А СВЕТЪТ ВСЕ ТАКА СЕ ВЪРТИ…

,,Повече от 70 журналисти от американската телевизия CNN отразяваха сватбата на британския принц Уилям с Кейт Мидълтън, по майка Голдсмит. Най-републиканската държава – с най-мащабно отразяване на „сватбата на века“, както някои репортери банализираха събитието! Сякаш през следващите девет десетилетия никой известен човек няма да се жени.
Може би за втори път след революцията от 1776 г. насам САЩ се предадоха на бившата си метрополия. Първият беше през шейсетте в резултат на т. нар. британска инвазия на рокгрупи начело с “The Beatles”, “The Rolling Stones”, “The Animals”, “Dave Clark Five”, “Herman’s Hermits”, “Gerry & The Pacemakers” и т.н. Чернокожа туристка от Ню Йорк призна пред телевизионната камера, че е обсебена от „англофилия“. Журналистите на Острова се майтапят, че през продължилата два дни суматоха спечелили от американците повече пари от своите годишни заплати. Техните задокеански колеги, които нямали никаква представа от монархическия етикет, ги наемали за коментатори. Тъй като всички новинарски телевизионни мрежи в Съединените щати отразяваха събитието, в американския ефир звучеше повече чист английски език, отколкото типичното тамошно лаене, „оцветено“ с диалектно произношение и акцент.
Усилието си струваше – чудесно театрално представление, каквото разточителният Холивуд не не е в състояние сам да създаде. Традицията беше спазена – който няма титла, не може да присъства. Само че и Мохамед ал Файед беше там. Дали с поканата си кралицата не му благодареше за това, че неговият син Доди веднъж за винаги я оттърва от фриволната бивша „народна принцеса“? Само че пролича и една огромна неблагодарност. Онези, заради които научих къде е Англия и езика, на който жителите й говорят, ги нямаше. През втората половина на ХХ век британските рокаджии имат по-значителен принос за страната си в сравнение с всеки друг. Дали египтянинът, бивш собственик на „Хародс“, не носи някаква секретна и по-важна титла от съответната ложа или клуб? Или неговите милиарди са по-чисти от парите на удостоените с титлата „сър“ Пол Макартни, Мик Джегър, Клиф Ричард, Том Джоунс? Струва ми се, че ключът към загадката е в принадлежността към някакво „специално“ малцинство, като това на сър Елтън Джон…
 
В името на демокрацията и духа на бъдещето
 
Иначе в този най-висш панаир на суетата гастролираха всякакви короновани особи. Например фамозният султан на Бруней, който останал толкова доволен от гастрола на Майкъл Джексън в двореца му, та допълнил хонорара му с… тоалетна чиния от чисто злато. Казват, че и Симо Мадридски се увъртал там, макар и лишен от скиптър. Не го забелязах дори в масовката. Медиите обръщаха повече внимание на Дейвид Бекъм. Сещате са защо.
По едно време усетих, че сред множеството най-колоритни униформи и униформени ми липсва нещо. Не, церемониалмайсторите на Бъкингам не допуснаха пропуск. Над главите на насъбралите се из цял Лондон многохилядни множества от любители на сеира прелетяха няколко „Спитфайъра“, един „Хърикейн“ и – о, какво чувство за историчност – бомбардировачи „Ланкастър“, герои от Битката за Великобритания! Всичко дойде на мястото си. Мравки ме полазиха от горчивия привкус на деветосептемврийски парад. Слава Богу, че ги отмениха. И това не е малко…
През това време „тълпата“ (“the crowd”) – така телевизионните коментатори наричаха хората, сбрани на принципа “Panem et circenses” – „хляб и зрелища“, неистово крещеше: “Kiss! Kiss! Cheer!” Искаха целувка и – каква гордост – не я пропуснах, за разлика от жена ми. Което развали настроението й до края на вечерта. Колко му трябва на човек, за да бъде щастлив? Навремето, на опашките пред книжарниците за поредното западно заглавие, някой ме бе осветлил с отговора на този въпрос: „Една хубава книга.“ Толкова. Тогава и за бира не ставаше дума, за разлика от сега.
Същевременно по света се водят войни. Бушуват „революции“, носещи съответни етикети – „демократични“, „арабски“, разноцветни, всякакви. И всички те са „спонтанни“. Нищо, че според документи, изтекли в “Wikileaks”, „бунтовниците“ се оказаха с високи заплати в ЦРУ и други подобни служби. И разполагат с ракети, танкове, артилерия… А организацията „Мюсюлмански братя“ е сред водещите „опозиционни“ сили както в Египет, така и в Сирия. Какво значение има това? Важно е борбата за демокрация да върви. Тя няма алтернатива, но не ще засегне „добрите“ диктатори – например саудитското кралско семейство, шейха на Кувейт, събратята му от емирствата… И техният час ще удари, спете спокойно, „демократи“.
Някои американски наблюдатели зацапват пейзажа, като твърдят, че сегашните бунтовници са собственост на ЦРУ. По-рано съвсем същите са избивали американски войници в Ирак. А районът между Бенгази, Дарна и Тобрук е гнездото, в което Алкайда подготвя своите бойци-самоубийци. Какво пък, Либия е удобно място за харчене на оръжейна продукция. Човешките загуби са сравнително малки. В кризата производителите на средства за унищожение са станали по-благородни. Утре ще дарят някой по-тлъст чек и ще ги обявят за… филантропи.“

  • Георги Ифандиев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *