Кой е олицетворението на наглостта?

,,Та кой е олицетворението на наглостта? Не, не е Молиеровият литературен герой Тартюф. Той само би могъл да изпитва завист към онези, чиито основни и непроменими характерни черти, съставляващи самото ядро на същността им, са подлостта и лицемерието. И които доведоха измамата до съвършенство.
В сравнение с тях Тартюф е пионерче, отдало се на лицемерие и лъжа. А аз имам предвид самото въплъщение на злото, с неговите съблазни, изкушения, заблуди – истинските сатанисти. За мен това са комунистите. Но не непременно всички. Макар самото приемане на комунизма като идея и/или практика да издава обладаване от тъмните сили, отдаване – може би по-скоро – продаване на душата на злото.
Съществуват три неща, необходими, за успех в живота –
безсрамие, безочливост и наглост
Комунистите са съвременните Фаустовци, които са сключили договор с дявола. Но в случая визирам онези, които подобно на хамелеони, са способни да променят политическия си цвят, и да  се правят на различни. Само формално, привидно. Тази фалшивост винаги и дълбоко ме е възмущавала. А безсилието пред множеството гьонсурати едва ли не ме довежда до излизане от кожата ми.

Преди да продължа и да изясня тезата си, нека уточня какво общо имат споменатите дати с нея. На 7 септември 1911 година на този свят се е появило едно нищожество, което само лукавият може би е знаел, че ще бележи така дълбоко и незаличимо съдбата на българите – Тодор Замфиркьов, което в превод на български ще рече Живков.
Втората – 9 септември 1944 г., всъщност е поводът за тези редове.
Следващата – 17 септември, но през 1939 г., е дамгосана с нахлуването на Съветската армия в Полша от изток. Тя е нещо като апотеоз на комунизма. Което ще рече – на заблудата, заслепението и химерата. Но да беше само тя!
Едва месеци преди това – от юли 1936 до април 1939 г., на територията на Испания комунисти и нацисти все още бяха вкопчени в кървава схватка. Което не им попречи на 23 август същата година в Москва да подпишат Договор за ненападение, станал популярен като Пакта Рибентроп – Молотов.
Не е зле да припомня, че в резултат на Версайския мир Германия е жестоко наказана като агресор, предизвикал Първата световна война. Което е колкото вярно, толкова и не. Но тя няма право да има солидна и боеспособна армия, нито да развива своя военна промишленост.

Затова силите, които в действителност стоят зад революциите и войните, са планирали сключването на Договора от Рапало. Той е подписан на 16 април 1922 г. в малкото италианско градче, чието название носи. Със секретен анекс към този пакт, носещ датата 29 юли 1922 г., се предвижда Германия да обучава свои военни части на територията на Съветския съюз в нарушение на Версайския договор. „Великите сили“ победителки – Великобритания, Франция и САЩ, си затварят очите и пред сключения през 1926 г. Берлински договор, който вече напълно открито урежда това.
От германска страна Договорът от Рапало е скрепен с подписа на Валтер Ратенау – тогавашния външен министър на Ваймарската република.
В книгата си „Водите текат на изток: Войната срещу Христовото царство“ Лесли Фрай – псевдоним на Пакита дьо Шишмареф, подчертава:
„В статия за германския вестник „Weiner Frei Presse“ от 24 декември 1912

г. Валтер Ратенау, еврейският банкер зад кайзера, заяви: „Триста души, всеки от които познава останалите, управляват икономиката на европейския континент и избират своите приемници [единствено] от собственото си обкръжение.“
Този многозначителен цитат е широко известен. И понеже е документиран (има го в течението на споменатия вестник), няма как да бъде отречен или обявен за „фантасмагория“ врамките на някаква „конспиративна теория“.
По-нататък Лесли Фрай допълва:
„Двадесет години по-късно, през 1931-а, изявлението на Ратенау беше потвърдено. Тогава Жан Изуле – виден член на еврейския Alliance Israelite Universelle, написа в статията си „Париж – столицата на религиите“: „Знаменателното в историята на последния век е, че 300 еврейски финансисти, до един майстори на[масонски] ложи, управляват света.“
На 31 юли 1916 г. в своята статия „Народна държава“ Ратенау пише: „От години предугаждах упадъка на народите, които иначе приветствах в своите речи.“
В есето си „Грядущи дни“ Ратенау признава: „Нито една част от света [вече] не е затворена за нас. Не съществува материална цел, която да е невъзможно да постигнем. Всички съкровища на света са наши. Няма идея, която да остане скрита за нас. Всяко начинание може да бъде наша, и то постижима задача. Целта ни е да подобрим разпределението на собствеността в света. Трябва да открием сила, която да върши това и да предизвиква или да потушава активността на масите.“

И така, още през първата четвърт на двадесетото столетие светът се оказва бизнес. От 1922 до 1936 година германците провеждат своите военни учения на територията на СССР. Значителна част от заводите за производство на продукция с военно предназначение също са преместени на съветска територия.
Успоредно с „лошите“, през трийсетте години САЩ усилено изнасят промишлени предприятия за страната на победилия комунизъм.
Искам да кажа, че измамата е пълна. Германия и СССР се бият една срещу друга в Испания и то съвсем не завоалирано. Само половин годинапо-късно вече са съюзници. И са се договорили да нападнат Полша. Съветите правят това 17 дни след германците. След триумфа си болшевики и нацисти се прегръщат, пируват заедно в чест на „голямата победа“. И даже провеждат съвместен военен парад.

Фактически Договорът от Рапало е послужил като пробен камък за следващия пакт – Рибентроп-Молотов.
В наши дни, в настоящия момент, лаврите и почестите към сатанизма са многобройни и продължават. Светът става все по нагъл и безочлив.“

  • Георги Ифандиев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *