КОНЦЕНТРАЦИОННИ ЛАГЕРИ В МАРКСИСТКО-ЛЕНИНСКА ГЕРМАНИЯ 1945-1952

156 000 немски граждани са затворени между 1945 и 1952 в концентрационни лагери в окупираната съветска зона на следвоенна Германия. Националисти и демократи – противници на новата диктатура – са сред засегнатите.
 В многобройни политициди са избити 96 000 затворници – чрез директни разстрели, чрез наказателен труд или чрез отказ на медицинска помощ на пострадали и ранени (44 000 по Mironenko, 1998).
 Когато II СВ приключва и постепенно се завръщат реда и цивилизацията по места, близо 3,4 милиона германци са избити от своите, подчинени на съветската окупационна власт, съседи – чрез всевъзможни методи – от разстрел, през смъртоносни маршове до унищожение чрез каторжен принудителен труд. Тези етноциди, демоциди и геноциди, извършени над германци между 1944/45 и 1955, в никакъв случай не са непременно реакция след хитлеристките мегапрестъпления на 20-ти век. Факт е, че числото на убити германци от останалите демокрации техни съседи на Запад не надвишават 10 000 – те биха могли да бъдат жертви на подобни реакции, на саморазправа. Но в Белгия, Дания и Франция не се извършват милионни масови и унищожителни депортации. Светът знае след 1945 г. много добре, какво е престъпление срещу човечеството. Извършените милионни убийства и депортации на етнически германци представляват един особен акт на нарушение на човешките права и на демоцид от страна на комунистическите окупатори в засегнатите области.
 Библиография: Finn 1960; Rummel 1996

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *