Хенри Форд: АСПЕКТИ НА ЕВРЕЙСКОТО ВЛИЯНИЕ

“Ние ще увеличаваме заплатите, което обаче няма да облагодетелства работниците, понеже в същото време ще вдигаме цените на жизненонеобходимите стоки, симулирайки, че това се дължи на застой в земеделието и животновъдството. Ние, също така, изкусно и всеобхватно ще саботираме  производството, насаждайки сред работниците анархистични идеи и насърчавайки ги да употребяват алкохол…”  
– Извадка от Шести протокол.
„Еврейският въпрос възниква там, където се заселят евреи“ – казва Теодор Херцел, “понеже те го носят със себе си”. 
И не го създава тяхната численост, тъй като в почти всяка държава съществува и друга малцинствена група с по-голяма численост.
Вече трябва да се разбере, че нещата не опират до тяхната широко раздувана кадърност. Дайте на един евреин равен старт с другите, принудете го да се придържа към правилата на играта и ще видите, че не е по-умен от когото и да било. Дори в действителност у болшинството евреи усърдието е потиснато, когато не съществува възможност за далавера.
Еврейският въпрос не касае броя на евреите, които живеят тук, нито завистта на американците спрямо успеха им, а камо ли някакво възражение срещу тяхната Мойсеева религия.
Въпросът е в нещо друго, а именно в тяхното влияние върху живота на страната, в която живеят. В САЩ нещата опират до еврейското влияние върху американския живот.
 
 Че евреите оказват влияние, те самите гръмко прокламират.
Твърдят, например, че основите на Съединените щати са еврейски, а не християнски и че цялата история следва да бъде пренаписана, за да бъде отдадено дължимото и отредено достойно място на юдеите. Ако въпросът за влиянието опираше само до онова, което те настояват да приемем, не би имало основания за опасение. Обаче, би било проява на прекомерна доброта да се придържаме изцяло към сухите факти на фона на всичко онова, което става в момента в нашата страна.
Ако евреите настояват, че са ни “дали нашата Библия”, “нашия Бог” и “нашата религия”, както правят постоянно, с предизвикващо гадене високомерие, във всички техни публикации, без нито едно от тези неща да е вярно, то сега не трябва да пощръкляват, докато ние попълваме списъка на истинските
форми на влияние, които те са оказали върху американския живот.
Нещата не опират до самия еврейски народ, а до еврейската идея, която този народ прокарва. – Ето кое е предмет на нашето
изследване. В него, чрез разглеждането на еврейския въпрос, се разкриват и определят еврейското влияние и еврейската идея.
Евреите обичат пропагандата. Тя е основно звено в тяхната земна мисия. Но дали пропагандират главния принцип, залегнал в религията им? Не, това пропущат да направят. И проваляйки се в това начинание, съгласно с техните писания, се провалят ивъв всяко друго. Сега вече мисията им не е благословена. Някои от водачите им дори настояват, че имали духовна мисия. Обаче идеята за тази мисия живее у тях в твърде извратена форма, понеже отразява на практика възможно най-грубия материализъм в днешно време. Превърнала се е в средство за чисто материални придобивки, използвано по крайно безсрамен начин, вместо даслужи като проводник на божията воля.
ЕВРЕЙСТВОТО И ТРУДЪТ
Същността на еврейската идея, когато говорим за влиянието и в сферата на труда, е същата като в останалите аспекти на живота– разрушаване на истинските ценности и заместването им с фиктивни.
Еврейската философия по отношение на парите не е да се “правят пари”, а да се “вземат пари”. Разликата между двете неща е фундаментална. Това обяснява защо евреите избират да се занимават с финансиране, вместо да стават индустриалци.
Такава е разликата между “правенето” и “вземането”.
Съзидателният, градивен тип съзнание на човека предполага влечение и дори любов към определен вид работа. Работникът от нееврейски произход си избира да работи това, което наймного обича. Той трудно се отказва от работата си, понежесъществува силна връзка между самия него и онова, което си е избрал да върши. Нищо друго не е така притегателно за работника-гои. Дори е склонен да получава по-малко пари, но да върши каквото обича, вместо за повече да работи нещо, което не харесва. Ето защо “правачът” на пари е обвързан със своетопредпочитание.
Не така стоят нещата при “вземачът”. За него нямазначение какво върши, щом приходите му са задоволителни. Той не храни мечти, не хаби чувства и няма пристрастия по отношение на работата си. Смята само сухата пара. Няма даже отношение към дейността, която извършва и нещата, които произвежда, понеже обикновено не ги произвежда той, а се занимава изцяло с крайния ефект от производството на други хора, т. е. оценява една продукция само в стойностно изражение. Радосттаот съзидателния труд за него е нещо непонятно, дори и като словосъчетание.
Та, значи, преди да се пръкнат еврейските социалистически и други рушителни идеи, главната цел в трудовия процес била да се произвеждат различни неща и по този начин да се “правят” пари. Сред производителите било понятно усещането за гордост.
Единственият начин да се разбие тази могъща житейска философия на обществото от съзидателни трудови елементи, се състоял в това да се пуснат други идеи и най-опасната от тях била тази да се подмени “правенето” на пари с “вземането”.
Посредством определени машинации с парите и пазарите на храни, крайните потребители могат да бъдат лесно притиснати да приемат идеята за “вземането” и не е чудно, че наблюдаваме наченки на разрушаване на вътрешните връзки в американския бизнес, щом начело на банковата ни система стоят евреи; евреи оглавяват както консервативните, така и радикалните крила наработническото движение; и, което е най-важно – еврейската идея се сее в умовете на работниците. А каква идея само! Да “вземаш” пари вместо да ги “правиш”.
Последната идея за “вземането” е порочна, антиобществена и разрушителна, ако се изповядва отделно, но ако е в тясна връзка с “правенето” и задължително на втори план, тогава става съзидателна и разумна. Щом един човек или цяла класа бъде “заразена” с абсурдната еврейска идея за “вземане” на парите (да си “взема” аз моето; къде честно, къде не, щом трябва, обаче да “взема” пари; да “вземам” пари, докато “минава номера”– всичко това са разсъждения, представляващи части от същата подмолна философия), човешкото общество губи спойката си и настъпва рушителен упадък. Великият мит за парите заема мястото на Хората, които произвеждали различни неща, били силна и честна социална прослойка, понеже изповядвали идеи за майсторство и качество, а характерите им се формирали от задоволството, че изпълняват полезни за обществото функции. Те били, така да се каже, създателите или “правачите”. И обществото било стабилно, докато неговите “правачи” били стабилни. Например, обущарите правели обуща с цел да демонстрират майсторлъка си. Фермерите отглеждали зърното заради присъщата си любов към земята и нейните плодове, а не заради стойността му в парично изражение. Навсякъде работата била главното нещо в живота, пък другото идвало на втори план.
 
 
Еврейското влияние върху мисленето на работниците в Съединените щати, както и върху мисленето на хората от занаятите и бизнеса, е твърде лошо, дори пагубно. Не може да се говори за разделение между капитала и труда, тъй като те не са някакви отделни неща, а трябва да се възприемат просто като функционални компоненти на американския бизнес. Истинското разделение трябва да виждаме в отликата между еврейската идея за “вземане” на парите и англосаксонската за “правенето” им. За момента еврейската идея успешно предизвиква сътресения.
Навсякъде из Съединените щати, в много клонове на индустрията, се поддържат, обучават и напътстват от евреите, работници-комунисти. Тези, така наречени “другари”, ги има в Чикаго, Детройт, Кливлънд, Рочестър, Питсбърг, Ню Йорк,Филаделфия и други градове, а целта на цялото начинание е трудът в Америка да бъде поставен на основите на принципа за “вземане” на парите, което да доведе до икономическа катастрофа за страната. Такава е преследваната от евреите цел – да стане същото като в Русия.
Докато евреите не ни докажат, че проникването на чужденци, прокарващи еврейската идея в Американското работническо движение, се върши за подобряването на живота и имущественото състояние на трудовия човек и за стабилност на икономиката на страната, обвинението срещу тях, че оказват разрушително влияние, ще остане актуално. 
Великият мит за парите заема мястото на истинските неща и при това положение се отвяря завесата завторо действие на тъжната драма.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *