Социализмът извести края на средната класа  

,,Той провъзгласи пълния триумф на държавния капитал, ръководен (другарите не можеха и не знаят да управляват) от номенклатурата на една партия, наречена „комунистическа”. „Новата класа”, както я нарече един отритнат неин член, сръбският комунист Милован Джилас, получи задачата да проведе експерименти с населението и стопанството на редица държави, повечето що-годе процъфтяващи през предвоенните години. Така народите от Централна и Източна Европа бяха хвърлени на позорището на национализацията и „колективизацията”, както наричаха ликвидирането на заможните и средните селски слоеве. В отделните страни еспериментът бе осъществен по различни варианти на основния сценарий.
В страни като Чехословакия, Унгария, Полша и особено в Югославия бяха запазени и дори с годините се разраснаха икономически сектори с участието на частна собственост. В първите две държави дребната търговия и някои услуги – ресторантьорство, хотелиерство; а във вторите две значителна част от селското стопанство остана в ръцете на своите дотогавашни собственици. По тази причина в началото на промените тези страни запазиха сравнително високи или средни темпове на икономически растеж. Това се подсилва и от факта, че те стартираха към уж пазарното стопанство от по-високи позиции в сравнение с България, Румъния и СССР. Днес те също буксуват и затъват.
В България, Румъния тържеството на социализЪма по Ленински беше пълен. Което ще рече, че цялата власт премина в ръцете на номенклатурата и то посредством изключителното прилагане на насилие и дори на терор. На много места и преди всичко у нас т. нар. колективизация бе още по-отвратителна, понеже премина под лицемерната маска на кооперирането. Псевдокоопериране, защото бе проведено под заплахата от меча и чрез свистенето на бича, а „кооператорите” нито бяха собственици на нещо, нито имаха право на глас в „кооперациите”. За пореден път пояснявам: коопериране означава сътрудничество. Към него пристъпват свободни хора, които притежават нещо и напълно доброволно си подават ръка – кооперират се – за постигането на общи и изгодни за всички кооператори цели.
В нашите градове нещата достигнаха до сцени, сякаш излезли от филмите на ужасите. Комунистите отнемаха не само средствата за производство, но и единствените жилища на обявените за „врагове на народа”. Поради лично отмъщение, от користни подбуди, по антипатия и без вина, заради едната садистична прищявка пращаха хора в концентрационни лагери, затвори или ги изселваха. Целта бе отчуждените от собствеността хора никога повече да не могат да станат грижливи и предприемчиви стопани. Другарчетата се плашеха от думата „реставрация”, както дяволът от аромата на тамяна. Ето как бе ликвидирана средната класа.
Отначало в СССР, а по-късно в Албания, Китай и КНДР нещата стигнаха до крайностите на военния комунизъм. Там гръбнакът на обществото бе пречупен окончателно и изправяне не може да има. Свидетели сме как в днешен „преуспяващ” Китай под заплахата от калъча „мирно” съжителстват две класи – на алчно червената номенклатура и на океана от наемни работници, закрепостени от болшевишката олигархия (съчетание на пари и власт). Извън всякаква представа за съвременен и нормален живот са селяните. Населението на огромната вътрешна затворническа държава пък е по-зле и по-безправно дори от робите в древен Египет. Затова и по нашите пазари достигат стоки, които се продават по 50 стотинки или по един лев. Човешкият труд в китайския Архипелаг ГУЛаг не струва и стотинка.“

  • Георги Ифандиев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *