Ах, колко „демократи“

,,Ах, колко „демократи“! Може би по-точно – „християндемократи“, каквото и да означава това. Все вярват в „доброто“ у бившите и укоряват такива като мен, които не се доверяват на довчерашните партийни другари. Което не означава, че не признаваме правото на редовите членове на БКП да се променят. Но както вече нееднократно имах случай да изтъкна: след като преживеят катарзис и прекарат известно време – минимум пет години – далеч от „челните редици“ на „борбата за демокрация“. Достатъчно се бориха против капитализЪма и за социализъм… Все пак нека спазваме законите. Един от тях постановява: „Българската комунистическа партия е била престъпна организация, подобно на други организации, основаващи се на нейната идеология, които в дейността си са били насочени към потъпкване на човешките права и демократичната система.“
А пък в дефиницията за политическа партия е записано, че това „е свободно сдружение на граждани, създадено с цел да съдейства за формиране и изразяване на политическата воля на народа чрез избори или по друг демократичен начин“. Формалната логика разкрива, че до 1990 г. партийците – членовете на БКП и БЗНС, който бе приел писаната в Москва Програма на комунистическата партия – са били участници в престъпна организация. Следователно са престъпници.
Казват, че нямало колективна вина. Ако група „граждани“ ви срещне и ви извади окото, а следствието не може да се установи кой точно е извършил престъплението, пак ли ще мислите така? И дали ще се съгласите всичко да приключи с някакво извинение и да потъне в забрава? Винаги трябва да помним, че садистите от алчно червената номенклатура вършеха престъпленията си със съучастието на всичкичленове на БКП и БЗНС. Много от „невинните“ тайно са изпълнявали и мокри поръчки. Някои от тях бяха извадени на светло и какво от това? А не малко нашенци несъзнателно са готови да им обърнат и другата си буза. С престъпниците ли сте? Или съм ви жегнал по болното място ─ вашата собствена семейна история? И не проумявате ли, че тези момчета на болшевизма продължават да изпълняват задачи? Дори когато са предрешени като яростни „антисъветчици“. Точно те са най-големите съветофили – петата колона на Кремъл у нас. Битката е за съзнанието на българите! Вие им подарявате триумфа – на убийците си.
Та тези споменати „архи-християни“ и „баш демократи“, все изтънко и тенденциозно любопитстват дали Иво Инджев е донасял. Или не са чели първата част на тази поредица, или имат къса памет или изпълняват поръчка – досещате се чия. Тъй като още в началния епизод от този обзор припомних „култовото“ признание на „героя“, че е донасял на Тодор Живков за неговия зет Иван „Батето“ Живков с моминско име Славков.[3] Пък и за какво друго са го наели, трошили са наши пари за образованието му в Москва, от какъв зор са го командировали зад граница и са го преработили от ортодоксален болшевик в… „демократ“?
Инджев се води момче на Първо главно управление на Държавна сигурност, уж външнополитическото разузнаване. Пък колáдил главния правешки зет на тукашна, на местна почва. Правил го в битността си на агент под прикритието на журналист от Секретния отдел на БТА. Дали е топил и други люде у нас? Да надникнем в документите на ония служби, които очевидно са излъгали секретния сътрудник„Ивайло“ с обещанието, че са унищожили архива с неговите дела – кадрово и работно. Някаква част – може би. Но следи все пак са останали.“

  • Георги Ифандиев
     

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *