Началото на Обрата. Част шеста

Дейвид Айк на живо

Записано в театъра Мвълдън,

Кардигън, Уелс, 20 май 1996 г. *

  • Забележка: Това е текстови препис от видео-презентация на Дейвид Айк, което обяснява терминологията и начина на изказ по време на цялата лекция, която е неприсъща на текстовото експозе по принцип. То няма как да бъде избегнато без да се промени съдържанието като цяло (нещо, което не можем да си позволим), за което молим за извинение.

През 70-те години един със сигурност слабо познат извън Великобритания, говорител на консерваторите, тогава в опозиция, наречен Маргарет Тачър започва да бъде канен на някои от срещите на (Бил). В последствие тя става не само лидер на консерваторите, а и премиер на Великобритания точно през 80-те години, а по това време се случват фундаментални промени с британското общество. Чрез процес наречен Тачеризъм. 
     Интересно по същото време от другата страна на Атлантическия океан, естествено съвсем случайно, се наблюдаваше Рейгономия, която се оказа същата икономическа политика. Не е ли странен животът? Всички тези съвпадения. Просто същите хора направиха така, че и двамата да са на власт по едно и също време, защото точно такъв вид икономика се е изисквал през годините, за да се подсигури централизирането на глобално ниво. През 1991, дори и в САЩ един буквално непознат губернатор на Арканза, наречен Бил Клинтън беше поканен на срещата на (Бил) в Баден Баден, Германия. След една година този човек стана президент на САЩ! През 1993 още един сравнително непознат говорител по вътрешните работи на лейбъристите, във Великобритания, на име Тони Блеър, беше поканен на срещата на (Бил) в Гърция, заедно с опонента му – канцлера на консерваторите – Кенет Кларк. Само след една година Тони Блеър е лидер на лейбъристката партия и като по чудо ще стане по-късно премиер на Великобритания. Страхотен скок в кариерата. Последните 5 главни секретари на НАТО, имах време само до там да проверя, а са много повече от 5, са членове на (Бил). Манфрид Вернер, Джоузеф Лънс, лорд Карингтън, Вили Клейс и сегашният Хавиер Солана. И наистина когато обсъждаха кой ще бъде следващият генерален секретар на НАТО, се колебаеха между трима: Хавиер Солана (Бил), Уве Елеман Йенсен – датчанин (Бил), и Рууд Лавърс – бившият премиер на Нидерландия (Бил). Шефът на на Световната банка и много от неговите предшественици – Джеймс Уолфънсън, Световната банка и нейната така наречена политика на инвестиране в страните от Третия свят, е довела до унищожаване на околната среда и на хора за десетилетия, шефовете й са членове на (Бил). И наистина една от големите политики на (Бил) от 1954, оттогава тя съществува официално, а и отпреди е била, почакайте да чуете, създаването на една европейска супердържава, с една централна банка, една валута, с централизирана политическа власт и обхващаща бившия Съветски съюз. Кой шуми най-много днес в Европа, казвайки: „Не трябва да изоставаме с времевия мащаб за централизирането на банката и на валутата?“ Това е канцлер Хелмут Кол от Германия от дълго време член на (Бил), както и много от предшествениците му. Кой вкара Великобритания в ЕС? Едуард Хийт – (Бил). Кой го подкрепяше от лейбъристите? Харолд Уилсън – (Бил). Рой Дженкинс – (Бил). Денис Хийли – от дълго време член на (Бил). Хийли беше на първата среща на (Бил) през 1954. Кой предложи Великобритания да влезе в ЕС от третата партия либералите? Джо Гримън (Бил), Дейвид Стийл (Бил), Пати Ашдаун (Бил). Ключовите позиции, които контролират вземането на решения, което води все повече до централизирането на власт, всички или повечето от които, а все по-често всички, са заети от членове на тези организации. Сега това може да е едно удивително съвпадение! Или може би трябва да знаем какво наистина се случва пред очите ни. Последната от тези организации, за която ще говоря накратко, е Трилатералната комисия (Т.К.). Както името й показва тя същствува, за да координира същата манипулация между три части в света: Америка, Европа и Япония. (Т.К.) е основана през 1972-1973 година от Дейвид Рокфелер, един от ключовите хора зад (Бил) и (СЧВ) и от Бжежински, университетски чиновник, който беше част от администрацията на Джими Картър, а тя е много уместна тук, (Т.К.) е мнoго добър пример как могат да се манипулират събития, като всички тези организации работят както една, тъй като много хора са членове на няколко от тези организации. Първата цел на (Т.К.) през 1972-1973 година беше възможно най-скоро нейн член да стане президент на САЩ. Тя успя през следващите избори, когато Джими Картър стана президент на САЩ. Администрацията на Джими Картър гъмжеше от членове на (Т.К.), която по това време съществуваше само от 3-4 години. Уолтър Мондел вицепрезидент, (Т.К.), държавният секретар Сайръс Ванс (Т.К.), националният съветник по сигурността – ключова позиция в САЩ – Бжежински, който е един от основателите на (Т.К.). И от там надолу администрацията на Картър гъмжеше от членове на (Т.К.) и (СЧВ). Сега, защото имаме избор и живеем в земята на свободните, демократичната администрация на Картър беше заменена от републиканската такава на Буш и Рейгън, която също гъмжеше от членове на (К.С.) и (СЧВ). И после, поради свободните избори, демократите дойдоха на власт, а администрацията на Клинтън гъмжи от членове на (К.С.) и (СЧВ). Ще ви кажа това на какво ми прилича. Във Великобритания има двама доставчици на ток, наречени „Кърис“ и техните опоненти „Диксънс“. Та някои хора са към „Диксънс“ и казват: „Проблеми ми правят тези „Диксънс“. Не ми харесват. Ще отида да се прехвърля към „Кърис“. Те са собственост на едни и същи хора!
      Двата главни крайпътни ресторанта във Великобритания – „Хепиийтърс“ и „Литълшефс“ имат едни и същи собственици. Конкуренцията е на практика илюзия. Различни имена, но едни и също хора дърпат конците, ето това се случва и в световната политика. Защо съвсем разбираемо може да попитате, не ни се казва това от световната преса? Защо не ни се казва за тези срещи? А неказионните медии разбират за тях, макар и често трудно. И защо не ни се казва за общото между хората, заемащи ключови позиции в света? Как хора от на пръв поглед различни политически партии спорещи обществено една с друга, всъщност посещават същите срещи на организации, с доказани планове за световно правителство световна банка, световна армия, световна валута и население с имплантирани микрочипове. Предлагам това като възможност. Може би ама само може би, ние не чуваме за (Бил) и хората, посещаващи срещите й от телеграфните вестници във Великобритания, защото телеграфните вестници са собственост на групата Холингър, собственост на Конрад Блек – член на ръководния комитет на (Бил). 
      Между другото двама от хората от борда на директорите са Хенри Кисинджър и лорд Карингтън. Може би не чуваме за тези организации и плановете им от компанията „Нюз интернешенъл“ на Рупърт Мърдок във Великобритания, която притежава редица вестници и телевизия „Скай“, разбира се и тя е доста замесена, защото бившият главен председател на „Нюз интернешънъл“ и все още член на борда, е човек на име Андрю Найт – член на (Бил) подпомагащ изпълнителния комитет. Може би в САЩ не чуват за никоя от тези организации от един от техните най-влиятелни вестници „Уошингтън Поуст“, защото той и още редица организации и издателства са собственост на Кетрин Греъм, която притежава „Уошингтън Поуст“ още по времето на „Уотъргейт“, че дори и от преди това, където бяха силно замесени в отстраняването на Никсън, защото Кетрин Греъм е член на (СЧВ), (Бил) и (Т.К.). Ключови членове в йерархията на „Лос Анджелес Таймс“, „Ню Йорк Таймс“ и на редица други главни издателства по целия свят, са контролирани или са собственост на членовете на тези организации. Никой от тях никога не е споменавал за тези организации! Не е ли това странно?! Така че тук имаме организации в организациите. Значи докато изглежда, че хората в банковата система са изолирани от хората в политическата и медийната система, всъщност има една централна организация, която манипулира и координира политиката между тези на пръв поглед несвързани помежду си институции по света. Което някакси ни връща към Босна. Аз силно вярвам, че Босна е ужасяващ случай на Проблем-Реакция-Решение, което доведе до прецедентното установяване на световна армия. Следователно интересно е да се погледнат главните хора преговарящи мира в Босна, назначени след започването на този ужасен конфликт. Първият назначен да преговаря мира от ЕС беше лорд Карингтън. Президент на (КИМВ), председател на (Бил), член на (Т.Р.). Той беше заменен от лорд Дейвид Оуен (Бил), (Т.К.), който беше заменен от Карл Билд бивш премиер на Швеция – (Бил). По времето когато те работиха от името на ЕС в Босна, преговарящите мира от страна на ООН, които работиха през цялото време много близко с тях, бяха Сайръс Ванс (Бил), (СЧВ), (Т.К.), а той беше заменен от норвежеца Торволд Столтенберг (Бил), (Т.К.). Когато те не успяха да постигнат мир, от изневиделица за медийното общество, се появи „независим“ миропреговарящ – Джими Картър първият президент на (Т.К.), (СЧВ). После се появи група хора, която постигна споразумението „Дейтън“, което доведе до ситуацията със световната армия. Това бяха: дипломатическият пратеник на Бил Клинтън за установяване на мир -Ричард Хоулбрук (Бил), (Т.К.), (СЧВ), който беше подчинен на държавния секретар Уорън Кристофър (СЧВ), (Т.К.), който беше подчинен на Бил Клинтън (Бил), (СЧВ), (Т.К.). Световната армия в Босна сега е под командването на адмирал Лейтън Смит (СЧВ), а цивилната част от операциите й са под командването на Карл Билд (Бил). Свидетели сме на една гигантска измама точно пред очите ни! Ние не живеем в демокрация в тази страна или в САЩ или на другите места! Живеем в еднопартийна държава, където същата сила от върха на пирамидата дърпа конците на всички страни. Преди няколко години имаше „демократични“ избори в САЩ. На пръв поглед изглеждаше, че републиканецът Джордж Буш, беше заменен от демократа Бил Клинтън. Но какво стана всъщност? Джордж Буш (СЧВ), (Т.К.), 33-та степен масон, финансиран от семейство Рокфелер, беше заменен от демократа Бил Клинтън (СЧВ), (Бил), (Т.К.), 33-та степен масон, финансиран от семейство Рокфелер. – „Свободни сме скъпа. Пусни националния химн!“ Еднопартийна държава. Различни имена, но едни и същи хора контролиращи всичко. Ето защо постоянно казваме: „Няма значение кой ще влезе. Те пак ще вършат същото.“ Разбира се че ще правят същото, защото същите хора дърпат конците. За мен нищо не показва по-добре степента, до която сме се отказали от силата да контролираме живота си, от световната финансова система. Обичам тази тема! Една от разсейващите вниманието ни техники, която се използва върху нас, е да се правят много прости неща каквото е световната финансова система, невероятно сложни. Та какво имаме почти всяка вечер по новините – икономисти, поставени пред телевизионните камери, обградени от компютри, говорещи неразбираем за нас език. „Смятам, че е политиката „М 3″ на канцлера“. А аз си мислех, че „М 3″ е моторна писта. А то се оказа, че е свързано с пари. Ами не го знам това. „Това е изискване към публичния сектор при отпускане на заем.“ И продължават с тем подобни… Ох, че скучно. Какво има на другия канал? И съвсем разбираемо ние изключваме. И въпреки това световната финансова система не би могла да е по-проста. Тя може да бъде обобщена в едно кратко изречение: „Даваш назаем на хората пари, които не съществуват и после вземаш лихва от тях.“ Това е! Всичко друго е производно на това.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *