Началото на Обрата. Част втора

Дейвид Айк на живо

Записано в театъра Мвълдън,

Кардигън, Уелс, 20 май 1996 г. *

  • Забележка: Това е текстови препис от видео-презентация на Дейвид Айк, което обяснява терминологията и начина на изказ по време на цялата лекция, която е неприсъща на текстовото експозе по принцип. То няма как да бъде избегнато без да се промени съдържанието като цяло (нещо, което не можем да си позволим), за което молим за извинение.

Едно от нещата, което според мен разкрива какво наистина става в света, е когато осъзнаем, че същата сила контролира съвсем различни организации на пръв поглед. Та това отказване от наша страна от контрол над съзнанието ни, това отказване от силата ни, всъщност е създало средството, чрез което една шепа хора контролира света. И това средство до голяма степен е това, което аз наричам неконфликтните зони или комфортните зони. 
   Всяка една догма: християнска, мюсюлманска, еврейска, икономическа, политическа. Край нямат. Ние хората сме една поточна линия за създаване на догми. Всички тези догми и обществата като цяло са комфортни зони. Има една много тясна площ на приемливо мислене и поведение: „Нормата“, която ако спазваш си оставен намира. Ти си в комфортно положение. Никой не те нарича луд или опасен, никой не те кара да се чувстваш некомфортно, заради престъплението, че си различен, ако спазваш нормата. Ако започнеш да си мислиш: „Всъщност аз имам мой ум, който е уникален и следователно аз ще си имам моето уникално виждане за мен и за живота“, ти започваш да се доближаваш опасно близко до ръба на комфортната зона и накрая, ако продължиш в тази посока ще излезеш извън нея. В този момент: „Той е луд. Тая е особена. Той е опасен.“ Но повечето хора не искат да изпадат в такава ситуация, не искат другите да се отнасят така с тях. Та те дори и да си покажат пръста реагират: „О Боже. Тук ще си остана. Навън е страшно некомфортно.“ Та какво става хората излизат на улицата. 
   Отидете по времето на всеки един час пик във всеки град на света Лондон, Ню Йорк, Сидни навсякъде, и вижте тези хиляди хора, минаващи по улиците. Те не показват на света, това което наистина са. Какво наистина чувстват и какво наистина искат да направят с живота си. Те носят една маска, която казва: „Това действително не съм аз, но това според мен е приемливо за всички. По този начин мога да съм в комфортната зона.“ И за мен лично, войната в психиката ни между тази част, която аз наричам „Аз съм себе си аз – съм свободен“, която иска да следва синхронността в живота и другата, която казва „О Боже“, е основната причина за емоционалната, умствената и следователно физическата болест в света. Тя също така е довела и до масова шизофрения. Защото не само, че сме роби на наложен начин на мислене и поведение като човешка раса, но и сме полицаите за останалата раса. Смешно е наистина. 
   Когато си на ръба на комфортната зона и си мислиш: „Ако продължа нататък, с това което казвам и върша, въпреки че си мисля, че е правилно, ще бъда поставен в неудобно положение, защото съм различен.“ Ти не си мислиш: „Ако наистина отида нататък какво ще си помисли Бил Клинтън за мен? А какво би казал премиерът на Великобритания? А директорът на английската банка?“ Ние не си казваме това. Това, което си казваме в този момент: „Да изразя или не моята уникалност и да напусна комфортната зона?“ Ние си казваме: „Какво би си помислила Линда? Ами съседитe? Ами блоковете надолу към барчето? О Боже?“ С други думи какво биха си помислили за мен робите, подчинени на наложено мислене и поведение, ако избягам от комфортната зона? Ние се охраняваме един друг. Това е като да има една килия, пълна със затворници и щом един от тях намери начин да избяга, всички други тичат да блокират изхода.
Ние сме и затворниците и робите на това налагане както и охранителите, защото изглежда всеки се опитва да каже на другите кое е правилно и грешно, кое е морално и неморално, какво е подходящо за тях, какво трябва да направят, какво се налага да направят. И в резултат на това ние всъщност се манипулираме един друг без да го осъзнаваме. Вътре в тази комфортна зона се прилага невероятно манипулиране и индокриниране (втълпяване на идеи). Тази комфортна зона може да се опише като обществената арена. И погледнете медиите. Те са колективната полиция на комфортната зона за всеки, който напусне зоната публично. 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *