа като вид жетвар, даващ възможност на онези, които са готови да се изнесат от това ниво на съществуване, да минат към по-висока категория. През епохата на Атлантида той ребалансирал енергийното поле на Земята. Докато се ребалансирала, Земята не извършила този еволюционен скок, защото не му било дошло времето. Тя така или иначе не би могла да го направи, тъй като енергийното й поле било отслабнало в резултат на изключването на определени ключови енергийни потоци. Сега е настъпил моментът Земята да направи тази еволюционна крачка и да се върне там, където е била преди началото на периода на благоприятни възможности за Луцифер. С други думи, еволюционната „примка“ е завършена и Земята се връща към първоначалния си еволюционен път. Мисля, че същото важи за Слънчевата система и още по-нататък. Благоприятната възможност за Луцифер наближава своя край. Смятам, че преминаването през фотонния лъч, което се извършва в момента, ще бъде с потенциално по-важни последици, отколкото по времето на Атлантида. Този път цялото енергийно поле на планетата Земя се „жъне“ и тя прави една гигантска крачка напред в своята еволюция. Онези, които не направят същото, няма да могат да се преродят на Земята след приключването на този процес, защото Земята ще функционира на честота, която ще е твърде висока за тяхното съществуване тук, докато самите те не повишат собствените си вибрации, за да съответстват на вибрациите на планетата.

Идеята за този ребалансиращ лъч е била открита от народа на маите преди повече от 1000 години. Когато цивилизацията на маите достигнала своя разцвет в Централна Америка между 435 г. сл. Хр. и 850 г. сл. Хр., те били далеч по-напред от преобладаващата насока в съвременната наука по отношение на разбирането на Сътворението. Това се дължало отчасти на факта, че те били превъплъщение на напредналото доброволческо съзнание. Те са приемали други честоти и вероятно са си взаимодействали с посетители от Космоса. Те знаели за тези цикли от лъчи, пресичащи Земята, и създали система от числа и символи за измерването на тези периоди. Според изчисленията, оставени от маите върху техните величествени пирамиди и храмове, сегашният „голям цикъл“ от еволюцията на Земята е започнал през 3113 г. пр. Хр. и ще завърши през 2012 г. Това съответства на предсказанията на много хора, както и на Нострадамус, който предвидил огромна промяна през този период, през който завършвала една ера от човешката еволюция, а друга започвала.

Онези, които следват изчисленията на маите, вярват, че през 2012 година планетата Земя ще се ресинхронизира. Различните хора поставят различни мащаби на времето по отношение на тези неща, но всички те са единодушни за основния период. Аз смятам, че „прозорецът“ във времето, през който ще видим най-драматичната промяна, е между 90- те години и към 2030 г. Ще дам повече подробности за ефекта от този период, когато хронологичният ни разказ стигне до наши дни. Мисля обаче, че си заслужава да очертая основните теми на този ранен етап, защото те ще ми помогнат да въведа в контекста много от онова, за което ще се говори в нашата история. Из цялата Вселена са разпръснати други високо развити цивилизации, които работят в помощ на човечеството и Земята. Някои от тях се превъплъщават, други пътуват до тук в космически кораби, а трети действат като канали за връзка със земните жители. Тези цивилизации са се развили до степента, при която могат да разсъждават като индивиди или да свързват умовете си на колективно ниво, като по този начин имат достъп до цялото познание и мъдрост на разположение на общия сбор от части. Едно Галактическо и Вселенско съзнание, наричано с различни имена от контактьорите, направлява цялата операция. Това е съзнанието, което направлява Земята и прераждащите се на нея, които са тук, за да служат на Вселената, като служат на човечеството и планетата. Това съзнание на свой ред ще бъде направлявано от Източника.

Но против този съюз на любовта се възправят проявленията на Луциферното съзнание, които също се появяват като физически тела, извънземни и канали за връзка. Те се направляват от тяхната версия на Вселенско съзнание, което се противопоставя на Източника и се опитва да подкопае усилията на всички онези, които искат да отворят вратата на

затвора пред човечеството и Земята. В продължение на стотици хиляди години еволюцията на планетата Земя е била доминирана от борбата между тези две форми на съществуване, между хармонията и дисхармонията. Благодарение на ребалансиращия лъч, може да има само един победител – хармонията. Но това не намалява ужасите, които дисхармонията поражда и ще продължи да поражда в света още известно време.“

  • Дейвид Айк

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *