138-та годишнина от най-крупната измама в историята на медицината

Във всички енциклопедии и медицински учебници са осписани „епохалните открития“ и „заслугите пред човечеството“ на измамника Пастьор. С благоговение е описан прославеният пастьоров опит с овци през 1881 год, заради „блестящата“ демонстрация пред научната общност по това време, на научната основа на „гениалното откритие“. Но едва ли ще стрещнете описание на последните дни от живота на „великия“ Пастьор, който, на смъртния одър, се разкаял за съучастието си, образно казано, „анулирал“ своите мними открития. И наистина, представяйки се пред Бога, бидейки отговорен за гибелта на милиони хора, „великият“ Луи отказал в последния си час, поне в собствените си очи, да си умре като злодей.
Той действително е бил гений, но, на фалшификациите кариеризма, интригите и корупцията, в които е бил изобличен още приживе. А медик не е бил. Бил е химик, изучаващ пречупване на светлината в органичните вещества. Биолог става по случая с процесите на ферментация на виното, по поръчка на приятели-винопроизводители, където е търсил способи за предотвратяване развалянето на вината, при няколко сорта, и открива, че развалянето може да се предотврати чрез загряване (пастьоризация).
Идеята, да напомним, е била, че (според Пастьор) бацилите след предварително повишавене температура им, предизвикват само лека форма на заболяване и така се формира имунитет у хората, срещу сериозните инфекциозни заболявания. През 1881 год Пастьор „открил“ първата в света изкуствена ваксина против сибирска язва (антракс), (нея впоследствие тихо я прибрали от оборот, като негодна, а надеждни ваксини срещу антракс няма и до ден днешен), и в скотовъдна ферма край Париж демонстрирал нейната ефективност чрез забележителен опит. 24 овци са инжектирани с „чудесната“ ваксина с повишена до 43-градуса температура на бактериите на сибирскта чума. След това въвеждат на всички овци бацила на сибирската язва (пет години по-рано до това онкритие е стигнал микробиологът Кох), след което неваксинираните овце умрели, а ваксинираните оцелели, макар при тях да се наблюдавали някои разстройств на здравето.
Триумфът на Пастьор бил пълен. Приемат го в парламента и в академии, включително Руската, почетен член на която е и до днес, според «Уикипедия». Облагодетелстван с почести и пари, той създава и оглавява извескния Институт „Пастьор“ за микробиология, превърната днес в крупна световна фармо-корпорация…
Но истината е, че всички опити с овци, проведени в Русия, Аржентина, Германия, Италия и много други страни, са завършвали с провал, „имунизираните“ овци неизменно умирали. И още в 1883 година сподвижниците на Пастьор признават, че при провеждането на своя забележителен опит, Пастьор тайно добавял в препарата срещу сибирска язва за “ваксиниране” на овците – бихромат калий, който е отрова, гарантираща убиването на бацилите. Но било късно. Голямата политика, официалната наука, капиталът (Пастьоровският институт, разбира се, за известно време остава монополист на производството на ваксини), започват да се развива на пълни обороти, фалшифицирайки и мамейки света.
Научният свят не остави от „откритието“ му камък върху камък, но против „ваксинираните“ с печалби държавни чиновници, науката се оказа безсилна.
В 1885 год. Пастьор „открива“ ваксина срещу вируса на бяса (далече преди откриването на самия вирус), след което правителствата започват масова ваксинация. А Пастьор, получава достъп до документите на министерството на здравето, лично да обяснява всеки смъртен случай, след ваксинация, броя на които в 1886 год. сериозно нараства. Пастьор ги обяснява с “некачествена ваксина”, “нарушения на условита на хранене” и, и смъртните случаи се зачертавали от статистиката. В 1887 ваксинаторите 
„закрили“ тази статистика. И от тогава до смъртта на Пастьор, през 1895 год, статистиката повече не е отворена. Не е отворена и до ден днешен.
Независимо от това, руски, английски, немски учени (включително и откривателят на антракса – Робърт Кох) са подготвили достатъчно научна основа за премахване на тази най-голямата измама в историята на медицината, и плод на въображението на Пастьоровия институт, който носи неговото име. И само Първата световна война попречила за ограничаване измамите в международен мащаб, а институтът “Пастьор” се превърал в една от най-проспериращите фармацевтична компания в света.
Век преди войната по същия начин “оцеляла” група спекуланти, начело с непосредственият предшественик на Пастьор, основател на ваксинациите, Д-р Едуард Дженър. Този британският “доктор” (не е учил медицина и според обичаите на времето си купува титла за 17 гвинеи) решава да остави името си в историята с “откритието”: cowpox, присадени на човек, го предпазват от едра шарк. Няколко години “Докторът” безуспешно молил за безвъзмездна помощ от академията. Но неговите доказателства напълно са отхвърлени. Има много експерименти, богат фактически материал, който показва, че ваксинирането не само не спасява от едра шарка, но допринася за заразяване с нея.
Но с началото на Наполеоновите войни в XIX век Jenner изведнъж е признат като „спасител на човечеството“. Основан е “Дженър” институт. Ваксинацията е широко въведени в практиката, в континентална Европа и е приет закон за задължителната ваксинация срещу едра шарка.. Англичаните се стремят да ограничат прилагането на ваксинациите при тях. В резултат на това, дори и през 1920 г., заболеваемостта и смъртността от едра шарка в Обединеното кралство е с 5-7 пъти по-ниска в сравнение със Франция и съседните страни. Всичко това е по-скоро – биологична война, за успеха на островната държава срещу Наполеонова Европа. 
Днес ваксинирането съществува благодарение на колосалните печалби, които носяи на създателите на ваксините, а и на държавните институции, осъществяващи кампаниите за ваксиниране. (Но печалбите на фармацевтичните корпорации не са главната цел на масовите задължителни ваксинации! Главната цел е – Биологичната война срещу човечеството!)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *