Открития в Ирак

Освен изумителните свойства, споменати по-рано, някои вярват, че белият златен прах може да осигури лечение на болести като СПИН и рак, а дори да сложи край на процеса на стареене. Това изумително вещество може дори да е източник на интерес за определени американски лидери с връзки с тайните общества, които са искали да изпратят войски в Ирак през 2003 г. Възможно ли е тази бяла пудра да е била една от причините?
През 1999 г. ABC News съобщава, че близо 400 древни шумерски артефакти са били открити в Югоизточен Ирак в град Басмия, на около 100 мили южно от Багдад. Iraqi News Agency заявява, че обектите се простират от животински и оформени от човек „играчки“ до клиновидни плочки и дори „древни оръжия“ Поне един цилиндричен печат изобразява висок човек, за който се смята, че представлява цар Гшпамеш. Вредните предмети са датирани като по-стари от 2500 г. пр. Хр. и са съхранени в мазето на Иракския нации нален музей в Багдад.

Допълнителни открития в Ирак са направени през 2002-ра и в началото на 2003 r. от археолози от Баварското министерство на историческите паметници в Мюнхен, Германия, използвайки дигитална артографска технология. Според говорителя Йорг Фасбиндер е бил използван магнитометьр за локализиране на заровени стени, градини, дворци и изненадваща мрежа от канали, които биха направили Урук „Венеция в пустинята”.

Тази апаратура локализира и структура в средата на река Ефрат, за която екипът на Фасбиндер смята, че е гробът на Гишамеш. Новите открития са добавени към тези, съхранени в Иракския национален музеи в Ирак, които е затворен за обществеността още от времето на първата Война в Залива през 1991 г.
Към средата на 2002 г. президент Джордж Буш очевидно е решен за нахлуването в Ирак, цитираики оръжията за масово унищожение, скрити там. Неговото широко популяризирано твърдение за такива оръжия е направено независимо от уверенията от тавния оръжеен инспектор на ООН Ханс Бликс, официалните лица от Международната агенция по атомна енергия и дори Скот Ритър бивш американски оръжеен инспектор, че Ирак няма ядрени или биологични оръжия за масово унищожение. На 20 март 2003 г. американската армия пресича границите на Ирак. За разлика от предишните военни кампании, в които армиите завладяват ключови градове, преди да консолидират силите си и да се придвижат към следващата цел, американските военни сили поемат по най-краткото разстояние към Багдад, заобикаляйки по-голямата част отстраната.

След като столицата е в американски ръце, към края на април 2003 г., иманяри слагат ръка на поне 50 хиляди безценни артефакти и плочки от Иракския национален музеи. Независимо от предишните опити за предупреждаване на американските военни офицери за опасността да се загубят 7000-годишни артефакти, американските власти не успяват да предотвратят мащабното плячкосване на най-древните богатства на човечеството. „Моето впечатление беше, че Министерството на отбраната е взело предпазни мерки за опазване на паметниците и музеите“ – оплаква се Максуел Андерсън, президентът на Асоциацията на директорите на художествени галерии Андерсън е сред групата, която през януари 2003 т. е предупредила Пентагона и Държавния департамент за значението на тези древни паметници.

Когато плячкосването започва, един иракски археолог призовава американските войски да защитят Националния музей. Пет морски пехотинци придружават човека до музея и прогонват крадците, стреляйки над главите им. Същевременно след около 30 минути на войниците е наредено да се оттеглят и грабителите скоро се връщат. Единствената сграда в Багдад, която получава пълна американска защита, е Министерството на нефта. Западните медии изобразяват плячкосването като хаотични боричкания на най-обикновени крадци. Въпреки това се появяват доказателства, че някои от тези грабители са силно организирани и имат цел. Според съобщение на Associated Press някои от крадците са имали ключове за Иракския национален музей и неговите трезори. Макгайър Гибсън от Ориенталския институт на Чикагския университет казва, че „изглежда, че част от кражбата е много, много преднамерено, планирано действие” и добавя, че „крадците са успели да се насоачат към най-ценните материали в музея“. „Подозирам, че това е било организирано извън страната. В действителност съм съвсем сигурен, че е така“ -казва той. Дони Джордж, шеф на Багдадския национален музей, е съгласен. „Убеден съм, че това са били хора, които са знаели какво искат. Те са подминали гипсовото копие на Черния Обелиск. Това означава, че трябва да са били специалисти. Не са докоснали копията.“ Кристофър Болин от American Free Press също отбелязва, че крадците са използвали ножове за стъкло, които не се намират в Ирак. Нещо повече: те са успели да отмъкнат огромен бронзов бюст, за чието преместване е нужен мотокар. Такива подозрения по-късно са потвърдени от полковник Матю Богданос, заместник-директор на Joint Interagency Coordination Group (Съвместна междуведомствена координашонна група), първоначално натоварена със задачата да търси оръжия за масово унищожение в Ирак. След като получава разрешение от генерал Томи Франкс Богданос се заема с плячкосването на музея.

B интервю, публикувано в броя от януари-февруари 2004 г. на Archaeology, Богданос е попитан какво продължава да липсва от Иракския национален музей. Той отговаря : „Има я обществената галерия, от която първоначално са взети 40 експоната. Открихме и върнахме 11 от тях. Обръщайки се към складовите помещения, има около 3150 експоната, които са взетиот там, и почти със сигурност това е дело на случайни и безразборни крадци. Ог тях върнахме 2700. Следователно има около 400 от тези артефакти, археологически артефакти, които липсват. “

„Последната група е от мазето – добавя той. – Мазето е това, което наричаме вътрешна работа. И ще го повтарям завинаги като мантра: за мен е немислимо да са проникнали в мазето и артефактите да са откраднати без много детайлно вътрешно познаване на музея. Oт там са взети около 10 000 артефакта. Възстановихме само около 650.”
Кой е искал тези артефакти да изчезнат и защо? Възможно ли е окупацията на Ирак да е имала повече общо със спечелването на контрола върху артефактите и технологията, отколкото със спирането на оръжията за масово унищожение или въвеждането на свобода и демокрация в този регион? Майкъл Е. Сала, който е преподавал в Американския университет във Вашингтон, окръг Колумбия, Австралийския национален университет в Канбера и в университета „Джордж Вашингтон“, е убеден, че това е точно така. „Конкуриращи се тайни правителствени организации се борят чрез пълномощници да овладеят древна извънземна технология, която съществува в Ирак“ – пише той в изследване от 2002 г. Може ли Саддам Хюсеин да е работил върху разкриване на тайните на моноатомното злато? В крайна сметка широко се оповестява, че Хюсеин е вярвал, че е преродил се Навуходоносор. Ако САЩ са вярвали, че той е можел да успее, възможно ли е това да е допринесло за трескавото влизане във война с Ирак?
Въпреки всичко, авангардната днешна наука очевидно е била известна Ha избрани лица преди хиляди години, включително цар Навуходоносор. Библейската Книга на Даниил подробно разказва опита на Навуходоносор да комуникира с древните месопотамски богове – той построява висока тясна структура от злато близо До Вавилон. Тази Структура е била описана като пещ, внушавайки, че се е използвала за създаване на мистичен бял златен прах. Същевременно царските хора не са успели да я накарат да функционира както трябва. Когато три евреиски учени / жреци, които са били назначени от пророка Даниил да администрират Вавилон – Седрах, Мисах и Авденаго, отказват да служат на царя, са хвърлени в пещта. След като обаче се обличат в „палта”, шапки и „други дрехи“, тримата оцеляват в огъня.

Достатъчно странно е, че когато Навуходоносор проверява, за да види дали са мъртви, е изумен и казва: „Ето, виждам четирима развързани мъже, които ходят сред огъня, без да са засегнати от пламъците; и по изгледа си четвъртият прилича на син на боговете“ (Даниил 3:25). Макар че повече не се споменава за този четвърти подобен на бог човек, тримата израилтяни са почетени от царя и просперират при неговото царуване. Очевидно има нещо много повече в златото освен орнаментирани бижута и богатство.

Възможно ли е хилядолетието почитане на златото да има повече общи неща с древно познание за неговата вътрешна сила, отколкото с паричната му стойност? Възможно ли е Саддам Хюсеин да е работел върху разкриването на тайните на бялата златна пудра? Имало ли е някъде някой, който да се е интересувал повече от спечелването на контрол върху наскоро открито познание и може би дори технология, която може да отмени съвременните монополи в религията и технологията, а не толкова да слага ръка върху нефта или да сменя режима?

Това не е просто научна фантастика. Както отбелязва Лорънс Гарднър, „В областта на квантовата механика учените наскоро потвърдиха, че материята наистина може да е на две места едновременно. Днес е установено, че чрез квантово заплитане частици, които са на милиони светлинни години една от друга, могат да се свържат без физически контакт. Пространството-времето днес могат да се манипулират; телепортацията става реалност; съпротивляващ се на гравитацията материал се приветства във въздушния транспорт, а виртуалната наука е довела до по-дълбоко разбиране на хиперизмерната среда.“

Повечето хора обаче не знаят това. Както отбелязва Стивън Хокинг в TheIllustrated Brief History of Time („Илюстрирана кратка история на времето”), „Малцина могат да са в крачка с бързо развиващата се граница на познанието и те трябва да посветят цялото си време на това и да спецализират само в една малка област. Останалата част от населението почти няма представа за напредъка, който се осъществява, или възбудата, който той предизвиква.” Същото може да се каже за напредъка в разбирането на истинския произход и история на хората.

Източник: Откъс от книгата на Джим Марс „Нашата окултна история“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *