НАСИЛСТВЕНО ДЕПОРТИРАНИ ГЕРМАНЦИ

РУМЪНСКИ ГЕРМАНЦИ
 785 000 германци живеят 1944 в Румъния. До 1950 в Германия и Австрия пристигат
 246 000 насилствено депортирани и ограбени етнически германци от комунистическото правителство в страната. По време на депортациите са избити геноцидно 101 000 германци.
 Библиография: Die Deutschen Vertreibungsverluste 1954; Schieder 1957a; Statistisches Bundesamt 1958

НАСИЛСТВЕНО ДЕПОРТИРАНИ ГЕРМАНЦИ
 През 1939 в загубените източни области, както и като малцинства в страните в централна, източна и южна Европа живеят 17 658 000 германци. От това число загубват живота си през самата война 1,1 милиона (чрез нападения на партизани, или като близки на войници от вермахта). От останалите 16,6 милиона между 1945 и 1949 насилствено са прогонени от родните им места 11,7 милиона. Сред тези прогонени са и около 800 000 германци, които Хитлер насилствено изселва от завладените области в окупираните страни на Източна Европа, под претекст, че ги „връща у дома“, само че ги заселва отново принудително в анексираните области на Полша и чешка Бохемия, като част от тези германци Хитлер настанява временно и в за целта организирани лагери. До 1966 принудително са изселени и се заселват във ФРГ, ГДР и Австрия други 2,5 милиона германци. На Потсдамската конференция 17.07-2.08.1945 прогонването и насилственото депортиране на германците е решено единодушно от всички съюзници, като се изисква то да става в „организирана и хуманна форма“. Директно при прогонването на германците от изток, от окупираните от СССР страни и области с немско население, са избити 2 110 000 милиона души. Прогонените от Чехословакия германци дават 200 000 до 250 000 жертви. В завзетите от нацистите области в Полша и в самата Полша са избити 1,5 милиона етнически германци след 1945. 400 000 до 450 000 германци са избити при насилствени депортации от другите (южно-) европейски страни.
 Библиография: Statistisches Bundesamt 1958; Grube/Richter 1980; Schieder 1956; 1957a; 1957b; 1960; 1961; 1984; Nawratil 1987; Spieler 1989; Streibel 1994; Zayas 1996; Boddeker 1997; Hirsch 1998

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *