Повредихме и западняците

,,Закъсали в световната икономическа криза, някога тъй възпитаните и състрадателни жители на Запада се заразиха от безразличието и пасивността на нашего брата, пъшкащ под властта на Homo communisticus. Само преди няколко дни в Англия човек умря, след като пожарникарите отказаха да му помогнат. Загина пред очите им. 42-годишният Филип Съридж и негов приятел били на излет край езеро близо до градчето Рингстед, графство Нортхемптъншир. Без да иска приятелят на Филип пропаднал във водите под леда на необичайно рано замръзналия водоем. Г-н Съридж се хвърлил да спасява човека, но взел да замръзва. Той закрещял на повиканите пожарникари, които безучастно гледали от брега как се дави: „Помогнете ми, помогнете ми, не позволявайте да умра!”. Обаче униформените мъже не се помръднали, тъй като „не били обучени да спасяват във вода”. Сякаш са възпитаници на Противопожарния факултет на Милиционерската школа край Симеоново с преподавателка Б.Б. – докторка на противопожарните науки, каквото и да означава това.
Докато четях покъртителната история, на часа в съзнанието ми нахлу спомена за поведението на нашенските пожарникари, рожби на социализЪма. През един топъл ден в края на юни 2006 г. проливен дъжд наводни моя и още няколко автомобила. Ей така, поради задръстена от боклуци улична канализация почти в центъра на столицата. Когато стихията утихна, пристигнаха пожарникари, за да отводнят трафопоста в мазето на кооперацията ни. Оказа се, че моята пълна с вода лека кола им пречи. Поискаха да я преместя. Нямаше как да го сторя с включване на двигателя – автомобилът бе пълен с вода до волана. Помолих ги да ми погонат, като заедно избутаме превозното средство на по-удобно място. Вместо да ми се притекат на помощ в и без друго сполетялото ме нещастие, пожарникарите отвърнаха, че не са дошли за това…
Поне за мен двете случки имат доста сходни характеристики. Допреди време поне западните полицаи и пожарникари служеха на жителите на градовете – на полисите. Затова се наричаха полицаи. По това време тукашните им колеги обслужваха хиляда души от номенклатурата – мили. Не случайно се наричаха милиционери. Изглежда интернационалният комунизъм е пропълзял доста на запад и е завладял неподозирани досега територии. Вместо да „кухим” най-доброто от техния манталитет и начин на живот, ние повредихме тези спокойни, усмихнати и възпитани хора.
Днес бедността и лошото заплащане прогонва не само нашенските младежи и специалисти в уж по-добрата чужбина. Смятаната за най-добре справяща се с промените Чехия също закъсва. Тамошните медици масово напускат родината си и се устройват на работа в западните страни. Тук преподавателите в университетите и институтите, заслужено наричани „заведения”, постоянно пищят, че не им стигат парите. Първо, какво образование дават тези чеда на милиционер-комунизма? И второ, защо хората трябва да късат от и без друго оскъдния си залък, за да подпомагат икономиките на далеч по-заможните държави. Защото излиза точно така – ние харчим пари за образованието на младежи, които след това работят за чужди икономики. Разберете ме правилтно, нямам нищо против тази напълно оправдана имиграция. Тъкмо обратното. Думата ми е за чисто материалната логика. Като човек с т. нар. десни убеждения съм на мнение, че който иска да се образова, трябва да си плаща. Същото е отношението ми и към медицинските услуги. Останалото е социализъм. Виждаме какви са печалните резултати от него.“

  • Георги Ифандиев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *