ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ БЕЗЧИНСТВА И ДНЕС!

,,Проф. Янко Янков, депутат от Великото народно събрание, основател и лидер на Партия „Либерален конгрес“ е заплашен от принудително вкарване в психиатрия. „Вината“ на обявения от „Амнести Интърнешънъл“ за политически затворник № 1 на комунистическия режим у нас е, че… беше пребит!
Да, смазаха го посред бял ден на пъпа на София, уж една от европейските столици. Случи се на 21 юни 2010 г. В горещия следобед на лятното слънцестоене проф. Янков наближава Съдебната палата. Изневиделица върху него се нахвърлят двама бабаити и за секунди с професионални удари го повалят на земята . Докато минувачите се усетят, нападателите успяват да избягат. Възможно е да са имали за цел физическото унищожение на учения.
Янко Янков е отведен в „Пирогов“. Оказва се, че дясното му рамо е натрошено. След редица перипетии претърпява сложна операция. Подлагат го на продължително лечение. Никой, нито милиция, нито прокуратура, никой не се „сеща“ да започне следствие. Всички медии мълчат.
След като напуска болничната стая, между 8 юли и 18 октомври 2010 г. юристът Янков изпраща чрез препоръчани писма с обратни разписки шест свои искания за разследване на покушението срещу него, извършено на 21 юни 2010 г. Глас в пустиня. Главният прокурор с многозначителното име Борис Велчев си трае.
На 7 февруари 2011 г. обаче Янко Янков получава Постановление за отказ за образуване на наказателно производство, което е съставено от прокурор К. Владимиров от Софийска градска прокуратура и носи дата 27 януари 2011 г. От деня на престъплението са изминали седем месеца. Дали като допълнение към професионалната характеристика на прокурорите, самият документ носи изходящ номер с дата 2 февруари 2011 г. В него се постановява „молбата на Янко Николов Янков да бъде докладвана в отдел ИНПЛ на СРС за вземане на отношение спрямо същия по чл. 155 от закона за здравето“. Названието ИНПЛ на мистериозния отдел към Софийска районна прокуратура навярно е съкращение от Изпълнение на наказанията и принудително лечение. Ашколсун! Какво доживяхме!
Самият Янков разяснява, че цитираният Чл. 155 от Закона за здравето гласи: „На задължително настаняване и лечение подлежат лицата по чл. 146, ал. 1, т. 1 и 2, които поради заболяването си могат да извършат престъпление, което представлява опасност за близките им, за околните, за обществото или застрашава сериозно здравето им.“
Уточнявам също така, че текстът на визирания чл. 146, т. 1 и 2 от Закона за здравето гласи следното:
„Чл. 146. (1) Лица с психични разстройства, нуждаещи се от специални здравни грижи, са:

  1. психичноболни с установено сериозно нарушение на психичните функции (психоза или тежко личностно разстройство) или с изразена трайна психична увреда в резултат на психично заболяване;
  2. лица с умерена, тежка или дълбока умствена изостаналост или съдова и сенилна деменция.“
    Преведено на човешки език това ще рече, че прокурорът К. Владимиров разпорежда професорът по психология на правото и история на правните науки Янко Янков, който по политически причини е прекарал шест години в комунистическите зандани, да бъде насилствено въдворен в психиатрия, както се изразяват болшевишките милиционери. Слугата на алчно червената мафия, облечен в прокурорска власт, дори е… намерил е „основание“ за постановлението си. Солидарни с него и господарите му, навярно за удобство някои доктори от „Пирогов“ са написали в епикризата на Янков, че е „пострадал при падане на улицата“. Ето ви комунистическият евфемизъм за пребиване на невинен човек, само защото изразява своите несъгласия с неразградената комунистическа система и не престава да се бори за своите права на българин, гражданин на Европейския съюз и човек.
    В деня, когато пребиха моя приятел Янко, не бях в София. По някаква случайност г-жа Мария Шахъмова, собственичката на електронния вестник „Форумът“, ме подири по телефона. В края на разговора ме попита как коментирам инцидента с Янко Янков? Смаян, пожелах да узная кой инцидент има предвид. И тя ми преразказа единственото съобщение, появило се тогава в интеренет и никъде другаде. То се съдържало в специална Декларация на Съюза на свободните демократи, който непосредствено след 10 ноември 2011 г. пак Янко създаде и ръководеше. Вечерта от болничното си легло Янко лично ми разказа историята на покушението.
    На следващия ден ме потърси друг мой приятел, Николай Колев-Босия. Разказах му за престъплението срещу Янко. И той единствен опита да вдигне шум в иначе презираната от мен телевизия СКАТ, превърнала се в приют на окапали ченгета.
    Днес, повече от 21 години след „нежната революция“ на алчночервената номенклатура в нейна собствена полза, Янко Янков стига до горчивото заключение: „Когато през 1984 г. комунистическата Държавна сигурност поиска да ми „затвори устата“ ЗАРАДИ МОЯТА АКТИВНА СЪПРОТИВА СРЕЩУ ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ ПОЛИТИЧЕСКИ РЕЖИМ, тя въобще не посмя да предприема срещу мен такива типични за практиката на КГБ елиминационни действия, а се задоволи само с това да ме осъди по престъпен начин и да ме държи в затвора цели шест (6) години; след което, след пълното изтърпяване на наложената ми присъда, Общото събрание на наказателните колегии на Върховния съд отмени присъдата и ме призна за невинно осъден при пълна липса на изискуемите от закона доказателства.“
    Вместо да се движим напред към свободата и равните възможности, се връщаме към мракобесието от втората половина на четиридесетте и началото на петдесетте години на миналия век. Дали наистина е минал или днес преживяваме пълната реставрация на тоталитарния комунизъм с ужасите на първите следдеветосептемврийски дни?
    Хора, нямаме право да бъдем спокойни и да мълчим. Днес посягат на Янко. Утре – на мен или някой друг. Вдруги ден ще удрят с юмруци и по вашата врата.
    Свобода или вечен страх, изберете сами.“
  • Георги Ифандиев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *