Западът крачи по нашите стъпки надолу към ,,Армагедон“

,,Все повече западни коментатори, макар все още с половин уста, намекват, че някогашният „свободен свят” упорито се движи към социализъм с тоталитарно управление. Някои го наричат „социализъм на потреблението”. Повярвайте, неговите лидери не са „водачи слепи”. Много добре знаят какво правят. Затова още по-големи са престъпленията им към техните собствени народи. Защото Господ е казал: „… Ако пък слепец слепеца води, и двамата ще паднат в ямата…” Натам вървят. „Ако всичко това е така, как достигнахме до това мрачно място в нашата история?” – пита се американският журналист и изследовател Джим Марс. И сам представя отговора в резюме:
„Документите изясняват напълно, че от Закона за национална сигурност от 1947 г. насам Съединените щати бавно бяха превръщани в държава на националната сигурност, а все повече и повече власт беше съсредоточавана във федералното управление, особено в неговия изпълнителен дял [правителството]. Закони влизаха в сила с президентски заповеди [укази], вместо чрез смислено обсъждане и внимателно проучване от страна на избраните представители на народа. И изглежда никой не забелязва това, особено след новинарските средства за масова информация вече са под тоталния контрол на шепа интернационални корпорации. Образовани и самоотвержени журналисти от типа на Уолтър Кронкайт бяха заменени от безлични въздухари, които следят повече рейтингите, отколкото световните и националните събития. Следователно гражданите нямат друг избор, освен лично да проучват и узнават, като вадят фактите от различни нетрадиционни източници на новини.”
Вгледайте се в ставащото по планетата. Нима това не се повтаря? Ако смятате, че в САЩ, Англия или Германия е по-добре, просто виждате нещата на повърхността на обществения живот. Вгледате ли се в дълбините, ще зърнете същите процеси като у нас. С тази разлика, че тамошната средна класа и работниците им започнаха своето (про)падане от върха на небостъргач, докато ние се строполихме от покрива на Партийния дом, образно казано. И тъй като сме доказали, че сме „хора, дето нищо не щат да вършат” , трябва да се уповаваме на Бог и на западняците. Ако някой ден те успеят да се пробудят от омаята на илюзорната материална летаргия, може би добрата епидемия на тяхното недоволство ще премине и през нашите граници, за да ни зарази с повече гражданско съзнание, вяра в собствените възможности и чувство за справедливост. Дотогава ще кретаме. Дано процесът на западното опомняне, свестяване и връщане в реалността не продължи прекомерно. Иначе ще изкреем.“

  • Георги Ифандиев
     

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *